В продължение на година и половина противниците на войната на Русия срещу Украйна и на президента Владимир Путин не са събрали някаква осезаема подкрепа в Русия. А сега, по-малко от месец след нападението на ислямистката групировка "Хамас" срещу Израел, в населени с мюсюлмани региони на Руската федерация вече избухнаха прояви на антисемитизъм, разкриващи, че Москва не успява да поддържа баланс по отношение на най-новата ескалация на конфликта в Близкия изток.
Според Лев Гудков – руски социолог, който оглавява аналитичния Център "Левада", обявен през 2016 г. от Кремъл за "чуждестранен агент", броят на руснаците, които се противопоставят на войната срещу Украйна, остава стабилен и е между 18 и 22 процента. В това число влизат много млади руснаци и повече жени, отколкото мъже, казва Гудков, цитиран от Радио "Дойче веле".
На конференция в Берлин, организирана от Германското дружество "Сахаров", Берлин-Бранденбургската академия за естествени и хуманитарни науки и Германската асоциация за източноевропейски изследвания, Гудков каза, че една от причините за липсата на активно антивоенно движение са суровата цензура и държавната пропаганда. Цензурата отрязва повечето хора от независими източници на новини, а мнозинството руснаци са повлияни от пропагандните канали и не търсят алтернативни новини онлайн.
През първите няколко месеца на войната на Русия срещу Украйна броят на хората, успяващи да заобикалят цензурираните и блокирани социални мрежи и да потребяват новини онлайн е нараснал от 6 на 22 процента, но оттогава не се е променил.
И тъй като публикуването на "всякакви новини за руските загуби (на бойното поле) е напълно забранено", включително броят на убитите войници, нищо не е в състояние да промени нагласите у руското обществено мнение. Още през април 2022 г. Гудков прогнозира в интервю за ДВ, че очаква отношението на руснаците към войната да се промени драстично, ако Русия бъде победена или сраженията се проточат и броят на убитите нарасне.
До октомври 2023 г. журналисти са успели да идентифицират имената на 34 857 руски военни, убити в сражения в Украйна, посочва ДВ на 2 ноември. Тези данни са публикувани от руската редакция на Би Би Си, която следи за броя на жертвите от руска страна заедно с независимия руски медиен проект "Медиазона" и екип доброволци, използващи открити източници.
През 2021 г. руските власти определиха и "Медиазона" като "чуждестранен агент", а през 2022 г. блокираха сайта й заради отразяване на войната в Украйна.
Русия на два пъти е съобщавала числа за загинали, които според Гудков, нямат нищо общо с реалността. През септември 2022г. руското министерство на отбраната за първи път съобщи за около 5 937 убити руснаци. Военното ведомство в Москва потвърди и смъртта на 89 военни при украинска ракетна атака по руски военен обект в новогодишната нощ на 2022-23 г.
Друга причина за това руснаците да не протестират, отчита Гудков, е, че прогнозите за пагубното въздействие на войната върху руската икономика са се оказали неточни. Цените на петрола се повишиха през първата година на конфликта и генерираха по-големи приходи за руската държава и някои сегменти на руското население. Сектори на икономиката, важни за воденето на войната, работят с максимален капацитет, а заплатите в тези сектори са се удвоили.
Освен това, наборните войници и тези по договор получават много по-голямо заплащане. Обезщетенията, изплащани на ранени войници и на семействата на убитите, много от които живеят в бедни селски региони, също са се увеличили значително. Тези възнаграждения не са съизмерими с довоенните, подчертава Гудков. Това са пари, които жителите на тези селски региони на Русия не са и сънували и то също обяснява защо в страната няма антивоенни протести.
Гудков отбеляза обаче, че Русия се бори с висока инфлация заради нарастващите разходи за водене на войната. Скорошни проучвания показват, че руснаците смятат растящите цени, особено на храни и лекарства, за най-големия си проблем. За тях инфлацията е по-притеснителна отколкото войната, като трябва да се отбележи, че повечето руснаци не виждат връзка между военните разходи и въздействието им върху всекидневния живот.
Само 10-12% от анкетираните от "Левада", преобладаващо държавни служители и представители на средната класа, си дават сметка за тази връзка.
И макар че сред тези хора е налице растяща загриженост, че руската политика ще предизвика катастрофа, те остават лоялни на режима, заключава Гудков. А и, както отбелязва руският политолог Дмитрий Орешкин, интервюиран от ДВ, "Путин е президент на периферията – той има най-голяма подкрепа в Чечения, Ингушетия, Дагестан, Татарстан и други руски региони".
