site.btaУкраинската математичка Марина Вязовска като дете мечтаела да е художник

На 37 години, тя е едва втората жена в света, отличена с престижния Филдсов медал, сравняван с Нобелова награда за математика за млади учени. 

Украинката Марина Вязовска отдавна е гражданин на света. След като завършва бакалавърска степен в  Киевския университет, продължава обучението си в Германия. След докторантурата си в университета на Бон става преподавател в Берлин. Днес тя е професор в престижното Федерално политехническо училище в Лозана, Швейцария.

Вязовска бе удостоена с Филдсовия медал за решението си на задачата за опаковане на сфери в 8 и 24-измерения. Задачата, макар и не за толкова измерения, занимава математиците от векове. А какво означава за хората, обяснява самата Вязовска във видеоматериал, публикуван в Ютюб от Международния математически съюз.

„Подреждането на сфери е естествена геометрична задача. Въпросът е колко топки можете да поберете в кутия, ако имате безкраен брой еднакви топки. Легендата гласи, че хората навремето се питали колко гюлета могат да натоварят в кораб. В днешно време в супермаркетите можете да видите портокали, подредени под формата на пирамида, това е най-доброто възможно подреждане. Но вече можем да преминем и към други измерения”, казва Вязовска. Ако се движими в триизмерно пространство, са ни нужни три числа, за да определим мястото на всяка точка, като координатите на GPS. Но математиците винаги могат да добавят още един координат. „Години наред хората работят върху задачата за опаковане, подреждане на сферите и са създали различни начини за решението й. И се стига до откритието за магическата функция, която доказва оптималното опаковане в измерения 8 и 24. А моят принос е, че дадох формулата на тази магическа функция. Отне ми тринадесет години, за да стигна до нея – от 2003 г. до 2016 г.”, казва Вязовска.

Тя се занимава с математика от дете, участва в математически състезания. Но на тези олимпиади участниците решават задачи, чиито отговори са вече известни, каза тя пред БТА и уточни, че първата й научна публикация е в последната година на следването й в Киев. Статията й в областта на теория на вероятностите е публикувана в българско специализирано издание. БТА откри публикацията в сп. „East Journal on Approximations”, което вече не излиза. Украинската математичка е добре позната както на българската академична общност, така и на широката публика у нас. През юли тя бе лектор онлайн на инагуралната конференция на Международния център по математически науки, а през декември приносът й в науката бе представен в образователно-художествената изложба „Науката е тя!”. 

Математиката е нейният свят, който обаче се преобръща през февруари тази година. „Когато в живота ни има нещо хубаво, често го приемаме за даденост. Да живееш в мир – винаги съм го приемала за даденост. Сега разбирам колко съм грешала”, казва Вязовска. Родителите й живеят в Украйна, сестрите й успяват да пристигнат при нея и семейството й в Швейцария след началото на войната. 

Украинците сега живеят под постоянен стрес, но са много мотивирани и мобилизирани, каза тя в онлайн интервю за БТА. 

Следва пълният текст на интервюто.

Как ще обясните работата си като математик на десетгодишно дете? 

- За десетгодишно дете не е лесно, защото обикновено децата на тази възраст не учат много интересна математика. В училище програмата е организирана така, че децата да следват някакъв пример. Учителят им преподава определен алгоритъм, поредица от действия и те трябва да ги повтарят. Но когато вече си математик, работата ти е да създадеш свой алгоритъм. Така че вероятно не бих правила опит да обясня какво работя като математик на десетгодишно дете. Може би бих опитала да обясня нещо по-подходящо за тази възраст. Трудно е на дете да се разяснят сложни геометрични задачи за сфери и как да се опаковат, което всъщност е доста трудно. На тази възраст за децата има по-важни неща за научаване от абстракциите на това ниво.

Вашата работа бе представена миналата година в България в изложбата „Науката е тя!”. Бихте ли насърчили момичетата да се посветят на наука?

- Полът не би трябвало да има значение в науката. Всеки има възможност да стане учен и това не би трябвало да има значение. Но на практика има недостиг на жени учени. Това означава, че губим таланти, а и за научната общност е по-здравословно да има балансирано представителство на мъже и жени. Докато в СТЕМ сектора (наука, технологии, инженерство и математика) жените са по-малко, естествено е първо да анализираме проблема, какво отблъсква жените от това да търсят кариера в СТЕМ, след това да се опитаме да коригираме този дисбаланс. В един перфектен свят не би трябвало да е така и се надявам, че след 20 години ще дискутираме много този въпрос.

Народът на Украйна страда във война вече месеци. Как се справяте в тези тежки времена?

- Хората в Украйна са много мотивирани и мобилизирани. Разбира се, тежко е. Бях в Киев, когато бойните действия бяха основно в западната част на страната. Там бе безопасно, имаше сигнали за въздушна тревога, но за щастие нямаше атаки. Нямаше непосредствена физическа заплаха, но над главите на хората тегне един облак. Осъзнаваш, че дори в момента да не се случва нищо лошо, това всеки момент може да се промени. Психологически това е много тежко. Не го осъзнавах, докато наблюдавах случващото се от Швейцария. Но когато подготвях пътуването си, вече се страхувах, че нещо страшно може да се случи. Но там не чух никой да се оплаква. Хората са много мотивирани, помагат си един другиго. В източната част на страната помагат на армията, помагат на ранените. Не знам колко дълго може да се живее в такава ситуация. Хората се адаптират към почти всичко. В сърцето си съм с народа на Украйна.

Ако можете да се върнете назад във времето и да избере пътя си, професията си отново, какво бихте избрали?

- Когато бях малка, може би като тийнейджър, си мислех, че мога да стана художник. Но изпуснах този влак преди много години.