site.btaСъщността на реформата в регистрационния режим на Географските указания за занаятчийските и промишлени продукти бе във фокуса на форум в София

Същността на реформата в регистрационния режим на Географските указания за занаятчийските и промишлени продукти (ГУЗПП), етапите на регистрация на национално и на ниво ЕС, както и какви са предимствата от тази защита, включваща видно етикиране, правоприлагане и контрол на качеството, международни възможности, регионални предимства и ползи за потребителите обсъдиха експерти и представители на занаятчийската гилдия на форум в София. 

Международната конференция на тема "Българските занаяти - традициите срещат бъдещето" бе организирана от Патентното ведомство на България, съвместно с Европейската комисия и Службата на ЕС за интелектуална собственост.

Форумът беше част от EU Capital Tour на ЕК и информационната кампания на Патентно ведомство по повод новия регистрационен режим на ГУЗПП, като Троянска, Бусинска или Царска сграфито керамика (Преславска, от времето на Второто българско царство), Чипровски или Котленски килими и др., чиято регистрация преминава от национално на ниво ЕС. С този Регламент се въвежда защита на ГУЗПП, подобно на вече установените означения за храни, вина и други спиртни напитки (българско кисело мляко, Горнооряховски суджук и др.). Целта е да се опази и развие културното наследство в занаятчийския и промишления сектор на продуктите спрямо техния географски произход, традиции и специфика при производството.

Председателят на Патентното ведомство инж. Оля Димитрова заяви по време на форума, че България има богато наследство от занаяти от керамика, тъкани и дърворезба, през ножарство и кожарство, до ювелирство, познато у нас с изящната филигранна техника и много други занаяти, които изискват не само сръчност и фантазия, но и дълбока духовна свързаност с традицията. "Вярвам, че именно чрез ефективна защита на географските указания можем не само да съхраним тези ценности, но и да дадем тласък на регионалния бизнес, да насърчим младите поколения да ги развиват, и да позиционираме българските занаятчийски продукти на европейския и световния пазар", каза инж. Оля Димитрова.

Заместник-министърът на икономиката и индустрията Невена Лазарова каза по време на конференцията, че в днешната икономическа динамика се осъзнава все по-ясно значението на занаятите като пазител на културното ни наследство и като двигател за регионално развитие, предприемачество и създаване на работни места в малките населени места.

Заместник-министърът на туризма Павлин Петров заяви по време на международната конференция, че занаятчийството е богатството на България, предавано от поколение на поколение. Това е нашата културна карта за бъдещото развитие не само на културата, но и на туризма, допълни той по време на форума.

Заместник-министърът на земеделието и храните Лозана Василева изрази увереност, че новият регистрационен режим на географските указания за занаятчийските и промишлените продукти ще подпомогне опазването и развитието на културното наследство в занаятчийския и промишления сектор на продуктите, съобразно техния географски произход, традиции и специфика на изработка.

Без българските занаяти няма да има бъдеще, каза по време на форума Кръстю Капанов, председател на Регионалната занаятчийска камара - София и София област. Той обаче изрази съжаление, че българските занаятчийски камари "все още изнемогват", нямат нужните финанси, за да могат да функционират.

Клаудия Мартинес Феликс, заместник-ръководител на отдел "Интелектуална собственост" в Генерална дирекция "Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП" към Европейската комисия (ЕК), представи на форума системата на ЕС за защита на занаятчийските и промишлените продукти, като изтъкна, че Общността иска да опази своето наследство и посочи, че това допринася и за конкурентоспособността на Съюза.

Едита Демби-Сивек, заместник изпълнителен директор на Службата на ЕС за интелектуална собственост, заяви, че България разполага с известни продукти, които имат географски указания и даде пример с Българското кисело мляко и изтъкна, че запазването на традициите отива далеч отвъд националните граници. Тя се спря на новия регламент, свързан с географските указания за занаятчийските и промишлените продукти, и посочи, че той ще помогне на регионите да създадат работни места и да развиват икономиката си. Това е много добра възможност и за културата, каза тя и отбеляза, че в това отношение страната ни е отличен пример с Троянската керамика, Чипровските килими, с Регионалния етнографски музей на открито "Етър".

България разширява спектъра на защитени занаятчийски изделия, каза Мария Петкова, главен експерт в Патентното ведомство. Тя съобщи по време на форума, че по отношение на националните географски означения България има общо 23 активни регистрации към момента. Сред занаятчийските продукти това е Троянската керамика, като по новия регламент могат да се очакват регистрации за Чипровския и Котленския килими. За промишлените продукти имаме 17 регистрирани наименования за мрамор, каолин, кварцов пясък, перлит и варовик. За някои от активните регистрации с ЕК се водят консултации, посочи експертът. Тя каза, че за наименования на занаятчийски и промишлени продукти сред възможните нови регистрации за занаятчийски продукти от България при текстила са - Калоферска дантела, традиционни носии, гайтани, др, при метала и дърворезбата - ножове с резбовани дръжки, орнаменти от дърво за украса и др. , при златарството и ръчно изработените бижута - сребърен филигран, бижута от различни видове камъни, дърво и метал, при кожарството - калъфи за книги и специални подаръци, ръчно изработени и надписани, при керамиката - "Търновска", "Бусинска", а от промишлените продукти за камък - гнайс.

Калина Димова - главен експерт в дирекция "Експертиза и опозиция на марките и географските означения" в Патентното ведомство, представи процедурите за подаване и разглеждане на заявка за географско указание за занаятчийски или промишлен продукт в национална фаза.

Регламентът за защита на географските указания за занаятчийски и промишлени продукти е от изключителна важност за гилдията, тъй като пряко засяга възможността за защита на националната идентичност и уникалност на  българските занаятчийски изделия, заяви председателят на Националната занаятчийска камара (НЗК) Иван Влаев по време на форума. Надяваме се регламентът да е от полза за дългогодишната ни битка с неавтентичните евтини имитации, които заменят на пазара истинските автентични български занаятчийски изделия, създадени от талантливите ръце на нашите майстори, допълни той.

Заместник-кметът на Троян Вероника Тодорова разказа за занаятчийските традиции на региона. Сред откроените от нея проблеми пред майсторите бяха такива, свързани с намаляващия брой млади занаятчии, липсата на съвременна пазарна рамка, необходимостта от обучение и институционална подкрепа, намален или липсващ интерес към наследените форми и техники на украса от страна на младите хора.