site.btaЕдна натоварена седмица за Еманюел Макрон с визити във Франция на британския крал и на папата, но без участие в годишната среща на върха в централата на ООН

Ако поканиш монарх на чуждестранна държава да направи в твоята страна първото си задгранично официално посещение  след възкачването му на престола, влизаш със сигурност в историята. Ако отмениш първата задгранична визита на новопровъзгласен монарх, също влизаш в историята. Тези две неща едновременно се случиха на френския президент Еманюел Макрон. През септември миналата година по време на държавното погребение на британската кралица Елизабет Втора той покани новия британски монарх Чарлз Трети да направи първата си визита зад граница във Франция. Чарлз Трети прие поканата. Съгласувано беше, че визитата ще е в Париж и Бордо в ранната пролет. Тя трябваше да се осъществи още преди официалната церемония по коронацията на монарха, насрочена за началото на май. От Франция Чарлз Трети трябваше да отпътува директно за Германия.

Но нещата не се стекоха така. Заради протестите, прераснали в улични сблъсъци във Франция заради спорната пенсионна реформа, дебатирана и прокарана в крайна сметка в парламента, визитата на Чарлз Трети бе отложена. Британският монарх заедно със съпругата си обаче посетиха Германия. Така германските власти влязоха в историята като домакини на първата официална визита на крал Чарлз Трети в чужбина. Посещението му в Германия имаше голям успех, който според анализатори вече давал резултат в областта на задълбочаването на британско-германските връзки, отбелязва Франс прес.

Заради събитията около коронацията на Чарлз Трети през май, после заради отбелязването по традиция през юни на рождения ден на британския монарх, а след това заради натоварената лятна програма на самия Макрон и заради традиционната лятна кралска ваканция и накрая заради отбелязването на първата годишнина от кончината на Елизабет Втора във Великобритания през септември, следващата възможна дата за визитата на Чарлз Трети във Франция беше именно през втората половина на настоящия месец. Така сега от 20 до 22 септември британският монарх, заедно със съпругата си, кралицата консорт Камила, пристигат най-после в Париж, след което ще посетят и Бордо. Заради тази височайша визита, френският президент пък тази година няма да пътува до Ню Йорк за участие в общополитическите дебати на годишната сесия на Общото събрание на ООН.  В Ню Йорк няма да бъде и британският премиер Риши Сунак, вероятно също заради това, че британският държавен глава ще отсъства точно в този период от страната.

Програмата на Чарлз Трети и Камила по време на държавната визита във Франция е много наситена. Тя беше разпространена от френското президентство миналия четвъртък.

На 20 септември малко преди 15 ч. по Гринуич британската кралска двойка, придружавана от Макрон и съпругата му Брижит, ще посетят Триумфалната арка в Париж, където гори вечният огън на гроба на Незнайния воин. Там те ще положат венец по време на тържествена церемония. После монархът и Макрон, и Камила и Брижит в две отделни коли ще преминат по целия булевард "Шан-з-Елизе” до Елисейския дворец. Там Макрон и Чарлз Трети ще имат среща на четири очи, на която ще разговорят за биоразнообразието, климата, срещата на върха, посветена на изкуствения интелект, която ще се състои през ноември във Великобритания, както и за ситуацията в Сахел и Украйна, а също вероятно и за миграцията.

След това Чарлз Трети ще посети френския Сенат, където ще произнесе реч пред френски депутати и сенатори. Тъй като той говори френски, се очаква да се обърне към парламентаристите с няколко думи на този език.

Вечерта на 20 септември френският президент ще даде официална вечеря в чест на знатния гост и съпругата му. Тя ще се състои във внушителната Огледална зала на Версайския дворец. Така Чарлз Трети ще поеме образно казано по стъпките на майка си. При първото си държавно посещение във Франция през 1957 г. кралица Елизабет Втора бе приета от тогавашния френски президент Рене Коти именно във Версайския дворец, припомня Франс прес. Тя посети отново Франция през 1972 г. и пак беше приета във Версай. Тогава Елизабет Втора заяви, че Версайският дворец съчетава по един магически начин онези неща, които са обединяващи за Франция и Великобритания и онези неща, които ги различават една от друга.

Версайският дворец бе предпочитан от генерал Шарл Де Гол за посрещане на високопоставени гости и за сцена на държавни визити. Когато Макрон дойде на власт през 2017 г., той също започна да организира срещи на високо равнище и форуми именно във Версайския дворец. Там той прие в началото на първия си президентски мандат руския президент Владимир Путин и японския престолонаследник. През 2022 г. Макрон организира във Версайския дворец и европейска среща на върха.

Огледалната галерия е една ембематична зала в двореца. Тя е издържана в бароков стил и е замислена да илюстрира властта на абсолютния монарх Луи Четиринадесети и да смайва неговите посетители. Дълга е 73 метра и в нея има 357 огледала, отбелязва Франс прес.

На вечерята, дадена в чест на крал Чарлз Трети и кралица Камила, ще присъстват между 150 и 180 гости. Тя ще бъде съпътствана от музикална програма, по време на която ще свири талантливият шведски цигулар Даниел Лозакович, който е на 22 години и е син на киргизстанка и беларусин.

На 21 септември Макрон и Чарлз Трети ще посетят намиращата се в процес на възстановяване парижка катедрала "Нотр дам”, която пострада тежко при пожар преди няколко години.

След това двамата лидери ще отидат в природонаучния музей за среща, посветена на климата и биоразнообразието, в която ще участват представители на икономическия сектор.

През това време Брижит Макрон и кралица Камила ще бъдат в Националната библиотека в Париж, където ще учредят френско-британска литературна награда, замислена да се превърне в едно от водещите литературни отличия не само в Европа, но и в света. За първи път тя ще бъде присъдена през 2024 г.

Двете първи дами ще посетят и Сен Дени, северно от Париж, а също и центъра "19М” – задруга на майсторите занаятчии, основана от модната къща „Шанел” в 19-и парижки район.

След Париж британската кралска двойка ще посети Бордо, където ще има среща с хора, засегнати от пожарите, опустошили района през лятото на 2022 г. Там Чарлз Трети, който от години се е посветил на каузи, свързани с околната среда и борбата с климатичните промени, ще посети биовинарна заедно с кралица Камила.

Посещението на британския монарх във Франция ще отдаде почит на дълбоките връзки между Франция и Великобритания, на общата история, култура и общите ценности, казва частният секретар на британския крал Крис Фитцджералд. Визитата ще е и повод за поглед към бъдещето и ще покаже многото начини, по които Великобритания и Франция си сътрудничат и работят заедно, допълва той.

Според представител на британското външно министерство посещението ще илюстрира  подобряването на двустранните отношения след период на обтягане при британските премиери Борис Джонсън и Лиз Тръс. Една от причините за влошаване на двустранните връзки беше въпросът за незаконната миграция през Ламанша. Друга причина бяха отношенията след Брекзит, най-вече тези, касаещи рибарския сектор. Трета причина беше и това, че Великобритания встъпи в съюз със САЩ и Австралия, заради който Австралия се отказа от многомилиардна сделка с Франция за конвенционални подводници и сега ще получи ядрени подводници от новите си съюзници.

През март в Париж Макрон прие британския премиер Риши Сунак и негови министри и тази среща беляза затопляне на отношенията след кризата.

Що се касае до Чарлз Трети, визитата му във Франция може и да е първата му държавна визита в тази страна, но това всъщност е 35-ото му посещение там. Предишните 34 визити той направи в периода 1969  – 2019 г. като британски престолонаследник. Последно той дойде във Франция преди четири години за церемониите по повод 75-ата годишнина от Десанта в Нормандия.

Любопитното е, че ден преди началото на визитата на Чарлз Трети и Камила във Франция, на 19 септември в Париж ще дойде лидерът на британската Лейбъристка партия Киър Стармър. Партията е в опозиция, но в допитванията сега тя води и има реален шанс да се върне на власт след националните избори през 2025 г. във Великобритания.

Стармър ще бъде приет от Макрон. Тази среща се вписва в една традиция, наложена от френския лидер да разговаря с всички политически играчи в Европа, в това число и с представители на опозицията на страни, с чиито управляващи френският лидер поддържа добри отношения. Така например през 2020 г. Макрон прие в Елисейския дворец Аналена Бербок и Роберт Хабек, които по онова време бяха в опозиция на канцлерката Ангела Меркел. Днес Бербок и Хабек вече са във властта в Германия.

Стармър дойде начело на британските лейбъристи през 2020 г., заменяйки Джереми Корбин, който беше ориентирал партията доста вляво и който беше набеждаван, че е допуснал в нея да се шири антисемитизмът. Стармър пренасочи партията към центъра и сложи край на "ерата Корбин”, което го превърна в интересен събеседник за всички лидери, дефиниращи се като "нито от десницата, нито от левицата", а лидери на алтернативата на центъра.

Друго любопитно съвпадение е, че в рамките на една седмица Макрон освен с британския крал ще проведе среща и с папа Франциск, който на 22 и 23 септември пристига в Марсилия за участие във форума "Средиземноморски срещи”, стартирал на 16 септември. Френският президент ще присъства и на голямата литургия, която папата ще отслужи на стадион "Велодром” в южния френски град. Това обаче вече породи полемика във Франция, където представители както на левицата, така и на десницата се обезпокоиха, че Макрон ще изневери на принципа за светския характер на държавата. Макрон се защити от критиките и каза, че присъствието му на папската литургия не нарушава светските устои на държавата. Той изтъкна освен това, че няма да присъства на причестяването по време на папската меса, правило, спазвано и от Шарл де Гол.

Заради посещението на Чарлз Трети в Париж и Бордо, папската визита в Марсилия, "Средиземноморските срещи” в южния френски град, а и заради това, че във Франция сега се провежда и световният шампионат по ръгби, хиляди служители на силите за сигурност са мобилизирани  в цялата страна. Най-многобройни те ще бъдат идната събота, когато ще е папската меса. Тогава по улиците на френските градове ще има 30 000 полицаи. Задачата им се усложнява и заради това, че пак в събота в Париж ще се състои и 25-ото издание на емблематичния фестивал на електронната музика "Технопарад”. Пак за същия ден в столицата и други градове са насочени протести срещу полицейското насилие.