site.btaСтратегически документи от Световната конференция за културни политики и устойчиво развитие на ЮНЕСКО бяха представени в София

Стратегически документи от Световната конференция за културни политики и устойчиво развитие на Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) - Mondiacult 2025 бяха представени днес в столичното пространство Sofia Lab.

Винаги след такива дискусии е възможно институциите и организациите да работят по-близко заедно и това е смисълът, и това е целта в края на краищата, защото води до резултати, каза Йорданка Фандъкова, председател на парламентарната комисия по външна политика.

С голямо удоволствие проследих резултатите от този форум и се радвам, че в декларацията културата е включена като самостоятелна глобална цел за устойчиво развитие. За това се говори от няколко години и това е голям успех и това е пътят, за да гарантираме устойчиво развитие, основано на хуманизъм, на човешките права и на желанието и стремежа на човека да се развива чрез култура, изкуство и образование, отбеляза тя.

„Освен двата творчески града, които имахме до този момент - София и Габрово, от миналата седмица има още един творчески град и това е Варна - с медийни изкуства, този домейн, който те избраха. Така че в България вече сме три творчески града  в три статистически района на планиране, което е голяма полза за децентрализация и регионални политики“, каза директорът на Обсерваторията по икономика на културата д-р Диана Андреева.

На студентите си казвам, че култура е бетонът, който крепи цялата цивилизация заедно. Това е невидимата връзка между всички неща в човешкото общество. И нашата мисия е да засилваме това чувство на общност, на цивилизация, на единство. Защото светът, в който живеем, не е по-добър от света от преди години - кризи, войни, предизвикателства, които дори и да не изглеждат на пръв поглед културни. Това са едни кризи, които човечеството може да преодолее успешно само ако прибегне до огромния потенциал на културата и образованието, което е неразривна част от човешката култура, каза зам-министърът на културата доц. Тодор Чобанов.

Той посочи, са единици държавите в света с два центъра категория 2 на ЮНЕСКО, колкото има България. По думите му това не е случайно, защото България, колкото и да обичаме своята родина, тя не е най-голямата страна на света, не е най-мощната икономика на човечеството. Но ние сме много силни в това културно отношение, имаме много традиции, каза още Чобанов.

Зам-министърът посочи, че ние сме народ, създал нова писменост, утвърждава я в цяла Източна Европа, народ, който се гордее с невероятни творци във всички области. Това е нашият скрит, огромен същностен потенциал, който никой не може да ни отнеме и който трябва да бъде използван, защото той може да произвежда и икономика. Талантът е ресурс и той трябва да бъде впрегнат за добруването на всички нас. 

Доц. Чабанов отбеляза, че се е срещнал с новоизбрания генерален директор на ЮНЕСКО – д-р Халед Ел-Енани, който от 15 ноември ще встъпи официално в четиригодишен мандат начело на световната организация. „Предстоят промени, без съмнение, в политиката на ЮНЕСКО в различни области. Някои теми, които бяха позабравени, ще бъдат изведени напред. Една от тях е темата за науката и нейната роля в човешкия живот. Нека да ви успокоя, че това касае и науките за културата“, каза той. Зам-министърът посочи, че образованието също ще бъде сред централните теми в бъдещите години. 

Д-р Ирена Тодорова, директор на регионалния център на ЮНЕСКО в София посочи, че центърът, който представлява, е успял да получи нова акредитация за осем години. Тя отбеляза, че Регионалният център работи отдавна по целите, които се залагат в глобалния документ, който предстои да бъде разгледан. „Повече от забележително е, че за първи път културата, културното наследство и нематериалното културно наследство имат особен фокус в този документ“, каза тя. 

ДОКЛАДИТЕ

Д-р Диана Андреева посочи, че докладът „Културата, липсващата Глобална цел за устойчиво развитие“ обхваща данни и анализи от 196 държави, 116 града, над 1200 национални и регионални отчета и 200 казуса. Тя посочи, че Глобалният доклад подчертава централната роля на културата за устойчивото развитие, мира и сигурността и призовава културата да бъде призната като самостоятелна цел за устойчиво развитие в следващата глобална рамка след 2030 г.

Според глобалната рамка, очертана на конференцията Mondiacult 2025 и в доклада на ЮНЕСКО Culture: The Missing SDG, приоритетите на съвременната културна политика са изведени около шест стратегически области и две нови фокусни теми, които оформят водещия глобален дневен ред за културата. Такива са „Културни права, дигитални технологии и култура“, „Култура и образование“, „Икономика на културата“, „Култура и климатични действия“. Новите области на фокус са „Култура за мир“ и „Изкуствен интелект и култура“, обясни Андреева. 

Експертът по програми и проекти в Регионалния център София - ЮНЕСКО Мирена Станева разгледа доклад на независима експертна група по отношение на изкуствения интелект в културата. Тя посочи, че сред предизвикателствата с навлизането му са бързата технологична ексалация в творческия сектор, неравен достъп в регионите и етичните дилеми по отношение на права и собственост. 

Тя посочи, че основните принципи са общото благо на човечеството, зачитането на човешките права и основните свободи, равенството между половете и насърчаването на културното многообразие. Особено внимание се обръща на приобщаването, недискриминацията и уважението към различието. Важни аспекти са също съвместното творчество и насърчаването на ученето през целия живот и във всички житейски сфери.

Сред основните приоритети в документа са устойчивото развитие и мира, използване на технологиите – особено дигиталните технологии и изкуствения интелект – както и интегриране на образованието по култура и изкуства в национални и международни политики, стратегии и програми.

Председателят на Комитета за връзка на НПО с ЮНЕСКО Светломира Стоянова отбеляза, че световната конференция на ЮНЕСКО за културни политики и устойчиво развитие – Mondiacult, тази година се е провела за трети път, а следващата ще бъде през 2029 г. В рамките на форума е имало тематични направления - „Културни права“, „Културно и езиково разнообразие“, „Технологии и изкуствен интелект“, „Култура и мир“, „Градове и „целта за култура“ в глобалния дневен ред“ и „Културни екосистеми“. 

Тя посочи, че всеки от представените документи днес, е бил с между 200 и 400 страници и е много сложно да се представят само в рамките на няколко часа. „Това е първата от поредица срещи, защото искрено вярвам, че навлизайки във всеки един от тези документи със съответната аудитория, на която й е интересно това, ние можем да продължим, вървейки към конкретни резултати“, каза Стоянова. 

Както БТА писа, Световната конференция на ЮНЕСКО за културни политики и устойчиво развитие – Mondiacult, е глобален форум, по време на който 194 държави-членки на ЮНЕСКО работят заедно, за да определят и ангажират с глобалната програма за културна политика. Форумът е възможност за равносметка на постиженията на национално, регионално и международно ниво след приемането на историческата декларация Mondiacult, която определя набор от културни права, които трябва да бъдат гарантирани. В програмата на третото издание на Mondiacult, както и в съпътстващия го форум Agora Civica, се включи Комитетът за връзка на НПО с ЮНЕСКО, който в периода 2024 - 2026 г., председателстван от Светломира Стоянова.