site.btaВсяко едно изкуство се нуждае от критична мисъл, каза пред БТА проф. Александър Грозев, който отбелязва днес 80-ата си годишнина

Всяко едно изкуство се нуждае от критична мисъл. Това каза пред БТА киноведът и филмов критик проф. Александър Грозев, който отбелязва днес 80-ата си годишнина.

Според него българска филмова критика отдавна не съществува: „Просто тя беше убита още в началото на Прехода, когато средствата за масова информация почти поголовно се насочиха към една странна форма на филмова публицистика, която де факто изключваше сериозните разговори по проблемите на киното“. По думите на проф. Грозев това е в ущърб на самото изкуство. „Отделни издания поддържат една рубрика с филмова критика, но това е недостатъчно. Филмовата критика трябва да вземе своето подобаващо се място в средства за масова информация“, смята филмовият критик.

Проф. Александър Грозев посочи, че целият му живот е свързан с киното. „Още в моите юношески години аз се увлякох от това изкуство. После то се превърне в мое увлечение, увлечението стана професия и така до ден днешен живея с киното, с неговите тревоги, с неговите извисявания, с неговите падения“, каза той.

По думите му българското кино е преживяло множество трусове и е преминало през редица трансформации. Изобщо се смени целият модел на филмопроизводство, обясни киноведът и кинокритик. „Имаше моменти, когато почти съществуваше угрозата да не се правят български филми. Слава богу, това се преодоля. Полека-лека киното се възвръща към едни свои предишни традиции. Въпрос е вече на съвместни усилия, както на гилдията, така и на държавата, това кино да заеме мястото, което му се полага в палитрата на европейското кино“, каза той.

Проф. Грозев обясни, че разговорът за съвременното българско кино засяга несъмнено Закона за филмовата индустрия и темата за това как се разпределят парите за филмопроизводство. „В Закона за филмовата индустрия в самото начало беше заложен един текст, който навремето всички ние приехме с радост, защото той гарантираше финансовото оцеляване на киното. Според този текст държавата се задължава годишно да заделя определена сума пари за производството на определено количество филми. Това количество филми може да бъде различно в различните години. Могат да се появят интересни идеи, интересни проекти и да няма пари за тяхното реализиране“, разказа той. Според него веднъж завинаги трябва да се скъса с това разбиране, че държавният бюджет трябва да финансира производството на филми. 

„Правилният път е този, който е възприет в повечето европейски държави. Съществуват филмови фондове, които натрупват средства от разпространение на филми, от продажбата на филми, от печалбата на филми и т.н. Множество форми има, които дават възможност филмовото изкуство да се финансира. Поставянето на производството на филми върху тази база вече ще лимитира възможността да се влияе отвън един или друг избор, да се създават противоречия, конфликти между творците“, допълни още киноведът и филмов критик.

В ГИМНАЗИЯТА СЕ УВЛИЧА ПО ФОТОГРАФИЯТА, ПОСЛЕ – ПО КИНОТО

Проф. Александър Грозев е роден на 18 април 1945 г. в София. Още в гимназията Александър Грозев се увлича по фотографията, а скоро след това и по киното. В свободното си време посещава кръжоци, кинолектории и участва в няколко продукции.

Александър Грозев започва да публикува авторски материали през 1963 г. във вестниците „Народна младеж“, „Вечерни новини“ и „Пулс“, както и в сп. „Киноизкуство“. След като се уволнява от казармата той се явява на конкурс във Висшия институт по театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ (ВИТИЗ, дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ (НАТФИЗ) за едно място по кинознание в Института по кинематография в Москва, СССР, и го печели. През 1970 г. Александър Грозев завършва института, като защитава с отличие дипломна работа за българина Златан Дудов, чието творчество е свързано с Бертолт Брехт и Ханс Айслер. През 1972 г. монографията „Златан Дудов“ е публикувана в България, а през 1975 г. и в СССР. По време на следването си общува с интелектуалци като Виктор Шкловски, Андрей Тарковски, Михаил Ром, Сергей Юткевич, Лев Кулешов и др. По думите на Александър Грозев, те се превръщат в духовните му наставници, а музеите, галериите, театрите и богатият филмов живот на руската столица формират неговия вкус и светоглед.

УЧАСТВА В ОСНОВАВАНЕТО НА КАТЕДРА „ТЕЛЕВИЗИОННО И КИНОИЗКУСТВО“ В ЮГОЗАПАДНИЯ УНИВЕРСИТЕТ

От 1970 г. Грозев е редактор в Държавно издателство „Наука и изкуство“ и в сп. „Киноизкуство“, а от 1972 до 1975 г. е главен секретар на Съюза на българските филмови дейци. Бил е главен редактор на седмичника „7 дни – кино, видео, тв и сателит“ (1993).

