Случващото се днес в света може да бъде интегрирано в следващата история за Бонд, казва пред БТА Мартин Кембъл – режисьор на два от филмите за агент 007 – „Златното око“ и „Казино Роял“.
„Трябва да се запази всичко хубаво от Бонд. Може би, историите ще станат по-съвременни. Някога лошите бяха китайците, после – руснаците, после – Близкият изток... Сега вероятно пак ще се върнем към Русия като „лошите“. Може би ще направят Бонд по-съвременен и политически актуален, ако разбирате какво имам предвид. Тоест, случващото се днес в света може да бъде интегрирано в следващата история за Бонд“, смята Кембъл. Той бе у нас по покана на Aniventure Comic Con.
Името му стои и зад заглавия като „Зеленият фенер“ с Райън Рейнолдс и Блейк Лайвли, „Маската на Зоро“ с Антъни Хопкинс, Антонио Бандерас и Катрин Зита-Джоунс, „Мръсни ангели“ с Ева Грийн и Мария Бакалова, а за Edge of Darkness получава наградата БАФТА за най-добър драматичен сериал.
„Екшънът заради самия екшън е по-скоро скучен. Той трябва да бъде свързан с персонажите. Така че екшънът е пряко свързан с изграждането на героя, и ако искаш да бъде възможно най-вълнуващ и реалистичен – това е формулата“, казва Кембъл. Споделя, че получава много сценарии, но повечето от тях не са никак добри: „Това е истината. Повечето са недобре написани екшън истории“. В момента Мартин Кембъл работи по филм със Самюъл Джаксън и Ева Грийн: „Вярвате или не, това е комедиен трилър. Без експлозии, без оръжия. Просто много добър сценарий. Но това е рядкост. В повечето случаи, сценариите не струват“.
Мартин Кембъл пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – как се променяше стилът му като режисьор през годините, каква е разликата между добрия и посредствения екшън, има ли различен подход, когато работи с различни големи актьори, как вижда бъдещето на сагата за Джеймс Бонд, често ли отказва сценарии, защо съвременните екшън филми използват повече визуални ефекти и коя е най-добрата сцена от негов филм.
Г-н Кембъл, как се променяше Вашият стил като режисьор през годините?
- Не мисля, че стилът ми се е променил. Честно казано, дори не знам какъв точно е моят стил (Смее се – бел. а.). Истината е, че направих първия си филм през 1990 г. И, ако го сравните с филмите, които правя сега, ще видите, че съм доста последователен. Но въпреки това, не знам точно как да го определя...
Признат сте за майстор на екшъна. Каква е малката – или може би голямата – разлика между добрия и посредствения екшън?
- Знаете ли, за мен екшънът заради самия екшън е по-скоро скучен. Той трябва да бъде свързан с персонажите. Ако вземем, например, Даниел Крейг в „Казино Роял“ – в откриващата сцена, тази с паркур преследването – той яде бой. Не е някакъв спортист. Той е като слон в стъкларски магазин. Докато другият човек е бърз, гъвкав и лек. Даниел просто е решен на всяка цена да го настигне, готов е да понася удар след удар. Това го характеризира. Той преследва този човек и това говори за героя му в този момент. Той, както казах, е слон в стъкларски магазин, все още не е Бонд, както го познаваме – това се случва чак в края на филма. Така че екшънът е пряко свързан с изграждането на героя, и ако искаш да бъде възможно най-вълнуващ и реалистичен – това е формулата.
Споменахте Даниел Крейг – има ли различен подход, когато работите с различните големи актьори?
- Не. Даниел не беше много известен извън Англия преди да стане Бонд. Независимо кой е актьорът – звезда, характерен актьор или човек с по-малка роля – подходът винаги е един и същ. Работиш с тях като с герои във филма. Всичко се върти около разговора за героя – как ще го изиграят, какво означава той. Така че наистина няма значение колко големи звезди са – отношението е еднакво.
И като заговорихте за Бонд – как виждате бъдещето на тази сага? Бихте ли се върнали отново да работите по нея?
