Промените в Закона за хазарта ще имат трайни негативни последици върху приходите в държавния бюджет, върху самите лицензирани организатори на хазартни игри и производители на игрално оборудване, върху инвестициите и заетостта в сектора, както и за българския спорт, медиите и обществото като цяло. Това пише в позиция на няколко асоциации на хазартни компании, получена днес и в БТА. Според съобщението позицията е на Българската гейминг асоциация (БГА), Българската асоциация на хазартните дейности (БАХД) и Сдружението на организаторите на хазартни игри и дейности в България.
Най-същественият негативен резултат от приемането на промените в закона е опасността клиентите да са пренасочат към нелегалния хазарт. Там липсват всякакви регулации и защита на потребителите, няма гаранции за спазване на правилата срещу пране на пари и откъдето няма постъпления от данъци и такси за държавата, посочват представителите на игралната индустрия.
Компаниите критикуват предложението за почти пълна забрана за реклама на хазартни игри, като изтъкват, че "възможността за реклама е единственото предимство на лицензирания оператор пред нелицензирания (нелегалния), с оглед на което рекламата на хазарт трябва да бъде разумно ограничавана".
Забраната на рекламата силно ще ограничи приходите на редица спортни клубове, федерации и други спортни организации и ще лимитира възможностите за намиране на спонсори за организаторите на спортни събития. Не по-малко ще бъде негативното въздействие на мярката и върху българските медии, които ще загубят съществена част от рекламните си приходи, пише в позицията.
Операторите също така не са съгласни с мярката в проектозакона, с която се забранява откриването и работата на игрални зали в населени места с под 5000 жители. Те считат подобна мярка като необоснована и непропорционална. Според операторите в законопроекта липсва какъвто и да е било анализ какъв брой обекти биха били затворени, как това ще се отрази на държавния бюджет, колко заети лица ще бъдат изложени на риска да загубят работата и поминъка си. Предложението на операторите е, ако подобна мярка бъде въведена, тя да бъде наложена за населени места с население под 1000 или 2000 души, вместо 5000, както е предвидено в настоящия законопроект.
/ВЙ/
news.modal.text
