site.bta С окончателно решение ВКС отмени арбитражното решение на Софийски търговски арбитражен съд относно апартамента на Янка У.

С Решение № 264/10.09.2025 г. по търговско дело № 125/2025 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя арбитражното решение от 08.03.2024 г. по арбитражно дело № 1/2024 г. на Софийски търговски арбитражен съд и осъжда „Билд комфорт 18“ ЕООД да заплати по сметката на ВКС сумата от 28 167,92 лв., представляваща държавна такса и разноски по производството. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Делото е образувано по молба от Янка У. за отмяна на арбитражното решение, с което наследодателят на ищцата – нейният син Иван Н., е осъден да заплати на „Билд комфорт 18“ ЕООД сумата от 684 540,50 лв., представляваща неустойка по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Въз основа на това решение Софийският градски съд е издал изпълнителен лист в полза на „Билд Комфорт 18“ ЕООД и е образувано изпълнително дело при частен съдебен изпълнител.

Съдебният състав на ВКС е приел, че исковата молба е процесуално допустима като предявена в срока по чл. 48, ал. 1 от Закона за арбитража (предходно наименование – Закон за международния търговски арбитраж). След анализ на всички събрани по делото доказателства съдът е установил, че разписката за връчване на поканата за доброволно изпълнение от частния съдебен изпълнител е подписана от ищцата и не може категорично да се приеме, че датата на връчване е вписана в по-късен момент от полагането на подписа. Независимо от това съдът е приел, че от съдържанието на поканата не следва извод, че чрез същата ищцата е уведомена надлежно за процесното арбитражно решение. Съставът се е позовал на практиката на ВКС, според която с връчване на поканата за доброволно изпълнение се счита, че страната узнава за постановеното арбитражно решение и от датата на връчването тече срокът по чл. 48, ал. 1 от ЗА, но само ако поканата съдържа достатъчно данни за арбитражното решение и възпроизвежда диспозитива му. В случая в поканата не е било отразено самото арбитражно решение, а са посочени само дължимите суми по изпълнителния лист.

Тричленният състав на ВКС е отменил арбитражното решение на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗА – не е сключено арбитражно споразумение. Арбитражният съд е приел, че е компетентен да разгледа спора поради наличие на арбитражна клауза в сключен от наследодателя на ищцата предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Пред ВКС не е било представено нито арбитражното дело, нито предварителният договор. Върховните съдии са категорични, че от ангажираните по делото доказателства не се установява да е налице валидно сключен договор с включена в него арбитражна клауза, което съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест е следвало да се докаже от ответника.

Съставът на ВКС е приел, че е налице и основанието за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 4, пр. второ от ЗА – страната не е била надлежно уведомена за арбитражното производство, предвид непредставяне на изискания оригинал на разписката за връчване на исковата молба на Иван Н. от арбитражния съд.