Западната преса днес отделя особено внимание на виртуалната среща на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), която се състоя вчера под председателството на Индия.
Това бе първото международно събитие от този род, в което Путин взима участие, след като Русия бе разтърсена от похода на наемниците от "Вагнер" към Москва, пише в. "Вашингтон пост". Заседанието се проведе в момент, в който руският държавен глава се стреми да покаже, че Западът не е успял да изолира страната му заради нахлуването ѝ в Украйна през 2022 г., коментира изданието.
Путин заяви пред участниците във форума, че руският народ е "единен както никога досега", опитвайки се да демонстрира увереност след краткотрайния бунт на Пригожин, пред аудитория от симпатизанти, пише още "Вашингтон пост".
Той похвали ШОС за "все по-значимата ѝ роля в международните дела". По думите на руския президент организацията има "реален принос за поддържането на мира и стабилността, осигурява устойчив икономически растеж на страните членки и укрепва връзките между народите".
В заключителната декларация на участниците в заседанието няма коментари за Украйна, отбелязва американският вестник. Текстът обаче гласи, че има заплахи и предизвикателства, които "се увеличават и стават все по-сложни, разрушителни и опасни, а съществуващите конфликти се влошават, като същевременно възникват и нови", допълва изданието.
Според в. "Ню Йорк таймс" вчерашната среща на върха на ШОС не е дала признаци, че Путин, Си и Моди засилват единството си. Американският вестник смята, че тримата световни лидери, които се опитват да променят доминирания от САЩ глобален ред, са изглеждали фокусирани върху различни цели.
"За президента Владимир Путин това означаваше демонстрирането на сила след бунта на наемниците от "Вагнер" и отправянето на искане за международна подкрепа за войната му в Украйна. За китайския лидер Си Цзинпин срещата на върха бе още една възможност да атакува САЩ, призовавайки за край на "хегемонизма" и "политиката на силата". А за домакина на срещата Нарендра Моди тя бе още един начин да покаже засилващия се статус на страната си и да нанесе тънко прикрит удар срещу основния си съперник - Пакистан, като призове другите страни членки да се обединят в "борбата срещу тероризма", обобщава "Ню Йорк таймс".
Не беше споменато обаче нарастващото напрежение между Пекин и Делхи, което приближава Индия към САЩ, посочва изданието.
"Всички те имат стимул да омаловажат нещата и да ги представят като нормални", каза Ян Чонг, преподавател по политически науки в Националния университет на Сингапур. "Те показаха, че нещата са под контрол и че няма никакви разриви въпреки проблемите на Русия и желанието на Индия да проучи възможностите за връзки със САЩ", допълни Чонг, цитиран от "Ню Йорк таймс".
Германският в. "Тагесцайтунг" също се спира върху значението на вчерашната среща на върха за Делхи.
Тази година Индия зае особена позиция не само заради геополитическата обстановка, която бе изменена от войната в Украйна, но и защото най-населената страна в света е разположена между Изтока и Запада както икономически, така и политически, пише изданието. Освен че Индия е ротационен председател на ШОС, през септември тя ще бъде и домакин на среща на върха на Г-20.
Вчерашното заседание беше изпълнено с напрежение за Моди. Китайската доминация в региона се увеличава и понеже Си се опитва да засили връзките си с Русия и да избегне санкциите, не е чудно, че Индия се ориентира към Запада за внос на оръжие, смята "Тагесцайтунг". Делхи планира да закупи дронове от САЩ и освен това подписа с "Тисенкруп" меморандум за разбирателство за евентуално производство на подводници в Мумбай, припомня изданието.
Индия обаче не иска да разчита само на Запада и се прояви като осъзнат и силен събеседник и пред източните си партньори. Още по време на срещата си през май в Гоа, Западна Индия, външните министри на страните от ШОС показаха, че Москва е близък партньор на Делхи. Доказателство за това е и увеличеният износ на руски петрол за Индия, отбелязва "Тагесцайтунг".
Изданието се спира и върху темата за разширяването на ШОС.
На вчерашната среща на върха Иран беше приет за пълноправен член на организацията. Беларус, която участва в заседанието като страна наблюдател, получи уверение, че ще бъде приета в ШОС. Техеран и Минск поддържат тесни връзки с Москва и трябва да укрепят западния фланг на международната организация, коментира германското издание.
В ШОС, която беше основана през 2001 г., членуват Русия, Китай и Индия, както и четирите централноазиатски държави Казахстан, Киргизстан, Узбекистан и Таджикистан, и Пакистан, припомня германското сп. "Шпигел". Населението на така наречените страни наблюдателки, заедно с това на държавите членки на ШОС, възлиза на около половината население на света, посочва изданието.
/ВА/
news.modal.text
