Отбелязваме Деня на народните будители. Празникът е посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията.
За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася предложение за отбелязване на 1 ноември като празник на народните будители, което е прието от 19-то Обикновено Народно събрание на 13 декември 1922 г. със Закон за допълнение на Закона за празниците. С указ 23 от 3 февруари 1923 г. на цар Борис Трети 1 ноември е определен за празник в памет на заслужилите българи. От 1945 г. денят не се отбелязва официално.
В бюлетин „Дневни вести“ на БТА четем за отбелязването на Деня на народните будители:
31 октомври 1938 г. Утре, 1 ноември — денят на свети Иван Рилски и на народните будители, е и Тезоименния ден на Нейно Величество Царицата Йоанна.
По този случай в 10 часа, в храма-паметник „Св. Александър Невски“, ще се отслужи благодарствен молебен, на който ще присъстват всички министри, висши офицери, чиновници и други официални лица.
След молебена официалните лица и офицерите ще се разпишат в книгата на Нейно Величество в двореца.
***
1 ноември 1939 г. Днес е тезоименният ден на Нейно Величество Царицата.
По този случай тази сутрин, в 10 часа, в храма-паметник „Св. Александър Невски“ се отслужи тържествен благодарствен молебен от заместник-председателя на Светия Синод, Видинския митрополит Неофит, в съслужение с множество свещеници.
На молебена присъстваха членовете на цивилната и военната свита на Техни Величества, министър-председателят г-н Георги Кьосеиванов, министрите на финансите — г-н Божилов, на народното просвещение — проф. Филов, и на правосъдието — г-н Митаков, началникът на щаба на войската генерал Хаджипетков, началникът на столичния гарнизон генерал Лукаш, директорите на отдели и висши чиновници при министерствата, столичният кмет инж. Иванов заедно с помощник-кметовете, генералитетът, висши и запасни офицери, представители на иноверските духовенства, бивши министри и народни представители, управителните тела и членове на различни родолюбиви организации, както и множество граждани.
След молебена строените на площада войскови части от всички родове войска на столичния гарнизон бяха поздравени от началника на гарнизона генерал Лукаш.
По повод празника на народните будители, след молебена по случай тезоименния ден на Нейно Величество Царицата, в 11 часа в храма-паметник „Св. Александър Невски“ се отслужи благодарствен молебен от заместник-председателя на Светия Синод, Видинския митрополит Неофит, в съслужение с множество свещеници.
На молебена присъстваха членовете на цивилната и военната свита на Техни Величества, министър-председателят г-н Георги Кьосеиванов, министрите на финансите — г-н Божилов, на народното просвещение — проф. Филов, и на правосъдието — г-н Митаков, началникът на щаба на войската генерал Хаджипетков, началникът на столичния гарнизон генерал Лукаш, директорите на отдели и висши чиновници при министерствата, столичният кмет инж. Иванов заедно с помощник-кметовете, бивши министри и народни представители, представители на всички софийски гимназии и множество граждани.
След молебена официалните лица и много граждани се отправиха към двореца, за да се разпишат в поздравителната книга.
***
1 ноември 1940 г. По случай празника на народните будители министър-председателят и министър на народното просвещение г-н проф. Богдан Филов произнесе следната реч пред Радио София:
„Българи,
Днешният празник – заедно и празникът на народните ни будители, и денят на свети Иван Рилски – е ден на духовно пробуждане. Той е израз на благоговение към дейците на нашето възраждане и изобщо към строителите на нашето народно дело.
От чисто училищен празник, какъвто бе установен през 1922 година, той скоро се превърна във всенароден, защото е общ израз на благодарност към всички дейци за българското просвещение и за българската култура.
Празници като днешния, когато целият народ отдава почит на своите най-заслужили синове, ни дават възможност да се замислим по-дълбоко за своето предназначение в живота, да почувстваме по-силно живите връзки, които ни обединяват в една народностна цялост, и да почерпим от общото бодро настроение сили за по-нататъшна самоотвержена служба на родината.
Днешният празник бихме могли да наречем още ден на непобедимата сила и тържеството на българския дух.
При своето развитие, в неравния си път през вековете, нашият народ не се обезличи, макар да загуби политическата си самостоятелност. Големи са били бедите, на които е бил изложен – ала все пак дълбоко в недрата му са израствали сили, въплътени в отделни вдъхновени и могъщи избраници, които са му посочвали истинския път, не са го оставяли да се предаде на безплодие и гибелно отчаяние. По такъв начин те са му помогнали да запази непокътнато своето вътрешно битие и по-късно – при пробудени сили и благоприятни обстоятелства – да извоюва своята свобода и независимост.
