site.btaИзложба в Националния етнографски музей представя живота в защитени зони и контакта между човек и природа

В Националния етнографски музей (НЕМ) е открита камерна изложба „Остойностявания. Погледи към защитени природни места“. Чрез снимки, текстове и експонати експозицията насочва вниманието към защитени местности, национални и природни паркове и зони от мрежата „Натура 2000“, съобщиха от екипа на НЕМ.

Изложбата е резултат от изследователския проект „Живот в защитени зони и територии: предизвикателства, конфликти, ползи“ на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, финансиран от Фонд „Научни изследвания“.

Заглавието на проекта подсказва темите и проблемите, онагледени в експозицията: конфликтната, но и хармоничната взаимовръзка между природозащита и местно развитие, пресечните точки и сблъсъците на концепциите за опазване на биоразнообразието, защитените растителни и животински видове и техните местообитания, от една страна, и от друга – житейските планове и практики на местните хора, особено що се отнася до използването на природни ресурси. Илюстрирани са промените в пейзажа и в дейностите на хората, до които водят тези срещи и конфликти, обясняват организаторите.

Две табла и една витрина, озаглавени „Спорни екологични ценности и практики“ например, илюстрират противоречията в отношенията към блатната растителност и хвойновите храстите в планинските пасища. За местните стопани отстраняването на растенията е способ за поддържане на чистота на водата и пасищата, а с това – и на благоприятни условия за живот на дивата фауна. Това виждане невинаги среща разбиране сред еколози, консервационни биолози и природозащитници. В някои защитени влажни зони, особено в онези за опазване на водолюбиви птици, изгарянето и косенето на тръстика, както и други отколешни методи за „почистване“ на водоемите са забранени – с това природозащитните режими влизат в конфликт с местните практики.

Табло, посветено на местността Болата, набрала популярност заради своя залив и плаж, показва промените, които местността търпи при различни начини на използване и при различни режими на защита в хода на времето. Друго табло е фокусирано върху местността Рупите, в която се преплитат култови, туристически, лечебни, икономически, археологически и природозащитни дейности. "Интересното тук е, че предприемачите легитимират начинанията си с предсказания и „заръки“ на пророчицата Ванга", разказват организаторите на изложбата.

Три други табла насочват вниманието към предпоставките и импулсите, които защитените места дават за развитието на т.нар. алтернативен туризъм и на отглеждане на добитък, пчели и дори охлюви. Някои стопани на ферми и пчелини, намиращи се в природни паркове и зони от „Натура 2000“, рекламират продукцията си като чиста благодарение на това, че там е забранено използването на изкуствени торове и неселективни агрохимически препарати, което осигурява чиста паша.

Застъпена е и темата за въздействието на селскостопански дейности, субсидирани по Програмата за развитие на селските райони. На тях, по думите на организаторите, са посветени едно „грозно“ и едно „красиво“ табло. Първото показва преизпасани, отъпкани, частично ерозирали и богато покрити с екскременти високопланински пасища. Картината се дължи на прекомерното натоварване на пасищата заради привлекателни субсидии. Второто разкрива друга гледка: благодарение на субсидираното косене на ливади в зони от „Натура 2000“, отдавна изоставени, трънясали и буренясали земеделски земи в планините са се превърнали в радващи окото ливади.

Изложбата може да бъде разгледана до 15 октомври. /ПВ