site.btaИван Вукадинов живя като артист и умря като артист, казва Вежди Рашидов

Иван Вукадинов живя като голям художник и си позволи лукса да умре също като голям художник. Много хора рисуват много хубаво, но не са артисти. Той живя като артист и умря като артист, което в творчеството е много важно, защото голяма част от българските творци са сръчни, интернет образовани, добре имитиращи понякога. Това каза Вежди Рашидов при откриването на изложбата „13 стъпки към безкрая“.

Общо тринадесет платна на Вукадинов, сред които пейзажи, натюрморти и два портрета, са подредени в галерия Vejdi.

„Иван Вукадинов живя с характера си и с емоциите си, и допускаше много малко хора до себе си. Благодарение на колекционерите, днес много произведения живеят своя вечен живот. Благодарение на техните усилия, инвестиции, консервации, реставрации и опазване на творчеството“, каза Рашидов. По думите му изложбата се прави „благодарение на колекционери, които имат достойнството да откликнат“.

„Събрани са работи от около пет колекции, от различни периоди в творчеството на автора. Най-ранна е творбата с река Ерма, преди да постъпи в академията, където много трудно е приет, тъй като е от неблагонадежно семейство“, разказа Иво Димитров, близък приятел на Вукадинов, журналист и колекционер.

„Питал съм го защо не дава интервюта, а той казваше „Моите интервюта са по стените“. След като служи три години в казармата като трудовак, един офицер вижда големия му талант и му помага да влезе в академията. През това време, Иван дава частни уроци на ученици, които биват приемани в академията поголовно“, каза още Димитров.

По думите му „13 стъпки към безкрая“ е прелюдия към голямото представяне на Вукадинов през септември в Софийската градска художествена галерия. Там ще бъде показана настоящата колекция, но умножена по десет, добави Димитров.

Казва също, че Иван Вукадинов е обичал да си записва мисли на хвърчащи листчета и после ги преписваше в тефтер или тетрадка: „Веднъж върху едно такова листче прочетох: „Осъден да гоня края на безкрая“. И в тези думи сякаш е закодирана цялата житейска философия на художника“.

Иван Вукадинов е роден през 1932 г. в с. Ломница, Пернишки окръг. През 1961 г. завършва Националната художествена академия със специалност „Живопис“ при проф. Ненко Балкански. Участвал е в изложби във Франция, Великобритания, Русия, Латвия. Има самостоятелна изложба в София през 1975 г. и четири изложби в Рим, Арецо, Пиза и Гросето през 70-те години, които го правят известен и търсен сред италианските колекционери. През 2022 г. неговата картина „Чили” е предадена в колекцията на Ватиканските музеи. Умира на 22 септември 2024 година.

/ДД