От 1973 г. Александър Грозев преподава история на киното във ВИТИЗ, като това е и годината, в която в института се разкриват специалностите, свързани с кино изкуството. Александър Грозев постъпва като младши научен сътрудник в Института по изкуствознание при Българската академия на науките. Там защитава докторат през 1980 г. От 1984 г. е старши научен сътрудник в академията и става доцент, а от 1998 г. е професор.

Александър Грозев работи в дирекция „Кино“ на Българската национална телевизия от 1984 г., а впоследствие е и директор на дирекцията. Първоначално е привлечен за филмов наблюдател за съботната програма, с водещ Кеворк Кеворкян, а по-късно и във „Всяка неделя“. Грозев е водещ на рубриките „Студио“ и „Десета муза“. С работата си в телевизията той разнообразява подбора от филми и сериали и по думите му, придава на филмовата програма измерения, които променят масовия киновкус. Според Александър Грозев, с образователните елементи, застъпени в поредицата „Десета муза“, се насърчава активното възприятие на филмите.

През 1991 г. Александър Грозев е сред основателите на катедра „Телевизионно и киноизкуство“ в Югозападния университет „Неофит Рилски“, а от 2015 г. преподава и в Софийския университет „Климент Охридски“.

ТОЙ Е ЕДИН ОТ СЪЗДАТЕЛИТЕ НА ФЕСТИВАЛА „ЛЮБОВТА Е ЛУДОСТ“

През 1993 г. проф. Грозев е един от създателите и несменяем през годините художествен директор на Международния филмов фестивал „Любовта е лудост“, който се провежда всяко лято във Варна.

Проф. Александър Грозев е изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ към Министерство на културата от 20 ноември 2003 г. до 26 май 2009 г. Като администратор той критикува Закона за филмовата индустрия от 2004 г., като предпоставящ възникването на постоянни конфликти от най-различно естество.

Проф. Грозев е бил представител на България в програмите на Европейския съюз „Медиа“ и „Медиа плюс“, както и в ръководството на организацията „Европейска филмова промоция“. Многократно е участвал като член и председател на жури на големи международни и наши кинофестивали. Изнасял е лекции в Германия, Русия, Полша, Украйна и САЩ. Има издадени книги в Русия и Великобритания, както и публикации в специализирани чужди издания.

АВТОР Е НА ЧЕТИРИТОМНИКА „КИНОТО В БЪЛГАРИЯ“

Проф. Александър Грозев е автор на четиритомника „Киното в България“ – фундаментален труд описващ историята на киното в страната. Той е разделен на периодите: 1897 – 1956, 1956 – 1969, 1970 – 1980 и от 1980 до 1991-2 г., когато според автора „умира киното, което той обича“.

Александър Грозев е автор на множество изследвания и статии, свързани с историческия път на българското и световното кино, на книгите „Златан Дудов“, „Посланици в тенекиени кутии“, „Всеволод Пудовкин“, „Началото“, „Михаил Ром“, „Александър Довженко“, „Български игрални филми. Анотирана илюстрована филмография“, „Чарли Чаплин – живот и творчество“ и др.

По негови сценарии са заснети и няколко документални филма.

През 2016 г. по призив на проф. Александър Грозев е подета кампанията „Да спасим първото българско кино“ – опит да се съхрани първият киносалон на София, построен от архитект Димо Начев през 1908 г. като „Модерен театър“, а по-късно известен като кино „Цанко Церковски“.

През 1974 г. проф. Александър Грозев е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – Първа степен. През 2016 г. той е отличен с наградите на Българската филмова академия за сценарий на документален филм (за „Васил Гендов – мит и реалност”) и за книга - филмова теория, история и критика (за „Киното в България – част втора – 1956-1969“).

/СЗ/МВ/отдел „Справочна“

Използвани източници: „Кой кой е в бълг. култура“, Варна 1998, стр. 133; „Голяма енц. Б-я“, София 2011, т. 4, стр. 1631, https://www.bta.bg/bg/today/442118-sabitiyata-dnes-dneven-kalendar, https://www.nfc.bg/wp-content/uploads/2016/CV_Alexander_Grozev.pdf , https://www.goodreads.com/book/show/40112641--, https://spisaniekino.com/rubriki/teoretichni-etudi/spisaniekino-04-2025/юбилей-александър-грозев-на-80.html, https://www.kevorkkevorkian.com/bg/svidet-alexander-grozev.html, https://lira.bg/archives/15675, https://www.faber-bg.com/александър-грозев, https://epochtimes.bg/natfiz-navarshi-77-godini-mladite-teatralni-talanti-prodalzhavat-da-ocharovat-publikata-i-dnes/, https://kinoto-gradat.obache.bg/otvoreno-pismo-kakva-shte-e-sadbata-na-sgradata-na-parvoto-kino-u-nas-moderen-teatar-sled-remonta/, https://obache.bg/22085/naj-silniyat-period-na-balgarskoto-kino-prez-pogleda-na-prof-aleksandar-grozev/, https://bnr.bg/hristobotev/post/100701862