site.btaКазанлък дава началото на общонационалното поклонение пред подвига на героите на Хаджи Димитър, каза историкът д-р Момчил Маринов

Казанлък е средището, което дава началото на общонационалното поклонение пред подвига на героите на Хаджи Димитър, наричани тогава „предвестниците на българската свобода“. Това каза пред журналисти директорът на казанлъшкия Исторически музей (ИМ) „Искра“ д-р Момчил Маринов по повод предстоящото честване на паметта на войводата и неговите четници, организирано от Община Казанлък, което ще се състои на 19 юли в подножието на връх „Бузлуджа“. 

Слабо познат е фактът, че непосредствено след Освобождението, още през 1883 година, именно Казанлък е мястото, където започват общонародните поклонения към подвига на Хаджи Димитър и неговите 26 четници, които загиват в подножието на историческия връх Бузлуджа, посочи историкът. Друг малко известен факт е, че с указ на цар Борис Трети от 1942 година върхът носи името „Хаджи Димитър“.  

Първото поклонение пред паметта на героите през 1883 година се организира по идея на славната ученолюбива казанлъшка дружинка „Искра“, като тогава на върха се събират около 200-300 души, което е показателно, разказа историкът. „През следващите години броят на хората на историческия връх става четирицифрен, а по повод 30-ата годишнина от гибелта на четата през 1898 година е организирано огромно честване, за което на върха се качват и много опълченци, много другари на четниците на Хаджи Димитър“, обясни д-р Момчил Маринов. В това честване е участвал и Христо Македонски – един от малкото, които се спасяват при сраженията и по чиито сведения се знае толкова много за бойния път на четата. „Това е грандиозно тържество, в което дейно участие взима и тогавашния Старозагорски митрополит Методий, на практика едно вече национално честване“, посочи историкът. По думите му от 1884-1885 година се слага началото на едно общонародно поклонение, което се утвърждава през десетилетията. 

Интересен факт е, че след като в България е обявен официален Ден на народните будители 1 ноември, всяка голяма община утвърждава и местен такъв ден, допълни д-р Маринов. По сведения на Министерството на просветата, Казанлък има два местни дни на народните будители – единият ден е 26 март (стар стил) -Одринската епопея, а другият е именно поклонението пред подвига на Хаджи Димитър. 

Един от първите експонати на ИМ „Искра“, е знамето, с което през 1885 година, в навечерието на Съединението, казанлъчани изкачват пътеката до историческия връх и отдават своята почит към подвига на героите, каза още директорът. С него на върха е посрещната и майката на войводата. Музеят пази и вещи, носени от най-младия четник – Христо Патрев от Шипка. През 1868 година той е един от заловените. Понеже е малолетен, е осъден на доживотен затвор, откъдето избягва и по-късно, след Априлското въстание, дава живота си край днешното село Аспарухово. 

По думите на д-р Маринов четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е най-доброто бойно формирование в цялата история на българското Възраждане. „Това са професионалисти-революционери и виждаме тези отзиви най-вече от османските извори. Всички османски военачалници са впечатлени от бойното майсторство и тактиката им, а според някои български историци, четата дори не е разбита, тя е буквално унищожена човек по човек, което е феномен в нашата история“, посочи д-р Момчил Маринов. Прави впечатление още, че родните места на четниците обхващат цялото българско етническо землище тогава, допълни той. 

Освен, че е войвода на най-добре организираната ни чета, Хаджи Димитър е и феномен в народната памет, защото десетилетия наред народът не желае да приеме новината смъртта му. „Още Христо Ботев дава сведения, че в Бесарабия някой му казал, че през 1872 г. някой срещнал Хаджи Димитър и се ръкували. Подобни сведения има от Тракия – Пловдивско, Старозагорско, Ямболско“, обясни историкът.