site.btaКакво следва от изтеглянето на Русия от Договора за обикновените въоръжени сили в Европа

В началото на този месец съюзниците от НАТО осъдиха решението на Русия да се оттегли от Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ). "Решението на Русия да се оттегли от ДОВСЕ е поредното от редица действия, които систематично подкопават евроатлантическата сигурност", се казва в изявление на алианса, цитирано от Ройтерс. "Решението на Русия още веднъж показва, че Москва продължава да пренебрегва контрола върху въоръженията", се добавя в него.

Договорът за обикновените въоръжени сили в Европа, подписан през 1990 г. към края на Студената война, е определян като крайъгълен камък на европейската сигурност, ограничаващ натрупването на оръжия от Атлантическия океан до Урал, посочва "Ал Джазира". Документът беше подписан от 22 страни: 16 от НАТО и шест от Варшавския договор (СССР, България, Унгария, Полша, Румъния и Чехословакия). През последните години обаче разширяването на НАТО на изток и интересите на Русия в областта на сигурността направиха договора почти безсмислен.

Три десетилетия след подписването му обстановката в сферата на сигурността на място и политическият климат са много различни, посочва "Евронюз". Експерти смятят, че решението на руската Държавна дума да се оттегли напълно от ДОВСЕ е знак, че няма да има връщане назад към архитектурата на сигурността, която познавахме през 90-те години на миналия век.

"ДОВСЕ съдържаше много ясни задължения по отношение на оборудването, която всяка държава можеше да складира, баланса на конвенционалните сили, а също така позволяваше инспекции", казва Марчин Заборовски, специалист по политиката за сигурност в "Глобсек" (GLOBSEC), мозъчен тръст, ангажиран с укрепването на сигурността в Европа.

"В текста на договора например се уточнява, че има разлика между постоянно и непостоянно военно оборудване", обяснява Бруно Лете, специалист по геополитика в неправителствената организация “Германския фонд Маршал”. "Например, през 2007 г. Русия осъди НАТО за опитите му да създаде военни бази в Румъния и България", добавя той.

"Географският аспект на договора е много важен за Централна и Източна Европа", смята Лете. "Най-уязвимите райони са балтийските държави, Черно море и Кавказ. Това са трите географски зони на напрежение, в които Русия и САЩ винаги са се обвинявали взаимно, че не спазват условията на договора", коментира експертът.

Оттеглянето на Русия от договора е постепенно. "Русия не изпълнява задълженията си по договора почти от самото начало", обяснява Заборовски. "Още през 90-те години на миналия век Русия създаде военни бази в Грузия и Молдова и отказа да изтегли разположените там войски, нарушавайки разпоредбите на договора", посочва той.

Дмитрий Медведев, заместник-председател на руския Съвет за сигурност, приветства решението на Думата. "Най-накрая Думата денонсира ДОВСЕ. От 2007 г. насам този документ е без значение за нас", написа той в профила си в "Телеграм" и добави, че Русия ще "увеличи максимално производството на оръжия, специална военна техника и средства за унищожаване".

Причината, поради която през 2007 г. Русия прекрати преговорите по договора, беше планът на САЩ да разположат военни бази в България и Румъния. "САЩ дадоха ясно да се разбере, че тези бази няма да бъдат постоянни. Те бяха временни. И условията на ДОВСЕ позволяват това. Русия обаче обвини САЩ, че искат да направят тези бази постоянни", обяснява Лете. "Русия беше предоставила на страните от НАТО списък с условия за коригиране на договора. Но условията, които Русия предложи на страните от НАТО, бяха просто неприемливи. По принцип тези условия щяха да застрашат отбраната на страните членки на НАТО", заключава експертът.

През 2015 г. Русия прекрати и обмена на военна информация с останалите страни, подписали договора, както и инспекциите.

Според експертите руското решение за денонсиране на договора в крайна сметка е символичен жест с малко конкретни последици. "Официалното оттегляне от ДОВСЕ е само формалност", казва Киър Джайлс, експерт по руските въпроси в "Чатъм хаус". "Това е само демонстрация. В действителност то няма никакво въздействие. Русия престана да спазва договора през 2007 г. и спря инспекциите през 2015 г.", посочва Джайлс.

Според Лете няма причина за притеснения: "Ако погледнете количеството тежко оборудване, с което Русия разполага в момента, то е много под ограниченията, определени от договора. "Заради войната в Украйна Русия губи все повече тежко оборудване всеки ден. Така че от практическа гледна точка въздействието на изтеглянето от договора е нулево. Виждам го по-скоро като слаб политически опит на Русия да окаже натиск върху Запада", коментира изследователят.

Според Заборовски Владимир Путин се опитва да изпрати ясно послание на Запада. "Той ни казва по някакъв начин, че Студената война се завръща. Аз ще ви смятам за мои врагове. Той иска да ни каже, че нашата помощ за Украйна не е приемлива за Русия и това означава: "Украйна е наш враг, така че и вие сте ни враг".