site.btaОБНОВЕНА Възпоменателен концерт, посветен на фамилията Димкови, ще се състои на 30 ноември

Възпоменателен концерт, посветен на фамилията Димкови, ще се състои на 30 ноември
Възпоменателен концерт, посветен на фамилията Димкови, ще се състои на 30 ноември
Илюстрация: Пиксабей

Възпоменателен концерт, посветен на Никола, Петър и Лили Димкови, ще се състои тази вечер в столичното читалище „Николай Хайтов“, съобщават организаторите.

Събитието е озаглавено „Семейство Димкови- тържество на Българския Дух“. То ще е с участието на Валентин Стамов, Петър Вангелов и Емил Николов.

НИКОЛА ДИМКОВ И ИДЕЯТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА СВЕТОВНА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ НА МИРА

Никола Димков е роден на 6 декември 1859 г. в село Горно Броди в Серско, тогава в Османската империя (дн. Ано Вронду в Гърция) като трето дете в семейството на Димко Халембаков. Сестра му Екатерина е народна лечителка, майка на лечителя Петър Димков.

През 1880 г. Никола Димков  е изпратен от директора на Пловдивската гимназия, която завършва с отличие, да учи инженерство във Висшия технически институт в Шалон сюр Марн, близо до Париж. Завършва института през 1883 г. за три години вместо за пет. Предлагат му да остане на научна работа в университет в Париж, но той отказва и се завръща в България, където работи в Министерството на пътищата и съобщенията като ръководил на Главна дирекция на железниците. Участва в проекта за свързване на железопътната линия Виена – Цариград между Вакарел и Белово, където предлага изобретение за предпазване на работниците по влаковите композиции.  

На негово име има записани световни патенти за технически изобретения – стикове за вагони, механизми за товарене-разтоварване на насипни товари и пр. Необикновено предприемчив, той основава в Цариград фабрика за подкови и клинци. С финансовата помощ на състудента си от Париж Стоян Данев открива фабрика за производство на подкови „Инженер Никола Димков и компания”, като внедрява изобретението си за автоматично конвейерно изработване на подкови. Неговата фабрика е първата за времето си, в която Никола Димков въвежда дизелови, а по-късно и електрически мотори.

Грижата за работниците във фабриката била негово неизменно задължение. Той им раздавал безплатно дрехи и създал на свои разноски трапезария  за тях. 

Цариградските българи го избрали за съветник на Екзарх Йосиф I като член на Българската екзархия в Цариград, където участвал активно в живота на българската колония в града. 

По време на Първата световна война (1914-1918) Никола Димков издава книгата „Звезда на съгласието“, в която разработва идеята за създаване на световна организация за опазване на мира и насърчаване на сътрудничеството между страните и народите. Проектът е отпечатан на френски, немски, турски и гръцки език и чрез посолствата в Цариград Никола Димков го изпраща на много държавни и правителствени ръководители, включително и на американския президент Удроу Уилсън.

Той умира на 30 март 1937 г. в Цариград, след като е блъснат от автомобил. На погребението му присъства цялата българска колония в града. 

ПЕТЪР ДИМКОВ - ЛЕЧИТЕЛЯТ

Народният лечител Петър Димков е роден на 19 декември 1886 г. в София в семейството на свещеника Иван Димков. Майка му е народна лечителка, която имала тетрадка с народни рецепти. Често диктувала на Петър, за да ги записва. Веднага след създаването на Княжество България през 1878 г. семейството му емигрира в София. Началното си образование Петър получава в столичното училище „Денкоглу". През 1899 г. заминава за Петербург в Русия, където завършва Военна академия. В продължение на 27 години Петър Димков служи на  Българската армия. През 1909 г.  той е назначен като подпоручик в 25-и Драгомански полк в Цариброд. Участвал е  в три войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Раняван е осем пъти на фронта, някои от тях много сериозно. Още тогава открива способностите си да лекува - спасява голяма част от поразените от холера войници. За участието си във войните Петър Димков е награден с ордени за храброст и заслуги, с ордени „Св. Александър"- различни степени и други. След войните се установява като военнослужещ в София.  През 1925 г.  служи в Бургас, където се включва в настаняването на тракийските бежанци. През 1927 г.  служи в Свищов, където по негова инициатива е прокаран казармен и градски водопровод. През 1931 г. е произведен в чин полковник. Назначен е за командир на 10-а Родопска дружина. Като командир на 21-а пехотна дружина в Карлово през 1933 г. той спасява от разрушаване родната къща на Васил Левски и ръководи нейното възстановяване. 

