site.btaМарсилия е домакин на форума "Средиземноморски срещи"

В южния френски град Марсилия от днес до 24 септември се провежда форумът „Средиземноморски срещи”, чиято кулминация ще бъде гостуването на тях на папа Франциск в края на идната седмица, на 22 и 23 септември. Форумът е среща на католически духовници, на представители на други вероизповедания и на младежи от целия район на Средиземноморието. Събитието е не само диалог между участниците, но и фестивал с богата културна програма.

Първото издание на „Средиземноморски срещи” се организира в италианския град Бари през 2020 г. Второто издание беше през 2022 г. в италианския град Флоренция. Тазгодишното издание в Марсилия е третото на проявата, се посочва в сайта  на „Средиземноморски срещи”.

Целта на диалозите, посветени на Средиземно море, е размисъл за бъдещето на Средиземноморския регион, почернен от злощастната съдба на мигрантите, които от Северна Африка се опитват да стигнат по море до бреговете на Европа. Самият папа Франциск също отправи на няколко пъти призив да се положат усилия, за да не се превърне Средиземно море в гробище.

Според данни на европейската агенция за гранична охрана Фронтекс, обявени в четвъртък и цитирани от световните агенции, от началото на годината до края на август  броят на пристигналите незаконни мигранти през Средиземно море от Северна Африка в Италия почти се е удвоил спрямо същия период на миналата година (114 300 души от началото на настоящата година). Според италианското правителство пък броят на мигрантите, достигнали от Северна Африка италианските брегове от началото на годината, възлиза на близо 126 000 души спрямо 66 000 души през същия период на миналата година.

Ето защо темата за миграцията ще бъде сред водещите теми за дискутиране по време на „Средиземноморски срещи” в Марсилия. Но освен миграционното предизвикателство ще се обсъждат и други предизвикателства пред района, като климатичните промени, бедността, религиозното многообразие, пояснява Амори Гийем, отговарящ за връзките с обществеността на форума, предаде Франс прес.

Целта на дискусиите е търсене на решения така, че Средиземноморието да не стане още по-уязвим регион, а да остане едно пространство, в което продължават да се изграждат връзки на диалог, на братството, на религиозното многогласие и многообразие, допълва Гийем.

В религиозната част на форума ще участват 70 католически духовници и  70 младежи, които са студенти или млади представители на различни професии, изповядващи всякакви религии и представляващи всякакви социокултурни сфери. Те ще са представителна извадка на социалното, религиозното и културното многообразие на Средиземноморието, казва Гийем.

„Сред младежите ще има млади католици, евреи, мюсюлмани, израелци, палестинци, турци, гърци, кипърци. Следователно това ще са младежи от страни, в които отношенията са понякога сложни”, казват Амори Гийем.

Ще бъдат представени тридесетина националности, обхващащи петте зони на Средиземноморието, а именно Близкия изток, Северна Африка, Балканите, Егейско море и така наречената Латинска Европа (обхващаща по традиция Франция, Италия, Испания, Португалия, Монако, Андора, Сан Марино, Ватикана плюс Румъния и Молдова, както и франкофонските региони на Белгия и Швейцария). Към тях ще бъдат приобщени и представители на Черноморския регион и на Армения – зони, чиято съдба е тясно свързана със Средиземно море.

„Средизеноморски срещи” определено ще надхвърлят формата на религиозен форум със социално и политическо измерение и ще бъдат съпътствани от богата културна програма с около 100 събития през цялата идна седмица. Тези събития включват посещения на голямата синагога в Марсилия, на будистки храмове, на джамии, конференция на писателя Марек Халтер, концерт на църковна музика, концерт на музикални композиции от филми, посветени на Средиземноморието, концерт на песни на иврит и на арабски, театрални пиеси, изложби, тематични разходки от сорта на „по следите на гърците или на италианците” в Марсилия. В организирането на програмата на фестивала участват 150 асоциации, компании, местни общности.

През следващия уикенд, когато в Марсилия ще бъде и папа Франциск, на площада пред катедралата на града „Сент Мари Мажор”, известна и само като „Мажор”, ще бъде обособено образно казано голямо село, в което ще бъдат представени различни асоциации и което ще организира голям банкет за хора в неравностойно положение.

Папата ще пристигне в Марсилия за „Средиземноморските срещи” на 22 септември и на 23 септември ще отслужи голяма литургия на стадион „Велодром” в града.  На литургията ще присъстват президентът на Франция Еманюел Макрон и съпругата му Брижит. Това вече породи полемика в страната, в която доминира принципът на религиозна неутралност на държавата. Радикалната левица и левицата упрекнаха Макрон, че потъпква този принцип и забравя за светския характер на държавата. Някои представители на десницата също изразиха възражения. Представители на крайната десница, бранеща традиционните християнски ценности, като Марион Марешал Льо Пен, племенницата на крайнодясната лидерка Марин Льо Пен, обаче казаха, че не са изобщо шокирани от решението на Макрон да присъства на папската меса.

Със закон от  1905 г. във Франция се установява разделение между държавата и църквата, но този закон не изключва възможността държавата да поддържа връзки с всички вероизповедания, посочват от антуража на президента относно разразилата се полемика.

Приближени на Макрон изтъкват също така, че не той ще посрещне папата в Марсилия на 22 септември, а ще повери тази задача на премиерката Елизабет Борн. Освен това той няма да присъства и на причестяването по време на месата на папата на 23 септември. Генерал Шарл де Гол, бившият президент на Франция от 1959 г. до 1969 г., спазваше едно правило, когато отиваше на литургия, той смяташе, че Републиката не трябва да се причестява, обяснява съветник на Макрон и подчертава, че и Макрон ще се придържа към това правило.

На месата Макрон и съпругата му ще отидат не като вярващи, а като държавен глава и първата дама, които присъстват на събитие с участието на друг държавен глава  - папа Франциск, допълват от антуража на Макрон. Но присъствието на френски държавен глава на папска литургия е нещо невиждано от 1980 г. насам, припомня Франс прес. Тогава на меса на папа Йоан-Павел Втори пред парижката катедрала „Нотр Дам” присъства президентът Валери Жискар Д’Естен.

Сега Макрон освен, че ще бъде на месата на папа Франциск, ще проведе и разговор с него на четири очи, по време на който двамата ще обсъдят важни въпроси от международния дневен ред, като миграцията, Украйна, Сахел. Това ще бъде четвъртата среща на Макрон с папата, откакто Макрон дойде на власт през 2017 г. Последно двамата се видяха през октомври 2022 г. Те са се сближили до такава степен, че Макрон вече говори на „ти” на Франциск, отбелязва Франс прес.

По време на последната им среща, Макрон, който е католик, обрисуващ се като агностик, разговаря с папата по темата за края на живота, като тогава трънливият въпрос бе повдигнат от Франциск, а не от Макрон. Френският президент обещава съвсем скоро във Франция да бъде представен проектозакон по тази тема. Този законопроект може да установи правото на така нареченото „активно подпомагане на умирането”.  Смята се, че правителството изчаква папската визита да се състои, за да представи нормативния акт, тъй като Ватиканът се противопоставя на всякаква форма на евтаназия.