Валсът не е само танц, но и вид настроение. Той е много важен и в новите музикални произведения. Дори композитори през ХХ век са използвали този „магически“ 3/4 ритъм. Известни примери са операта „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус, шедьовърът „Валсът“ на Морис Равел и валсовете за пиано на 4 ръце на Паул Хиндемит, Игор Стравински и Макс Регер. Това каза в интервю за БТА австрийският музикант Едуард Кутровац. Той изнесе заедно с Катерина Титова клавирен концерт „Почит към Йохан Щраус“ на фестивала „Варненско лято“ по повод 200-годишнината на композитора.
„Духът на Щраус“ може да се усети на много места във Виена, каза пианистът. Може да се потанцува на неговите творби на балове и да се вдиша релаксиращия дух на валса. В същото време Виена е модерен световен град и редовно се изпълняват всички стилове музика - класическа, съвременна, поп и рок, авангардна.
Според Кутровац, който е организатор на фестивал, посветен на музиката на Ференц Лист, мисията на музикалните форуми е да съхраняват традицията, но и да представят нова музика и да свързват изпълнители и публика. Като преподавател, той вижда, че за младите артисти днес е много по-трудно да създадат свой собствен профил, да се откроят като уникални и да бъдат успешни в това голямо световно съревнование на музиканти от световна класа, но вярва, че наистина добрите успяват.
Следва цялото интервю с Едуард Кутровац:
Каква беше концепцията при подготовката на програмата за участието ви на фестивала „Варненско лято“? Залагате ли на комуникация между произведенията?
- Концепцията на програмата беше да покаже голямото разнообразие от валсови произведения на известни композитори. Основната причина да се заемем с валса беше 200-годишнината от рождението на австрийския композитор Йохан Щраус-син, наричан „Крал на валса“. Като своеобразна програмна рамка избрахме четири големи негови творби, а след това добавихме валсове на Йоханес Брамс, Макс Регер (всички произведения са оригинални композиции за пиано на четири ръце), Франц Шуберт и Фредерик Шопен. С Шуберт и Шопен искахме да привнесем някои акценти за соло пиано в програмата. Също така добавихме валс, който композирах специално за този концерт, и направихме световната му премиера във Варна.
Често ли правите връзки между стиловете, както е в композицията Ви?
- Да. Обичам да комбинирам различни стилове и ритми в едно произведение. Трябва обаче да има свързаност в тоналностите и темпото, тя да съответства и да се вписва в композиторската „архитектура“ на музикалното произведение. Този път се опитах да съчетая валс и блус и тоналности ла-бемол мажор и ми-мажор. Надявам се, че публиката се е насладила на това ново произведение също толкова, колкото ние - на изпълнението му.
Каква част е валсът в съвременната музика? Изпълняват ли се често произведенията на фамилията Щраус или те са по-скоро част от събития по повод годишнини?
- Смятам, че валсът е много важен дори в новите музикални произведения. Освен неговия „златен век“ - XIX, с Щраус, Ланер, Шуберт, Чайковски, Брамс, Шопен и много други, дори композитори през ХХ век са използвали този „магически“ 3/4 ритъм. Известни примери са операта „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус, шедьовърът „Валсът“ на Морис Равел и валсовете за пиано на четири ръце на Паул Хиндемит, Игор Стравински и Макс Регер (ние свирихме един от неговите валсове на „Варненско лято“).
Особено във Виена творбите на Щраус се изпълняват редовно, не само по време на прочутия „Новогодишен концерт“ на Виенската филхармония или сега - за 200-годишнината му. Във Виена дори съществува Фестивален оркестър „Йохан Щраус", който изпълнява постоянно негови произведения.
Жив ли е духът на Щраус в съвременна Виена? По какъв начин?
- На много места във Виена можете да усетите „духа на Щраус“, да видите негови скулптури, да чуете музиката му по време на концерти. Можете да потанцувате на неговите творби на много балове и да вдишате релаксиращия дух на валса във Виена, който е не само танц, но и вид настроение. Трудно е да се опише, но е лесно да се живее във Виена...
Има ли доминация на определена музика в културния живот на Виена или се изпълняват всякакви стилове?
- Виена е модерен световен град, а някои го наричат „световна столица на музиката“. И това, разбира се, означава не само класическа музика. Във Виена редовно се изпълняват всички стилове музика - класическа, съвременна, поп и рок, авангардна...
Каква е най-значимата мисия на музикалните фестивали – да провеждат нова музика, да пазят традициите, да създават връзки или друго?
- Точно така! Трите най-важни неща се съдържат във въпроса ви - да съхраняват традицията, да представят нова музика и да свързват хората (музиканти и публика). Фестивалите често имат специални теми или са свързани с даден композитор. Като артистичен директор на Фестивала на Лист в Райдинг (Liszt Festival Raiding) - родното място на композитора в Австрия (близо до унгарската граница), аз, заедно с моя брат, имам отговорността да представя произведенията на този изключително важен европейски композитор. А моята дуетна партньорка Катерина Титова е редовно участващ пианист на този форум.
Променят ли се търсенията на младите музиканти? Какво показват дългогодишните Ви наблюдения като преподавател? По-трудно ли се обучават днешните младежи заради разделеното между много изкушения внимание?
- Това е едновременно труден и лесен въпрос. От една страна е лесно: младите музиканти трябва да работят усилено, за да получат добро техническо образование, да се запознаят с големия репертоар от клавирна музика от различни векове, да придобият добър вкус в интерпретацията и още много други неща.
От друга страна, за младите артисти стана много по-трудно да създадат свой собствен профил като музиканти, да се откроят като уникални и да бъдат успешни в това голямо световно съревнование на музиканти от световна класа. Аз вярвам обаче, че наистина добрите ще успеят и ще донесат радост на света с музиката - най-универсалния език!
Едуард Кутровац е родом от Бюргенланд, близо до рожденото място на Ференц Лист. Учи в Консерваторията „Йозеф Хайдн“ в Айзенщат при Уве Волф, а след това в Университета по музика и изпълнителски изкуства във Виена при Ренате Крамер. В австрийската столица учи и ударни инструменти, а след дипломирането си посвещава няколко години на хоровото пеене. Той е артистичен директор на Фестивала Лист, заедно със своя брат, с когото дълги години свирят заедно като едно от най-успешните клавирни дуа в Европа. Живее във Виена и от 1987 г. преподава в Университета по музика и изпълнителски изкуства. С Катерина Титова са клавирно дуо от няколко години. Изнасяли са заедно концерти в престижни зали като „Музикферайн” във Виена. Богатият им опит в съвместното музициране води до оригинален прочит на много произведения, смятат музиковедите.
/ХК/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