През 1934-1935 г. като командир на 8-и пехотен Приморски полк Петър Димков организира, събира средства и вдъхновява варненските граждани и обществени организации за построяването на много паметници във Варна. Той ръководи изграждането на Аспаруховия вал във Варна, построяването на Арката - портал на VІІІ Приморски полк във Варна. Има основна заслуга и за построяването на парка-мавзолей „Владислав Варненчек" във Варна. 
През 1936 г., вече полковник, е преведен в запаса. Това му дава възможност да се отдаде на билколечението и народната медицина. Следвайки традицията в своето семейство, Петър Димков посвещава по-голямата част от живота си на изучаване на билките, събирането на рецепти, тяхното осмисляне и доразвиване. Във фитотерапията той открива и прилага свои оригинални съчетания от билки. Наричан от хората Лечителят, Петър Димков формулира и популяризира принципи, извлечени от народната медицина Той вярвал, че трябва да се лекува не само тялото, но и душата на човека и че няма нелечима болест. Петър Димков лекувал всичките си пациенти безплатно. 

Привърженик на идеите на Петър Дънов, той участва активно в живота на Бялото братство на „Изгрева” до края на живота на Петър Дънов. От 1944 г. до 1981 г. участва в тайните събрания на групи братя и сестри, които съхраняват Учението за бъдещето. 

Има издадени четири негови книги. Това са  тритомната „Българска народна медицина", която е издавана пет пъти от 1926 г. до 1937 г., преиздавана още през 1977 г., 1991 г., 1993 г. и 2008 г. В нея са включени рецепти и съвети за природолечение и природосъобразен живот - хигиена, хранене, козметика, билколечение и духовни практики. Книгата е продължение на основния му труд „Нарѫчникъ по природно лѢкуване и живѢене“, издаден в три тома четири пъти в периода 1926-1939 г.,  като всяко следващо издание е допълвано. Последното издание от 1939 г. е най-пълно, в него на 1800 страници са разгледани 620 болести. През 1931 г. е издадена книгата му „Практически съвети за правилно лѢкуване по метода на Луи Куне“. През 1999 г. излиза книгата му „Очна диагноза“, а през 2009 г. - "Хигиена и лекуване на душата" и "Молитвеник".  

Петър Димков умира в съня си на 4 октомври 1981 г.  Същата година режисьорът Михаил Венков прави документалния филм „Срещи с Петър Димков“. През 1986 г. по БНТ е излъчен и филмът „Петър Димков – с обич и уважение“ на режисьорката Людмила Шишкова. През 1996 г. парка-мавзолей „Владислав Варненчек" получава като дарение от наследниците на Петър Димков негови военни и граждански ордени и медали, офицерската му сабя, нагайката му, шпори, ученически дневници и други, с които е подредена експозицията „Петър Димков" – „виновник и двигател". През 2007 г. режисьорът Стилиян Иванов прави филма „Лечителят“ по книгата на Лили Димкова „Петър Димков - моят баща“. В Антарктида ледник на остров Брабант носи неговото име - Димков ледник.

ХУДОЖНИЧКАТА ЛИЛИ ДИМКОВА ПРАВИ САМОСТОЯТЕЛНИ ИЗЛОЖБИ В СЕДЕМ ДЪРЖАВИ

Дъщерята на народния лечител Петър Димков - художничка Лили Димкова, е родена на 16 юли 1932 г. Още от малка Петър Димков поощрявал нейния талант и любовта й към рисуването. През 1957 г. завършва Художествената академия в София в класа на проф. Георги Каракашев, специалност „Сценография“, след което работи като художник в театъра и киното. Работила е като сценограф в Габровския театър и като художник редактор в издателство „Наука и изкуство“.  Била е художник на костюмите във филмите „Рицар без броня”, „Шведски крале”, „Един снимачен ден”, „Сбогом приятели” и др.  Имала е самостоятелни изложби живопис в Ню Йорк и Сан Франциско, в Алжир, Мароко, Берлин, Будапеща, Виена и София. Сред най-известните цикли с нейни картини са „Богомили“, „Български светци“, „Лица от бъдещето“,  „Седемте Рилски езера“, „Лазарки и кукери“, „Шестата раса“, „Заветът на цветните лъчи на светлината“, както и картините й Орфей, Боян Магът, Василий Врач, Йоан Кукузел, Свети Иван Рилски, Паисий, Патриарх Евтимий, Светите Кирил и Методий. Нейни картини са притежание на Националната галерия, на музея „Николай Рьорих“ в Ню Йорк, на галерии в страната и в частни колекции.

Лили Димкова е носител и на орден „Кирил и Методий“ за приноса й в родната култура и изкуство. Автор е на книгата „Петър Димков – моят баща“ (2006). През 2007 г. по нейната книга е заснет документалният филм „Лечителят Петър Димков” на режисьора Стилиян Иванов, в който са използвани кадри от семейния архив на фамилия Димкови. През 2012 г. по случай нейната 80-годишнина Лили Димкова представя над 130 свои картини в ретроспективна изложба в галерията на Съюза на българските художници на ул. „Шипка” 6 и в НДК, където изложбата преминава под мотото „Дни на духовност”. На 16 юли 2012 г. в кино “Люмиер” е представен документалният филм за художничката „Лили Димкова – светлини от една изложба” на режисьора Стилиян Иванов.

/МГ/отдел „Справочна“

/ ГН

/ТС / ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 12:38 на 22.02.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация