Икономиката на Канада се сви през второто тримесечие на годишна база с много по-голям темп от очакваното, тъй като митата, обявени от САЩ, възпрепятстваха износа, но по-високите разходи на домакинствата и правителството смекчиха част от щетите, показват данни, оповестени днес и цитирани от Ройтерс.
За тримесечието, приключило на 30 юни, БВП на Канада се е свил с 1,6 процента на годишна база, след коригирания в низходяща посока ръст от 2 процента през първото тримесечие, съобщи Статистическата служба на Канада. Така общият годишен ръст за първата половина на годината достига 0,4 процента.
Това е първото тримесечие на свиване на икономиката за последните седем тримесечия.
Канадската централна банка (BoC) запази основния си лихвен процент непроменен на ниво от 2,75 процента на последните си три заседания.
Финансовите пазари прогнозираха вероятност от близо 40 процента за понижение на лихвите на заседанието на 17 септември.
Според Статистическата служба на Канада икономиката на страната се е свила с 0,1 процента през юни, главно поради спад в производството на стоки, което формира една четвърт от канадския БВП.
Тримесечният БВП се изчислява въз основа на доходите и разходите, докато месечният се базира на индустриалното производство.
Юни е третият пореден месец със спад на индустриалния БВП, като за пръв път от три години насам икономиката се свива три последователни месеца.
Анкета на Ройтерс сред анализатори предвиждаше свиване на БВП за второто тримесечие с 0,6 процента, а за юни – ръст от 0,1 процента.
Предварителната оценка за юли показва вероятен растеж на икономиката с 0,1 процента спрямо предходния месец, което подсказва, че третото тримесечие може да не бъде толкова слабо, колкото второто.
Износът, основният фактор за спада на икономиката през второто тримесечие, се е свил със 7,5 процента, което е най-големият спад за последните пет години, съобщи статистическата агенция.
Бизнес инвестициите в машини и оборудване също се свиват за пръв път от началото на пандемията, като инвестициите са намалели с 0,6 процента през тримесечието.
Все пак известен положителен елемент през второто тримесечие идва от 3,5 процента ръст във вътрешното крайно търсене – индикатор за състоянието на вътрешната икономика.
Този ръст е основно резултат от увеличението на крайното потребление на домакинствата с 4,5 процента на годишна база, нарастването на жилищните инвестиции с 6,3 процента и скока в крайните разходи на правителството с 5,1 процента, отбеляза Статистическата служба.
/ЕС/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