- Не. Сега Amazon притежава правата за Бонд. Познавам една от продуцентките много добре – тя беше мой изпълнителен продуцент в „Казино Роял“ – Ейми Паскал. Много е добра. Така че откъм продуциране проектът е в сигурни ръце. Дени Вилньов е страхотен режисьор – сигурен съм, че ще се справи отлично. Въпросът е накъде да поеме Бонд оттук нататък...
Бих започнал с това, че трябва да се запази всичко хубаво от Бонд – това трябва да остане. Може би, историите ще станат по-съвременни. Някога лошите бяха китайците, после – руснаците, после – Близкият изток... Сега вероятно пак ще се върнем към Русия като „лошите“. Може би ще направят Бонд по-съвременен и политически актуален, ако разбирате какво имам предвид. Тоест, случващото се днес в света може да бъде интегрирано в следващата история за Бонд.
Има ли сцена от Ваш филм, за която можете да кажете: „Това е най-доброто, което съм правил“?
- Нека помисля... Може би, една от най-добрите сцени, които сме снимали, е в „Казино Роял“ – след като Бонд се сбива на стълбището. Доста жестока сцена. После се прибира в апартамента си. Там е Веспър, изиграна от Ева Грийн, седнала под душа, облечена. Толкова е емоционално разстроена от жестокостта в предишната сцена, че просто си стои там, докато водата тече. Бонд влиза, сяда до нея – все още с фрака си – и двамата седят под душа. Много проста, много емоционална сцена. Заснета в един единствен кадър, без монтаж. Много изчистено. Вероятно, една от най-красивите сцени, които сме правили...
Кое е най-важното качество на един сценарий? Често ли отказвате сценарии?
- О, да. Получавам много сценарии и повечето не са никак добри. Това е истината. Повечето са недобре написани екшън истории.
Сега ми предстои филм със Самюъл Джаксън и Ева Грийн – вярвате или не, това е комедиен трилър. Без експлозии, без оръжия. Просто много добър сценарий. Но това е рядкост. В повечето случаи, сценариите не струват.
Смятате ли, че съвременните екшън филми използват повече визуални ефекти?
- Аз се опитвам да ги избягвам. Например, в „Казино Роял“ почти не сме използвали визуални ефекти – като премахване на въжета при каскади и такива неща. Там дори потъващата къща беше голям макет. Не беше компютърна графика, а 15-футов реален модел (Около 4,5 м – бел. а.), който потопихме, и изглеждаше много по-истинско, отколкото ако беше CGI (Computer-generated imagery, компютърно генериран образ – бел. а.).
При „Златното око“ също беше интересно. Сниман е през 1995 г., когато почти нямаше CGI. Използвахме модели, перспективни трикове – всички онези холивудски хитрости, които работят безпогрешно. Реактивните самолети бяха макети, планините на заден план – рисувани декори. CGI тогава тепърва прохождаше.
Изключение прави Green Lantern („Зеленият фенер“, 2011 г. – бел. а.), който беше изцяло CGI – във всичките ми останали филми визуалните ефекти са минимални.
Има ли дума, която най-добре Ви описва като човек?
- О, не знам... Наистина. Честно казано, Вие сте по-добре подготвен да ми кажете. Все пак сте гледал и филмите ми. Не мога да се опиша с една дума...
Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?
- Аз съм човек, който обича... (Замисля се – бел. а.) Бих казал: Аз съм човек, който обича киното. Винаги съм обичал филмите. Ироничното е, че винаги съм обичал филмите за Джеймс Бонд. През 1962 г. заведох майка си на първия филм за Бонд. И оттогава просто обичам киното.
Наскоро гледах F1 на IMax. Страхотен филм. Наистина добър! Разбира се, има и много лоши филми. Около 70-80% от филмите, които гледам, не са добри. Но затова пък F1 е невероятен. Толкова забавен, толкова добре направен. И си казвам: Ето заради това обичам киното!
Автор – Даниел Димитров
Оператор – Борислав Бориславов
Монтаж – Валя Ковачева
/ХК/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Моля потвърдете купуването на избраната новина