Всички наши будители са били верни синове на своя народ. Те са искали – и това е било тяхно дълбоко и страстно желание – да бъдат не само сеячи на просвета и просветители на ума, но и вдъхновители за борба, а в дни на тежки изпитания – негови утешители и ободрители. Живеещи отблизо с неволите му, чувствуващи живо пулса на неговото сърце, те са се стремели да окрилят духа му и да не позволят никога да угасне вярата му в по-светлите дни.
В своето развитие народите се ползват от опита на предишните поколения, крепнат и възмъжават в непрестанната борба с препятствията, които се изпречват по техния път и често застрашават историческото им съществуване. Нашият народ е преживял големи събития, които са калили волята му, направили са го издръжлив в понасяне на несгодите и в отстояване на собствените му права. Борил се е цели векове със земята, за да изкарва своята прехрана, и винаги е виждал един от най-великите си идеали в своето народно единство и духовно въздигане.“
„Нашият народ е живял винаги с дълбока вяра в духовните сили, които го крепят и насочват по верния път. Българското просвещение и културата са били неговият светилник през вековете на робство и изпитания. Те са поддържали у него съзнанието за род и народност, за общо минало и за общо бъдеще.
Днес, когато живеем в нови времена, ние трябва да осъзнаем, че делото на народните будители не е завършено. То продължава чрез всеки, който със знание, труд и честност служи на народа и отечеството си. В днешния свят, когато материалните грижи и политическите борби често заслепяват духа, ние повече от всякога имаме нужда от техния пример — от чистотата на техните помисли и от тяхната вяра в духовното възвисяване на човека.
Нека не забравяме, че истинското величие на народа не се измерва с богатства и слава, а с неговата духовна сила, с културата му и с моралната му устойчивост. Нашите будители ни учат, че просвещението не е само знание, но и нравствена светлина, която осветява пътя на нацията.
Към вас, българска младеж, отправям днес своето най-горещо слово. Вие сте наследниците на великите възрожденци, на учителите, книжовниците и борците за свобода. От вас зависи дали ще продължите тяхното дело със същия жар и с вяра в духовното призвание на България. Пазете чиста българската реч, почитайте книгата, ценете труда и се грижете за културата – защото в тях е живата сила на народа.
Нека в този ден всички ние се преклоним с благодарност пред паметта на онези, които събудиха народа си за нов живот, и нека си обещаем да останем достойни за тяхното заветно дело.
Да живее България!
Да живее българският дух!“
***
1 ноември 1941 г. По случай Деня на народните будители тази сутрин, в 10:30 ч., на специално издигнатия аналой на площада пред храма-паметник „Св. Александър Невски“ се отслужи молебен от наместник-председателя на Светия синод, Видинския митрополит Неофит.
Преди започване на молебена министър-председателят и министър на народното просвещение проф. Богдан Филов, заедно с министъра на войната генерал Даскалов, поздрави строените на площада ученици от столичните училища, кадети и юнкери, бранници и студенти.
На молебена присъстваха членовете на Министерския съвет, председателят на Народното събрание г-н Кафандаров, членовете на военната и гражданската свита на Негово Величество Царя, бивши министри, ректорът на университета проф. Ангелов и професорското тяло, висши чиновници, представители на родолюбиви, патриотични и културни организации и други.
След молебена проф. Димитров говори за значението на празника, след което официалните лица и много граждани се разписаха в двореца.
***
1 ноември 1942 г. Тази сутрин в 10 ч. 30 м. във нарочно построената алея на площада пред храма-паметник „Св. Александър Невски“ бе отслужен молебен по случай Деня на народните будители.
Преди започването на молебена министърът на Народното просвещение проф. Йоцов обходи и поздрави строените на площада ученици от столичните училища, възпитаниците на Военното на Негово Величество училище, студентите, бранниците и червенокръстниците.
На тържеството присъстваха министър-председателят проф. Б. Филов, председателят на Народното събрание г-н Калфов, членовете на Министерския съвет, пълномощните министри г-н Поменов и д-р Ханджиев и подполковник Върдаров – от свитата на Негово Величество, подпредседателят на Народното събрание г-н Кьосеиванов, началник-щабът на войската генерал Лукаш, столичният кмет инж. Иванов и помощник-кметът, народни представители, бивши министри, генералитетът, главните секретари и висши чиновници при министерствата, съдебни от наряда офицери, членовете на училищното настоятелство, професорите от университета, управляващото тяло и членове на писателския съюз, членове на родолюбиви организации и много граждани.
След свършването на молебена г. проф. Пашев държа реч за значението на празника, след което сборният хор и музика от столичните гимназии изпълниха „Шуми Марица“, „Химна на Негово Величество Царя“ и „Химна на народните будители“.
/ДС/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
