site.btaБългария остава водеща дестинация за високотехнологични услуги, каза Йордан Гинев от Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии

България остава водеща дестинация за високотехнологични услуги. Запазва се и тенденцията да бъде посока за иновативни услуги, с вече утвърден профил на стабилна дестинация в услугите с висока добавена стойност. Конкурентно предимство на България се очертава и предстоящото ѝ членство в еврозоната, в добавка към присъединяването на страната към Шенгенското пространство. Това са едни от водещите изводи в годишния доклад на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST), проследяващ в сравнителен контекст на Югоизточна Европа (ЮИЕ) състоянието и представянето на дружествата в сектора на изнесените бизнес и високотехнологични услуги и процеси в България. Основните данни в тазгодишния доклад, изготвен от “СийНекст“ (SeeNext), представи Йордан Гинев, председател на AIBEST, на събитие в столичния Planet Schwarz Tech Theater.

Още в самото начало на представянето Йордан Гинев определи цифрите в доклада като добра реклама за България и нагледно доказателство за превръщането на страната в цифров хъб за услуги с висока добавена стойност и услуги, свързани с изкуствен интелект (ИИ). Той използва повода, за да изтъкне и мисията на компаниите в сферата на високотехнологичните услуги и процеси да обновят презентацията „Защо България?“ при контактите си на международната сцена.

Световното позициониране на България показва смесен, но до голяма степен конкурентен профил, според едно от заключенията в годишния доклад на AIBEST. Страната е водеща сред конкурентите от Югоизточна Европа в Индекса за глобално местоположение на услугите и се нарежда в челната десетка в света по регулаторни рамки и обществени услуги в оценката на Световната банка ”B-Ready“. Нейните иновационни резултати също са солидни и се подобряват, докато по-широките показатели за конкурентоспособност подчертават и ограниченията в бизнес ефективността, привличането и задържането на талантите.

“За поредна година отбелязваме тенденцията, че България е вече дестинация, в която се извършват услуги с висока добавена стойност, високотехнологични услуги и услугите от развойната дейност продължават своето увеличение на дела", обяви Йордан Гинев. Секторът на изнесените бизнес услуги и процеси в България, според него, продължава да расте на фона на глобалната технологична трансформация и на фона на световните геополитически и геоикономически промени.

Съгласно цифрите в Годишния доклад за 2025 година оперативните приходи на компаниите в сферата на високотехнологичните доставки на услуги и процеси нарастват през 2024 г. с годишен темп от 7,6 процента, което е почти двойно забавяне на инерцията спрямо 2023 година, когато е постигнат ръст от 13,7 процента. Тук подсекторът на изнесените бизнес процеси (BPO) има основна тежест, представлявайки 43,3 процента от пазара през 2024 г., в сравнение с 44,1 процента година по-рано. Подсекторът на информационно-технологичните изнесени дейности (ITO) заема 38,7 процента през 2024 г., намалявайки с 0,5 процентни пункта (пр.п.), докато научно-развойната дейност отбеляза ръст от 1,2 пр.п. до 18 процента.

„Трансформацията, която ние (компаниите, които предлагат изнесени бизнес процеси и услуги, бел. авт.) започваме да правим е с не толкова големия растеж на оперативните приходи, а по-скоро на трансформацията от това тези приходи да бъдат съставени от дейности с висока добавена стойност и дейности в частта на R&D,“ обясни Йордан Гинев. Казвайки това той заключи, че тази трансформация е вече налице, като услугите с висока добавена стойност и развойната дейност започват да имат все по-голяма роля за представянето на сектора.

Според Йордан Гинев България запазва своето правилно позициониране с навлизането на изкуствения интелект и цифровото преобразяване.

Данните в доклада и заключенията в него показват, че секторът на информационно-комуникационните технологии (ИКТ) на България се е утвърдил като основен двигател на растежа на България, допринасяйки с 9,6 на сто от Брутната добавена стойност (БДС) на страната през 2024 г. и поставяйки я сред лидерите в ЕС по този показател. Този импулс служи като трамплин за амбициите на страната да се превърне в център за изкуствен интелект. Проектът за суперкомпютри BRAIN++ е интегриран в мрежата на ЕС за фабрика за изкуствен интелект, а плановете за гигафабрика за изкуствен интелект допълнително сигнализират, че България се насочва към регионално лидерство в дълбоките технологии, според информацията в документа.

