С лаборатория „Експертика“ доказваме високата стойност на българското културно наследство, казва за БТА проф. Димитър Иванов

Чрез експертизата, която е комплексна и завършва с финансова оценка, гарантираме пълна инвентаризация и доказване на високата стойност - научна, художествена, финансова, икономическа, на българското културно наследство. Това казва пред БТА проф. д. ик. н. Димитър Иванов за Научно-изследователската лаборатория „Експертика“ към Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ).

Тя функционира по-малко от година, но вече осъществява експертни проекти, образователни програми и специализирани издания в областта на културно-историческото наследство. Наименованието на лабораторията е неологизъм, „т.е. нова дума, която ние сме въвели в потреба“, уточнява професорът.

ПОДГОТОВКАТА

Според проф. Иванов създаването на лабораторията е продиктувано от необходимостта знанията, придобивани от студентите, да бъдат прилагани на практика.

„Ръководим се от девиза, че учим чрез правене, т.е. не можеш да преподаваш на студентите неща, които не ги умееш да ги правиш практически“, казва той и отбеляза, че в сферата на движимото, недвижимото, материалното и нематериалното културно наследство има „потребност от експертиза и от засилване на приложението на експертните знания в практиката“.

Екипът реализира магистърската програма „Експертиза на културни ценности“ в УНИБИТ, а в Университета за национално и световно стопанство – следдипломната квалификация „Управление, оценка и застраховане на културни ценности“.

СТРУКТУРА И ДЕЙНОСТ

В рамките на десет месеца лабораторията е реализирала над пет проекта по заявка на външни институции. Стратегията на екипа е цели опазване на културното наследство към общини, концепция за дигитални или реални музеи, план за управление на културни обекти, концепции с образователна цел, експертиза на движими и недвижими културни ценности и консултанска дейност в областта на културно-историческото наследство, отбелязва проф. Иванов.

Гл. ас. Стефан Бакърджиев, преподавател в УНИБИТ и директор на Регионалния исторически музей в Ямбол отбелязва, че дейността на лабораторията е структурирана в няколко направления.

„Нашата лаборатория работи в няколко направления – практико-приложно, образователно и методическо“, казва той.
В практико-приложен план са реализирани документални експертизи, както и проекти в подкрепа на общини.

„Подпомогнахме няколко български общини по отношение създаването на фонд „Култура“, механизми за избор на културни оператори, както и две концепции за дигитални музеи – „Музей на звънчарството“ в Гоце Делчев и на „Симитлия – древната земя на кукерите“ в гр. Симитли“, посочва Бакърджиев.

Той допълва, че лабораторията разработва и концептуален модел за комплексна експертиза на движими културни ценности. „Едно от основните неща, които направи лаборатория „Експертика“, е издаването на специализирана литература, която тотално липсваше в България“, казва още главният асистент.

ОБЕКТИТЕ В СПИСЪКА НА ЮНЕСКО

„Издадохме няколко учебника, като особено трябва да подчертая двата учебника по Теория и методика на експертизата“, казва проф. Иванов. Сред публикациите е и алманахът „Културни ценности – национална гордост. Обекти на българското културно наследство в списъка на ЮНЕСКО“, който разглежда 32 български обекта от гледна точка на експертиката. „Именно тази книга ние представихме пред Българската телеграфна агенция и тя получи много широк отзвук“, уточнява той.

 „В списъка на ЮНЕСКО са най-представителните обекти на България – материално, нематериално и природно наследство“, посочва ас. Гергана Кюркчиева, експерт-изследовател.

По думите ѝ целта на изданието е „да предложим концептуален модел как да бъдат опазвани, социализирани и популяризирани тези обекти“.

„Основната цел беше ние да представим всички обекти, които са включени в списъка на ЮНЕСКО, защото това се прави за първи път в България“, казва Кюркчиева и допълва, че книгата събира информацията на едно място и предлага експертиза при необходимост.

Тя подчертава, че към момента лабораторията работи съвместно с три института на Българската академия на науките. „С Института по физико-химия изследваме метали, стъкла и керамика, с Института по органична химия – хартия и материи, а с Института по микробиология – вредители и плесени“, обясни Кюркчиева. Тя изразява благодарност към БАН за съвместната работа, най-вече към доц. Георги Авдеев и д-р Веселина Чакърова от Института по физико-химия,  проф. Деница Панталеева от Института по Органична химия и към проф. Светла Данова от Института по Микробиология. Част от тях са преподаватели в програмата по експертиза, уточнява Кюркчиева.

„Аз съм работила до момента с института по физико-химия, тъй като моята магистърска теза в програмата по експертиза беше за звънчарството и камбанолеенето. Там съм изследвала камбани, звънчета, чанове, хлопки. Също така в момента съм докторант – продължавам темата за чановете и хлопките и правим пак изследвания на тези предмети“, отбелязва още тя.

По думите ѝ комплексният характер на експертизата е ключов за опазването на културното наследство. „Всички обекти трябва да се изследват от експерти и всеки да даде мнение в рамките на своята компетентност“, казва Кюркчиева.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА

Според проф. Иванов предизвикателствата пред експертната дейност днес са на професионалното ниво, на което се извършва експертиза.

„Първо, необходимостта от експертиза на всички културни ценности, които влизат във фондовете на историческите музеи, на етнографските музеи, в частни колекции и в други представителни колекции“, казва той. И за да регламентират нормативно-експертната дейност, след създаването на лабораторията, отправили предложение към Министерския съвет и през Министерството на трудност и социалната политика успели да запишат в Държавния класификатор на професиите и длъжностите в Република България нова длъжност - „експерт на културни ценности и художествени произведения“.

Проф. Иванов уточнява, че това дава възможност на директорите на културни институции в България - музеи, галерии, общините, областните управи и самото Министерство на културата да назначава на щат специалисти, експерти. „Тъй като досега всички се вадят експерти. И уредникът на музея е експерт, и директорът е експерт, и археологът е експерт, и реставраторът е експерт. А всъщност ние обособяваме професията „експерт“ като професия на един човек с комплексна подготовка и комплексна дейност“, посочва той.

Екипът планира издаването на нови пет книги, които да обхванат, както обектите в Световния списък на ЮНЕСКО, така и нематериалното културно наследство, недвижимите и движимите културни ценности. Проф. Иванов подчертава подкрепата на ръководството на УНИБИТ, начело с ректора проф. Ирена Петева и председателя на настоятелството проф. Стоян Денчев. Преподавателят уточнява, че книгите се даряват на регионални музеи и вече няколко от тях са изпратили до екипа благодарствени адреси.

Репортер - Ваня Сухарова
Оператор - Любен Младенов
Монтаж - Емил Граничаров