Войната, започнала на 7 октомври в Близкия изток обаче, вече породи съпроводени с насилие изблици и вълна от антисемитизъм в Дагестан и други части на Северен Кавказ. Според експерта от московския изследователски институт "Сова" Александър Верховски събитията в Дагестан са били напълно изненадващи за него като специалист по екстремизма, цитира го Радио "Свободна Европа".
Верховски посочва, че досега реакцията на руската мюсюлманска общност към събитията в Близкия изток е била много по-сдържана от тази в европейски държави. Експертът допълва, че е запознат и с оценката на много други специалисти по Северен Кавказ, че антисемитизмът е широко разпространен, но е определено спокоен и пасивен, и включва например обвинения срещу евреите като цяло, че участват в различни конспирации. Това обаче не наелектризира последователите да действат. Верховски казва, че до момента не е ясно какво е провокирало изненадващата радикализация в нощта на 29 октомври.
Тогава агресивна тълпа от около 1000 души, скандиращи антисемитски лозунги, щурмува летището в столицата на Дагестан – Махачкала, нахъсана от слухове, че еврейски бежанци от войната между Израел и "Хамас" са прехвърляни в региона, където има мюсюлманско мнозинство. Участниците в безредиците искали да попречат на пътници от самолет, пристигнал от Израел, да влязат в Махачкала.
По същото време на няколко места в Северен Кавказ имаше антисемитски инциденти, очевидно подклаждани от същите слухове, публикувани многократно от канал в "Телеграм", наречен Utro Daghestan. За него се твърди, че е създаден от базирания в Киев руски опозиционер Иля Пономарьов.
Самият Пономарьов признава, че неговата група е създала този канал и подобни на него из цяла Русия, но заявява на 30 октомври пред "Кърънт дейли", че вече няма никаква връзка с Utro Daghestan. В други интервюта през август и септември Пономарьов изтъква, че този онлайн канал все още е част от широка мрежа, включваща различни дейности срещу президента Путин.
Според Верховски дори Utro Daghestan да е допринесъл за безредиците, хората не са били принуждавани да се включат в тях, а са се присъединили доброволно и със сигурност е имало организатори на място. Вероятно местни хора, споделящи радикални виждания и призоваващи за протести.
В изблика на агресия на 29 октомври в Махачкала пострадаха над 20 души, десетки бяха арестувани, а летището беше затворено.
Ден по-рано шумна тълпа се събра пред хотел в дагестанския град Хасавюрт (с население от 135 329 души, главно авари, чеченци, кумики), след като няколко канала в "Телеграм" съобщиха, че човек, който външно приличал на "гражданин на Израел", бил отседнал там. Полицията намали напрежението като допусна представители на недоволните да влязат в хотела и да се уверят, че там няма израелски граждани, излага хронологията на събитията РСЕ.
По-късно хотелът разпространи онлайн съобщение, че не се допуска израелски граждани и евреи да влизат в сградата нито да бъдат негови гости. Както се твърди обаче, тълпата се опитала да претърси и друг хотел в същия град.
На следващия ден вандали подпалиха строежа на еврейски културен център в Налчик – столицата на република Кабардино-Балкария. Пострадали няма, но извършителите са написали със спрей "Смърт на евреите!" на стената на строящата се сграда. Онлайн петиция срещу изграждането на еврейския център събра близо 20 000 подписа, преди да бъде премахната заради "расизъм".
В отговор на бунта в Махачкала говорителят на Путин обяви свикването на среща в Москва с голяма група правителствени представители, магистрати и служители по сигурността на тема "Усилията на Запада да използва събитията в Близкия изток за разделяне на руското общество". А говорителката на руското външно министерство Мария Захарова определи сравнението, направено от Белия дом, на размириците на летището в Махачкала с антиеврейските погроми в Руската империя, като "провокация за разпалване на национализъм", предаде ТАСС.
"Подобни изявления… са очевидна провокация, насочена към разпалването на националистически чувства. Разглеждаме това като очевиден опит за дестабилизация на ситуацията в страната ни", каза Захарова на брифинг.
"Това са лъжи, това са неверни, исторически несъществуващи паралели, които официалните власти на правови държави нямат право да изричат. Доколко Америка е правова държава е въпрос, който много хора си задават", заяви още Захарова.
Тя допълни, че "киевските специални служби, които се финансират от Запада", са съпричастни към безредиците в Дагестан. "Не знам как – пряко, непряко, криво, косвено, но по един или друг начин Западът е замесен", каза говорителката на руското МВнР.
