site.btaБългария навлиза в нов период, при който сушата не е аномалия, а закономерност, каза проф. Емил Гачев

България навлиза в нов период, при който сушата не е аномалия, а закономерност. Това каза проф. Емил Гачев, ръководител на секция „Води“ към Института за изследване на климата, атмосферата и водите при Българската академия на науките (БАН) на пресконференция, която се състоя в Националния пресклуб на БТА.

Събитието, организирано от платформата „Климатека“, беше под надслов „България пресъхва – изтича не само водата, а и времето за действие“. В него участие взеха проф. Емил Гачев и Борислав Сандов, бивш вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите за периода от 2021 до 2022 г.

На пресконференцията бяха представени данни, които показват как климатичните промени променят честотата на валежите и продължителността на засушаването, което води до ограничаване на водните ресурси в България.

„Имаме същото или близко количество валежи, но разпределени зле - няколко пороя, а после месеци суша. Това е проблем, особено за малките населени места с ограничени ресурси и без алтернативни източници“, каза още проф. Гачев.

От "Климатека" представиха данни, според които към 1 юли язовирите в страната са запълнени едва на 63% средно, като в Северозападна и Североизточна България нивата падат под 50%, а на места дори и под 25%. От 2022 г. насам се наблюдава последователно спадане на нивото в язовирите в страната.

В същото време пролетните валежи през последните четири години са значително под средното, а през юни 2025 г. са били едва 30% от обичайните за сезона. Проф. Гачев допълни, че повишаването на температурите увеличава изпаренията, дори и при запазване на същото количество валежи, крайният резултат е по-малко вода в реките и язовирите.

„България, за съжаление, освен че има трайно намаляване на водните ресурси, е и една от страните в Европейския съюз с най-малко водни ресурси, сме и с най-големи загуби. Всяка втора капка общо взето се губи преди да достигне до потребителите“, каза Борислав Сандов. Той допълни, че в страната има 500 населени места, които изобщо не са обслужвани от ВиК оператор. Около половината от водоизточниците нямат валидни санитарно-охранителни зони, а при 34% от тях няма измерване на количеството използвана вода.

Според данни на организацията „Зелено движение“, представени на пресконференцията, близо 100 000 души са засегнати от воден режим в 60 общини.

Експертите призоваха за системен, а не реактивен подход. Нужни са незабавни инвестиции в подмяна на остарялата ВиК мрежа, въвеждане на ефективни методи за откриване на течове, както и координация между институциите, казаха още те.