site.btaПоследните творби на Михалис Гарудис от ателието му в Солун бяха показани в София

Последните 22 картини на Михалис Гарудис бяха представени в галерия „Българи“ тази вечер. Всички те са били в ателието му в Солун и са предоставени от съпругата на твореца – Ева. Много от произведенията са продадени още преди откриването на изложбата, каза пред БТА кураторката на експозицията Аксиния Джурова. „Останаха само 13“, допълни тя.

В Солун останала само последната, недовършена творба на Гарудис. Това, което показваме е, както той каза: „Аксиния, аз си търся младостта по софийските павета.“ И затова Ева ме извика - да събера това, което е останало и да го представя на любителите на изкуството и почитателите на Михалис, които явно са много в България, защото, още докато редяхме изложбата, 2/3 от картините вече бяха закупени, обясни Джурова.

На събитието присъстваха съпругата на художника - Евангелия Гарудис и кураторката Аксиния Джурова. Сред първите, които разгледаха творбите, бяха журналистите Иван Гарелов, Бойко Василев и Иван Тенев. 

Кураторката разказа, че в последните години Михалис Гарудис много набляга на един цикъл, в който включил освен отпадъците, които изхвърля морето, и това, за което много си говорили двамата с автора, когато се виждали в последните години – къде изчезнаха врабчетата, къде изчезнаха пеперудите.

„Неговият цикъл „Пеперуди“, последните, които са тук, неслучайно са прободени с пирони, защото той непрекъснато казва, че човекът със своята агресия направи така, че изчезнаха едни от най-красивите природни създания. И казваше: „Човешкият живот е толкова крехък, както е прахът от крилата на пеперудата. Или както е свещта, която като я духне вятър, угасва.“ И в действителност той има един цикъл, от който имаме тук само една работа, която включва свещта“, казва Аксиния Джурова.

Тя разказва, че Михалис Гарудис бил личност с „безумно“ чувство за собствена свобода. „Той не даваше никой да се намеси в параметрите на неговата свобода независимо от премеждията, през които премина неговият бурен живот, подобен на останалите деца по време на гражданската война в Гърция. Те са напуснали родината и по принуда са приети в други страни, но с много голяма любов говорещи за тях“, отбелязва Джурова.

Тя си спомня, че Гарудис винаги казвал, че е много хубаво, когато свикнем да живеем с различни етноси, с различни религиозни конфесии, когато сме наясно със себе си, когато имаме вътрешна хармония и свобода. „И когато мислим за това, че животът не може да ни разделя непрекъснато и да изхождаме от нашата натрупана болка, да я превърнем в насилие. Той никога не допусна това. Имаше една доброта в него и едно послание, което тази изложба отправя към всички нас – послание да живеем в мир и никога повече да не повтаряме техните съдби – и на него, и на Ева“, каза Аксиния Джурова. 

Тя отбелязва, че авторът така и не успял до края да раздели двете държави – едната е родината (Гърция - бел. авт.). „Отечеството за него беше България", обясни Джурова.

ЕМИГРАНТСКО ДЕТСТВО

Михалис Гарудис е роден на 20 януари 1940 г. в село Булгаркьой в Гърция. По време на Гражданската война в Гърция (1946-1949) той емигрира първоначално в Унгария, а впоследствие в България. От 7-годишен живее сам.  През 1954 г. Михалис се настанява в Павел баня, Казанлъшко, където има общежитие за децата на гръцките емигранти. Там научава български език. Водят го при Чудомир в Казанлък, който му говори за изкуство, а Михалис го наблюдава как рисува. През 1965 г. Михалис Гарудис завършва „Живопис“ във Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“ (днес Национална художествена академия) в София при проф. Илия Петров. До 1986 г. той  живее и работи в София, след което се премества в Солун, Гърция.

В началото Михалис Гарудис рисува натюрморти, морски пейзажи, фигурални композиции с поетични и философски послания. По-късно започва да работи и в областта на монументалната пластика и керамиката. До 1978 г. участва във всички общи художествени изложби в София и страната. В традициите на българското изкуство името му се свързва с хиперреализма в живописта и фотореализма. Първата му самостоятелна изложба е през 1971 г. в галерия „Райко Алексиев“ в София. Излагал е свои творби в Париж, Виена, Люксембург, Кан, Мексико, Мадрид.

НАЙ-ДОБРОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ НА ИЗКУСТВОТО 

Негови картини са притежание на чуждестранни музеи и галерии в редица европейски градове, в Азия и САЩ, както и в много български галерии. Частни колекционери от Италия, Япония, Франция, Гърция и България притежават негови картини. Сред тях са Пиеридис, Ворес, Гуландрис, Янис Рицос, Омар Шариф, фондация „Онасис“. Творби на Михалис Гарудис са обявени за най-доброто произведение на изкуството за 1981 година. Докато е в България, го вълнува и вдъхновява носталгията по Гърция. Картините му са вдъхновени от Античността. След като се премества в Гърция, картините му са изпълнени с морска тематика, но му липсват приятелите от България. Заедно с предметите, които слага в картините си, прави интересни колажи. Обича да ходи край доковете и да събира материали, останали след изгарянето на старите лодки - греди, железа, въжета. После започва да прави композиции само от гвоздеи, като има цял цикъл творби с гвоздеи. 

СБОГУВАНЕ С БЪЛГАРИЯ

През 1999 г. прави първата си изложба в България, след като напуска страната през 1986 г. Откриването е на 13 април, а той представя картини, обединени в циклите „Антични мотиви“, „Егейски мотиви“ и „Клонки от маслини“.  Тръгнал от София, стигнал до Солун, но никога не успял да се отскубне от едното място и да се присади на другото. „Уж съм там, а не съм. Уж съм тук, а съм там. Съдба!“, споделя Михалис Гарудис на откриването на изложбата. На 5 октомври 2021 г. по случай 80-годишнината му галерия „Арте“ в София представя негова юбилейна изложба живопис, на която художникът присъства.  В нея са включени близо 20 голямоформатни негови творби от няколко цикъла на Михалис Гарудис: „Маслини“, „Пеперуди“, „Нике - Победата“.  В творбите му са вплетени естествени материали – миди, стари дървени стволове, пирони, които продължават живота си в картините му, въздействащи с още по-голяма сила и символика. Това е неговата последна изложба. Щастлив да бъде отново в България, изложбата се превръща в сбогуване със страната, с приятелите, с почитателите си. Художникът умира на 17 октомври 2021 г. в Солун.

/ВСР

/МГ/отдел „Справочна“