Успоредно с това ръководителят на руската република Чечения Рамзан Кадиров издаде на полицията заповед да се стреля на месо по демонстранти като предпазна мярка срещу прояви на насилие от антисемитски настроени тълпи, подобно на случилото се в съседен Дагестан, предаде ДПА. Според информация на руската агенция РИА Новости, на заседание на местното правителство в чеченската столица Грозни Кадиров заявил, че всеки участник в размирици трябва да бъде арестуван и вкаран в затвора. А при съпротива по време на задържането силите на реда следва първо да произведат три предупредителни изстрела. "Ако и след това човекът все още нарушава закона, при четвъртия изстрел се целете в главата! Тогава вече няма да го прави. Това е заповед" казал Кадиров според информацията.
Откакто "Хамас" нападна Израел, Русия публично се опитва да балансира, възползвайки се от отклоняването на световното внимание от инвазията й в Украйна като ухажва арабски държави и Глобалния юг и същевременно внимава да не навреди на отношенията си с Израел и с най-големия си регионален съюзник Иран, обобщава РСЕ.
Русия не осъди действията на "Хамас" в Южен Израел, прие в Москва делегация на ислямистката групировка, определена като терористична от Израел, САЩ, ЕС, Великобритания и други страни, и многократно хвърли вината за конфликта върху САЩ и Запада. Прокремълски пропагандисти твърдят по държавната руска телевизия и в социалните медии, без да привеждат доказателства, че "Хамас" е била въоръжена главно със западно оръжие, откраднато от корумпирани украински държавни служители, отбелязва РСЕ.
"Лидерите на Русия трябва да бъдат благодарни (на "Хамас"), написа украинският политически коментатор Виталий Портников в есе за руската редакция на РСЕ. "Вниманието беше отклонено от войната в Украйна, а американските конгресмени спорят дали да обединят помощта за двете нападнати държави в един пакет. Мирният процес между Саудитска Арабия и Израел приключи. Световните цени на петрола започнаха да пълзят нагоре вместо да продължат да падат. Разломът между Запада и Глобалния юг се увеличи и ще продължи да се увеличава докато конфликтът в Газа продължава. Всичко това улеснява Москва да води войната в Украйна".
Олег Степанов – бивш московски координатор на хвърления в затвора руски опозиционер Алексей Навални, каза, цитиран от РСЕ, че "Путин поставя собствените си политически интереси над зачитането на хуманността и морала" и търси собствена изгода" във войната между Израел и "Хамас".
Но нападението на летището в Махачкала показа, че подходът на Кремъл към войната между Израел и "Хамас" носи значителни рискове и прави Русия уязвима както у дома, така и в чужбина. Такава е оценката на специалистката по руска политика в Близкия изток Хана Ноте от Центъра "Джеймс Мартин" към Института за международни изследвания в Монтерей, направена на 30 октомври.
"Сега Путин жъне това, което е посял, след като Русия твърдо взе страната на палестинците през последните две седмици", отбелязва Ноте. "Като обслужваше глобалните пропалестински настроения в своята война на наративи за антиколониалната война със Запада руската държава възпламени вътрешни сили, които сега може да се превърнат в проблем", прогнозира Ноте.
Серхий Данилов – зам.-директор на Украинската асоциация за близкоизточни изследвания, обръща внимание, че докато официалната руска дипломация се мъчи да поддържа нещо като роля на неутрален миротворец по отношение на войната в Газа, руската държавна телевизия и прокремълските социални медии са подчертано антиизраелски и оказват опасен натиск в бедния Северен Кавказ.
Данилов е на мнение, че държавната (руска) пропаганда подклажда омраза към Израел и израелците, отбелязва "Кърънт таймс" – рускоезична мрежа, управлявана от РСЕ и "Гласът на Америка". Украинският експерт обобщава, че "до известна степен (тази омраза) се насочва към евреите по принцип, включително живеещите в Русия. Пропагандистите дадоха ясно да се разбере, че са на страната на палестинците И не само на палестинците, а и на "Хамас". И това нажежи целия Северен Кавказ, не само Дагестан".
Анализаторът на руската политика Марк Галеоти написа в статия в изданието "Спектейтър", че местните лидери в Северен Кавказ се опитват да балансират като не накърняват чувствата на мюсюлманите и не допускат по-нататъшно междуетническо насилие. Галеоти изтъква, че като се има предвид, че мюсюлманите са 10 процента от населението на Руската федерация и са непропорционално представени в състава на руските войски, които се сражават в Украйна, Москва има всички основания да бъде загрижена.
"В момент, когато руските въоръжени сили са заети в Украйна, а бъдещето на Чечения е под въпрос на фона на слухове за здравословното състояние на местния лидер Рамзан Кадиров, всичко, което рискува да провокира по-големи трусове в региона, е кошмар за Кремъл", коментира Галеоти.
/ПТА/
news.modal.text
