За мен е огромна чест и дълбоко вълнение да ви приветствам с добре дошли в Големия салон „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките (БАН) за днешната кулминация на честванията по повод 150-ата годишнина от Априлското въстание. С грижа и осъзната отговорност, като най-старата институция на съвременна България, поехме ангажимента да обединим усилията на научната общност, гражданските организации, местната власт и държавните институции в името на националната памет. Това каза председателят на БАН член-кореспондент Евелина Славчева в словото си на Общобългарското тържествено събрание, посветено на 150-годишнината от обявяването на Априлското въстание, което е под патронажа на президента Илияна Йотова.
Горди сме, че имаме привилегията да бъдем инициатори на националните чествания за този велик юбилей и ваши домакини днес, на 27 април, дата с особен исторически заряд. На днешния ден, точно преди 150 години, въстанието навлиза в своя най-драматичен етап. Това е денят на героичната отбрана на Клисура, когато редовна войска и мощни оръдия се изправят срещу вярата и черешовите топчета на въстаниците. В тези часове се кове волята на един народ, решил да избере смъртта пред тиранията, поставил свободата по-високо от живота, отбеляза Славчева.
Тя подчерта, че април 1876 г. е решителното начало на българската национална революция - теза, защитена блестящо от големия ни историк проф. Николай Генчев, който дефинира въстанието като радикален държавотворен акт - революция, която намира продължение в Руско-турската война с участието на българските опълченци. Война, припозната от европейските общества не толкова като опит на една империя да получи достъп до Босфора, а като реванш за кланетата през април 1876 г., в резултат на която след петстотин дълги години, на картата на Европа отново се появява държавата България.
Важно е да помним, че връзката между БАН и подвига на Априлци е органична и дълбока. Много от дейците на Българското книжовно дружество - правоприемник на което е БАН, са не само духовни вдъхновители, но и преки участници в подготовката и провеждането на Априлското въстание. На тях сме посветили изложбата, която можете да видите във фоайето. Тя представя Априлското въстание като съвкупност от събития, които пряко предшестват и следват самото бунтовно надигане - събития, разтърсили съдбите на тогавашните българи, включително и на дейците на Българското книжовно дружество, каза председателят на БАН.
Сред тях е първият ни председател Марин Дринов, родом от Панагюрище. Негови близки са преки участници във въстанието, родният му град е опожарен, а той самият е силно ангажиран с каузата на пострадалите.
Вторият ни председател, младият тогава Иван Ев. Гешов - впоследствие бележит учен и държавник, смело разкрива истината за българските страдания пред чуждестранни пратеници, и подобно на Константин Величков, още един млад патриот, комуто предстои дело на книжовник и държавен деец, заплаща за смелостта си с арести, присъди и затвор, каза проф. Славчева.
Тодор Пеев, деловодител на Българското книжовно дружеството в Браила, е активен участник в освободителното движение сред емиграцията, припомни член-кореспондент Евелина Славчева.
Тя открои сред чуждестранните членове на дружеството Константин Иречек - един от най-ярките представители на международната научна общност, съпричастна към българската кауза.
Добре документирана е и мисията на Марко Балабанов и Драган Цанков - дописни членове, изпратени от екзарх Антим в Европа, за да разкриват чрез речи, разговори и документи страданията на българския народ и да поставят пред европейските елити исканията на нацията за справедливо решаване на българския въпрос.
Мисията „Балабанов-Цанков“ възпламенява ентусиазма на много млади българи в странство. Сред тях са трима студенти в Загреб, които горещо подкрепят народното дело и които по-късно ще станат академици: геологът Георги Златарски, метеорологът Спас Вацов и държавникът Михаил Сарафов.
Някои революционери - като Стефан Стамболов и Иван Вазов, бъдещи членове на книжовното дружество, успяват да избегнат погромите в българските земи и намират убежище в Букурещ. Там се включват в дейността на Българското централно благотворително общество, създадено да подпомага освободителната кауза. По това време народният поет вече е свързан с БКД - първото му публикувано стихотворение „Борът“ излиза на страниците на „Периодическо списание на БКД“ в Браила и поставя началото на един забележителен творчески път.
През изминалата година отбелязахме 155-годишнината на това списание - днес „Списание на БАН“. Представянето на специалния му брой, посветен на Априлското въстание, преди седмица в Копривщица, беше сред най-вълнуващите събития в юбилейния календар на Академията, каза председателят на БАН.
Член-кореспондент Славчева отбеляза, че сред дейците на БКД са и изтъкнатите летописци на въстанието - Стоян Заимов, Захари Стоянов и Димитър Страшимиров, които имат решаващ принос за изясняването и увековечаването на събитията, доказвайки, че пътят към свободата се гради едновременно със сабя и перо.
Днес отправям апел към съвременните български историци: нека се вслушаме в завета на Николай Генчев - да имаме научната и национална смелост и утвърдим Априлското въстание в световната наука като легитимния и величествен старт на Българската национална революция. Нека саможертвата на Априлци и проницателността на нашите големи учени ни водят напред. Поклон пред паметта на героите! Нека България, каквато ни я извоюваха, да пребъде, с тези думи завърши словото на председателя на БАН член-кореспондент Евелина Славчева.
/ХК/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Моля потвърдете купуването на избраната новина
