site.btaЗа първи път в Плиска е открито повтаряне на плана на дървена сграда с каменна архитектура в последствие

BOBSTH 19:52:31 28-09-2021
RI1950BO.040
Шумен - археологически проучвания - четири обекта

За първи път в Плиска е открито повтаряне на плана на дървена сграда с каменна архитектура в последствие


Шумен, 28 септември /Станимир Савов, БТА/
За пръв път по археологически път в Плиска открихме повтаряне на план на дървена сграда с каменна архитектура при проучването на архитектурен комплекс, разположен в югозападния сектор на вътрешния град. Това съобщи на пресконференция в Регионалния исторически музей /РИМ/ в Шумен днес ръководителят на археологическите разкопки на сградата в първата българска столица Христина Стоянова, която е и главен уредник на музея в едноименния Национален историко-археологически резерват.
"По цялата дължина на оградния зид са проследени ями, които са от първата половина на 9 век и повтарят плана на по-късно построения архитектурен комплекс. В Плиска не са толкова много разкопките, а вътрешният град е бил много заселен. Трябва да има повече разкопки, за да можем да кажем какви са били постройките, но тук имахме шанса да имаме каменно строителство и отдолу, на същия пласт - дървена сграда", каза Стоянова. По думите й по архитектурния комплекс се работи от 2006 година и вече е разкрита цялата му южна стена, която е с дължина 113,5 метра. Северно от зида са изградени помещения. Комплексът има три преправки и престава да е обитаван в началото на 11 век, уточни Стоянова.
Доц. Стефан Чохаджиев, който от 15 години работи на селищната могила край с. Сушина, с акцент - разкриване на каменно отбранително съоръжение, датирано към петото хилядолетие преди Христа, което по думите му е рядко срещано по нашите земи, също представи работата си през настоящия археологически сезон. "През тази година вниманието ни бе съсредоточено върху глинобитен вал - най-ранното съоръжение на обекта. Под пода на едно от жилищата попаднахме на дървена лопата, около 70-80 сантиметра, напълно запазена с цялата дръжка, което е изключителна рядкост за архeологията. Сред другите интересни находки са глинена глава на човек, напълно запазен меден инструмент с дръжка. Поне 200 от близо 400 находки са от работилница за обработка на кости и рогове, най вече сечива и рога. Общият брой на находките от началото на проучванията са около 5300, но сме проучили една съвсем малка част от обекта, най вече - около стената. Предстои да си отговорим на въпроса с каква цел е изградено това запазено масивно каменно съоръжение, което е около пет метра, за което може би са използвани около две-три хиляди кубически метра камъни, каза археологът.
Светлана Венелинова от РИМ - Шумен, която е проучвала селищна могила в землището на село Иваново, където разкопки се правят с няколко прекъсвания от 2008 година, каза че през настоящия археологически сезон е открила в проучвана от нея къща плетен кош, пълен със зърно, с диаметър 90 сантиметра, който е бил е разположен на дървения под на сградата, със запазена част от него на височина до 17 сантиметра. "Отпечатъци от плетени тъкани има запазени от петото хилядолетие преди Христа от Китай, Египет и Близкия Изток, но плетен кош от това време като този, не като отпечатък, не ми е известно да е намиран". Предстои находката да бъде подложена на лабораторна обработка. Укрепването на коша също е много сложен процес и предстои много работа по него преди да бъде експониран. Има вероятност проучваната къща всъщност да е хамбарът на цялото село, тъй като не е често срещано явление за това време на едно място да се открие съхранявано зърно в такива големи количества", уточни Венелинова.
Станимир Стойчев от музея в Шумен представи работата си на крепостта край с. Войвода. Той каза, че е продължил проучванията, прекратени преди повече от 40 години, с цел да се изясни стратиграфията на крепостта, която е на площ малко повече от 100 декара. "Засечен е участък от източната крепостна стена, чието трасе не беше известно. Открити са над 250 находки, сред които медни съдове, земеделски уреди, посуда, керамични съдове, накити, токи, три катинара. Проучванията приключиха до последното ниво на използване на крепостта - първата половина на шести век", отбеляза Стойчев. По думите му е работено с ограничено финансиране, включително и частно, на площ от само четири кв.м.
Регионалният исторически музей в Шумен е отделил над 35 000 лева за археологически проучвания през тази година. Такива предстоят и в Мадара, каза за БТА директорът на културната институция Даниел Руменов.

/РИ/