Докладът проучва и данъчно-осигурителния принос на индустрията. Съгласно информацията там данъчният принос на сектора на изнесените услуги се увеличава с 32,6 процента на годишна база, достигайки 99,4 млн. евро през 2024 г. Сегментът ITO представлява почти половината от общия размер от 46,4 млн. евро. BPO е на второ място с 44,6 млн. евро, докато R&D центровете са отговорни за останалите 8,4 млн. евро. Комбинираната нетна печалба на сектора достига рекордните 753,5 млн. евро през 2024 г., което е с 6,9 процента повече на годишна база, въпреки че маржът на нетната печалба се задържа на 12,4 процента, тъй като приходите нарастват синхронно. Сегментът ITO стимулира представянето с 18,7 процента годишно увеличение на нетната печалба, докато BPO отбеляза незначителен ръст от 0,4 процента. Научно-изследователската сфера остава печеливша, но отчита спад от 16,7 процента, заради разходите за труд, които изпреварват ръста на приходите.

Разходите за труд скачат с 12,3 процента на годишна база до общ обем от 3,624 млрд. евро през 2024 г. Изместената сфера на дейност е водещ фактор за този скок при разходите за труд, отчете Йордан Гинев и обясни, че услугите с висока добавена стойност и развойна дейност включват по-високоплатени и висококвалифицирани специалисти. За сравнение общият обем на разходите за труд в индустрията през 2023 година е бил 3 млрд. евро. Сегментът на R&D по последни данни отбеляза най-рязкото увеличение от 47,2 процента. Годишните разходи за труд на един служител са от 12,1 процента годишно увеличение до 34 375 евро приход на зает, водени също от 45,2 процента скок в сегмента на развойната дейност.

„За да продължи тази тенденция, има необходимост от предвидимост, прозрачност и дългосрочна стратегия как продължаваме да утвърждаваме България като високотехнологична нация и как развойната дейност продължава да играе все по-важна роля“, каза Гинев. Тук той изтъкна нуждата от насърчителни мерки за стимулиране на развойната дейност.

Общо 32-ма нови участници се присъединяват към пазара на доставки между 2023 г. и началото на 2025 г., като 23-ма са учредените през 2023 г., само пет през 2024 г. и четири през първата половина на 2025 година. Сегментът на аутсорсинга на бизнес процеси (BPO) води с 24 участници, следван от научноизследователската и развойна дейност (R&D) и ITO с шест и две нови компании, съответно.

Броят на служителите в сектора достига 105 436 души на пълен работен ден (FTE) през 2024 г., което е показателно за стагнацията, отразена в незначително годишно увеличение от 0,2 процента след агресивна траектория на разширяване в предходните две години. Назначенията в сектора продължават да растат, макар с по-бавни темпове, уточни Йордан Гинев. Подсекторът на BPO остава най-големият работодател, представляващ 58 процента от работната сила, следван от ITO с 28 процента и R&D с 14 процента. В рамките на BPO, виртуалните изнесени бизнес процеси (VBPO) заема най-висок дял от 35,2 процента.

Гинев смята също, че са налице предпоставки, като завършване на процеса на европейска интеграция на България, за удвояване на броя на заетите в индустрията през следващите 10 години.

Българските компании за доставки поддържат широко международно присъствие в своята капиталова структура, като САЩ са сред най-популярната дестинация с 11 вторични офиса, следвани от Сърбия, Германия и Обединеното кралство със седем.

Собствеността е почти поравно разпределена между местни и чуждестранни инвеститори, като 49,7 процента от дружествата са мажоритарно притежание на инвеститори от 45 държави. Обединеното кралство, Германия, САЩ и Нидерландия представляват близо половината от всички чуждестранни предприятия, като Обединеното кралство запазва водачеството си за втора година, с мажоритарен дял в 61 предприятия.

Докладът се фокусира и върху подготовката на нужните за индустрията кадри. Приблизително 12 000 студенти са завършили български университети със специалности компютърни науки, разработка на софтуер, математика и статистика през последните пет години. Само през 2024 г. завършилите висше образование с подходящ профил за индустрията са 15 000 души.

Йордан Гинев определи горната цифра като много добра, но все още не отразяваща потенциала за развитие на компаниите в сектора. Ето защо той определи сферата на образованието като ключова за развитието на индустрията на изнесените високотехнологични процеси и услуги в България.

В края на представянето на доклада, Гинев открои три водещи теми пред сектора: инвестиции в образование, стабилност и дългосрочно планиране и накрая – партньорство между бизнеса, администрацията и правителството.

Годишният доклад на AIBEST за 2025 г. разглежда 833 български компании, работещи в областта на аутсорсинга на бизнес процеси (BPO), аутсорсинга на информационни технологии (ITO) и научноизследователската и развойна дейност (R&D). От тях доставчиците на ИТ услуги формират най-голямата група с 412 компании, следвани от 388 в BPO и 33 в R&D.