site.btaС писането се самолекуваме, казва поетът Красимир Йорданов

Писането е удоволствие, когато те озари идея и ти хрумне как да я вкараш в рамките на едно произведение така, че да прозвучи красиво и запомнящо се. Писането не „боли“, дори когато пишем за човешката болка. По този начин се самолекуваме. Това каза в интервю за БТА поетът и бард Красимир Йорданов, който наскоро издаде своя нова книга „Томче лирика“. 

Стремя се да намирам достатъчно кислород в българската култура, който да вдишвам, за да се чувствам жив. Любовта произвежда кислород. Понякога вдишвам тъга, носталгия и недоволство от средата, в която живеем, но тези неща също помагат на твореца да оцелее, смята той.

Следва цялото интервю с Красимир Йорданов: 

„Томче лирика“ събрани или избрани Ваши произведения съдържа? 

- Томчето съдържа най-доброто от моите лирични стихотворения, писани през годините. Аз имам и доста сатира, пародии, вицове и други, които обаче не включих в тази чисто лирична книга.

Вие сте и бард, има ли песни по някои от тези стихотворения? 

- Да, има доста песни, които съм написал по стихотворенията от книгата. Затова при представянето ѝ винаги съм с китарата си, за да изпея някои от тях пред публиката.

Кое „храни“ поета днес? 

- Винаги съм се опитвал да поемам духовната храна, която аз си избера. Тя не идва по схемата „три хранения дневно“. Понякога се изсипва наведнъж в огромно количество. Друг път едва стига да покрие нуждите ми. Що се отнася до това дали храната ми стига като цяло, не се оплаквам. Паузите в храненето мъдро слагам в графата „диети“.

Имате много любовни и малко социални неща в томчето. Как задържате вдъхновението от красотата и чувствата? 

- Ако разгледаме корените „вдъх“ и „издъх“, веднага става ясно, че вдъхновение идва от вдишване. Стремя се да намирам достатъчно кислород в българската култура, който да вдишвам, за да се чувствам жив. Любовта също произвежда кислород. Понякога вдишвам тъга, носталгия и недоволство от средата, в която живеем, и тези неща се усвояват по различен начин, но също помагат на твореца да оцелее.

Писането боли ли или е удоволствие? Кога пишете? Интересният живот помага или пречи? 

- Писането е удоволствие тогава, когато те озари внезапно идея и ти хрумне как да я вкараш в рамките на едно произведение така, че да прозвучи красиво и запомнящо се. Интересното в много от случаите си го правя сам и често разбирам от околните, че и на тях им е интересно. Няма пречки човек да пише. Не боли, дори когато пишем за човешката болка. По този начин се самолекуваме.

Четете ли нова поезия? Имате ли любими автори, националности или периоди в поезията? 

- Чета и нова, и стара класическа поезия. Между любимците са ми Ивайло Балабанов, Добромир Тонев, Калин Донков, Валери Станков, Маргарита Петкова, Яна Кременска, Камелия Кондова, Елена Денева. Нямам любими периоди, тъй като стойностната поезия оцелява с векове. Чета предимно български автори.

Накрая на книгата си пожелавате на читателите да сънуват Вашите сънища. Идиличният живот само в мечтите ли остава, не може ли да го има и наяве? 

- Интересен факт е, че сънувам цветни широкоекранни сънища, изпълнени с много общуване с всякакви хора, живи и починали, усмихнати и тъжни. Понякога летя насън, друг път преживявам природни катаклизми. Винаги сънищата ми са картинни и често запомням добре картината. Мечтите ми не са за идиличен живот, обикновено мечтая смело за нещо красиво и трудно постижимо. И някои от мечтите си съм постигнал дори.

Красимир Йорданов е роден на 30 юли 1967 г. в Бургас. От 2021 г. живее във Варна. Автор е на стихосбирките „Лунясвам!“ (2000); „Отглеждане на мъж“ (2005); „Римувани бургазми“ (2009); „Необятно“ (2012); „Томче лирика" (2025). Има албуми с авторски песни „Духът на дивия козел“ (1996); „Черен дракон“ (2013); „Свещ“ (2020). Носител е на „Голямата награда“ от фестивалите за поети с китара в Харманли, Ловеч, Несебър, Бургас, на награди „За цялостно творчество“ от фестивалите в Равда и София. Носител е на първи награди в националните конкурси „Ерато“ в София, „Пиянство от любов“ – Силистра, „Море за всички“ и „Очи към себе си" във Варна, „За един по-човечен свят“ и „България – болка и надежда“ в Пловдив. Спонсорира конкурси за поезия и фестивали за авторска песен, както и сайтът за нова българска литература „Щъркел“. Член е на Дружеството на пловдивските писатели, на Съюза на българските писатели и е председател на Сдружението на писателите във Варна.