site.btaПроф. дфн. Пенка Ангелова: Австрийската библиотека „Елиас Канети“ е важен център за културни събития

Проф. дфн. Пенка Ангелова е литературовед, културолог, преводач, председател на „Международно дружество Елиас Канети“ и член на „Австрийско общество за литература (Österreichische Gesellschaft für Literatur)“, „Общество Юра Зойфер (Jura Soyfer Gesellschaft)“, „Международно дружество за германистично литературознание и езикознание (Internationale Vereinigung für germanische Literatur-und Sprachwissenschaft, IVG)“ и на Съюза на германистите в България. Тя е и основател на Австрийската библиотека в Русе и Велико Търново.

Ето какво разказа тя пред здравния сайт на българите в Австрия Sanusetsalvus.com:

Какво научихте повече за австрийците и тяхната култура? Харесвате ли Виена или повече ви допада Залцбург или друг град/ кътче на Австрия?

С австрийска литература се занимавам и преподавам от десетилетия, а от литературата се научава повече и за културата. Обичам Виена, дори когато само се разхождам, но програмата ми обикновено е доста натоварена.

Но Виена не е Австрия. Това се казва както във Виена, така и извън Виена и се имат предвид различни неща. Една имперска столица, която с изчезването на империята се е запазила като мултикултурен център и като културна столица.

Естествено харесвам и Залцбург, и Грац, и Инсбрук. С историята си, с културата, която познавам естествено от литературата. Но в Инсбрук например не издържах дълго, потискаше ме планината над главата ми, явно не съм планински човек. Обичам широтата.

Какви са предизвикателствата пред вас, преводачите и преводаческото изкуство?

Изисква се наистина много добро познаване на културата, литературата и историята. Авторите често препращат към други автори, цитират тайничко, или не съвсем тайничко и е хубаво това да се разпознае и да се покаже.

„Да кажеш почти същото“, така Умберто Еко определя превода и този опит, да се каже почти същото с други думи, с друго богатство от значения е предизвикателство към преводача да познава материята. Предизвикателството е също в избора на автори и текстове. Аз поне си задавам въпроса какво, защо и за кого превеждам, каква е „целевата група“, какво искам да (по)кажа.

През 2002 г. преведох на немски език книгата на Леонтина Ардити „Съхранени броеници“ – спомени за нейното еврейско детство. Едното издателство не я приеха, сметнаха, че било твърде разкрасено, другото издателство я приеха и тя имаше успех, а немскоезичния читател можа да прочете от първа ръка, от детската перспектива на повествователката за спасението, респ. оцеляването на българските евреи.

Какво бе да сте ръководител на Австрийската библиотека в Русе и Велико Търново?

Във Велико Търново създадохме библиотеката през 1994 г. непосредствено след София, в Русе през 2005 г. по повод стогодишнината от рождението на Елиас Канети. Библиотеките се водят, заедно с още 63 по света, към Aвстрйското външно министерство.

Във Велико Търново библиотеката е към Великотърновски университет, където има гер-манистика и се обучават преводачи и съответно подборът на книгите е насочен към това обучение. В Русе има по-голям интерес към художественото изкуство и към музика. В Русе организираме и международен литературен фестивал и има интерес и към най-новата литература.

Както в Русе, така и във Велико Търново Австрийски библиотеки са културни центрове, чрез които съдействаме за междукултурното сътрудничество. Удобството е, че когато каним изложби, четения и други културни събития, можем и си съдействаме и по този начин въздействието се увеличава.

Още от създаването си Австрийската библиотека „Елиас Канети“ е важен център за международни образователни и културни събития.

Цялото интервю можете да прочетете тук.