site.btaПограничен инцидент край Петрич изправя преди 100 години Гърция срещу България, конфликтът е решен от Обществото на народите

През есента на 1925 г. България се оказва на прага на война с Гърция. Събитията, които остават в историята под името “Петрички инцидент”, се развиват в района на Петрич от 19 до 29 октомври и привличат вниманието на световната общественост. За случая откриваме множество информации в бюлетините на БТА.

На 19 октомври 1925 г. при граничен пост №1 в прохода Демир капия в Беласица гръцки войник навлиза на българска територия и след предупреждение е застрелян от български граничари. Гръцките граничари се опитват да приберат тялото и избухва престрелка.

Правителството на България настоява случаят да бъде решен чрез съставяне на комисия с представители на двете страни, която да разследва случая. Министър-председателят на Гърция ген. Теодорос Пангалос отказва. На 22 октомври 1925 г., без да обявява война, той заповядва на Шеста гръцка дивизия, разположена край Сяр, да нахлуе в България. Тя преминава южната граница, разтеглена на 40-километров фронт. Срещу близо 100 000 гръцка армия се изправят българските граничари, които са в намален състав съгласно Ньойския договор и наброяват едва 300 души. Окупирани са 10 български села - Кулата, Чучолигово, Марино поле, Долно Спанчево, Ново Ходжово, Пиперица, Лехово, Тополница, Марикостиново, Картечно. Гръцката армия е спряна пред  Петрич от малобройната погранична стража и доброволци от ВМРО.

Конфликтът е разрешен успешно от Обществото на народите (ОН), сезирано от българското правителство, което изпраща меморандум.

Информация за спора, гръцкото военно нахлуване и решенията на ОН може да бъде открита в “Български бюлетин” на БТА: 

Виена, 21 октомври 1925 г. /Корбюро/ "Hoйe Фрайе Пресе” се научава от Атина, че Министерството на войната, заповядало на една дивизия да настъпи веднага в българска територия, за да се установят мотивите на българското нападение.

Гръцките военни кръгове се намират под впечатлението, че нападателите са били български редовни войски, а не четници.

Вследствие на престрелката при Беласица, гръцките войски започнаха да настъпват в българска територия.

Тъй като по подтика на Гърция, българското правителство дало заповед за прекратяването на неприятелските действия, българите се оттеглиха, издигайки бели знамена.

Гръцкото правителство заповядало, обаче, на пограничните войски да заемат веднага Петрич, главен център на четниците, за да унищожат ефикасно четническите организации и за да получат удовлетворение.

***

София, 22 октомври 1925 г. Днес към 3 ч. се съобщава:  Гръцките части, които действат към Петрич се оценяват на три батареи и съответното число пехота. Те са заели позиции край границата и обстрелват от там селата Марекостиново и Марино поле. Нашата слаба погранична охрана се е оттеглила днес в 3 ч. от с. Mapикостиново.

България сезира Обществото на народите за гръцкото военно нахлуване:

София, 22 октомври 1925 г. Предвид накърнението на българската територия от гръцките войски, които продължават да настъпват, въпреки многократните настоявания от страна на България за анкета, която да установи отговорностите по инцидента, изникнал на 19 т.м. (този месец - бел. ред.), и съгласно чл. чл. 10 и 11 от Пакта на ОН, българското правителство протестира днес пред Секретариата на ОН и поиска незабавното свикване на Съвета на ОН, за да се занимае с конфликта.

Същевременно са разменени ноти между гръцкото и българското правителства:

Атина, 22 октомври 1925 г. /Атинска телеграфна агенция/ Гръцката вербална нота, връчена тая вечер на Българската легация в Атина и съобщена на гръцкия шарже д`афер в София, който ще я съобщи на българското правителство, започна с автентичното излагане на пограничния инцидент, според което, българските войски са нападнали на 19 октомври, в 14 ч., гръцки пограничен пост №69 в областта на Демир хисар, убивайки гръцкия часовой. Тъй като пo цялата линия на постовете с номера от 67 до 69 са се завързали престрелки, гръцкият капитан, началник на ротата, служаща за прикритие отишъл веднага на мястото и заповядал прекратяването на огъня, който действително бил спрен. Но когато капитанът излязъл, държейки бяло знаме и когато се приближил до българските постове, за да се споразумее с офицерите, българите открили огън и го убили на самото място. После стрелбата е продължила до вечерта. (…) Гръцкият блокхауз №69 е бил напълно зает от българите.

През нощта на 19 срещу 20, гръцките постове, които са били засилени, успели да си заемат отново и задържат всички позиции, с изключение на блокхауза № 69, срещу които е било насочено главното усилие на българската дружина.

Накърнението на гръцката територия продължава в тоя момент още, тъй като българските войски заемат някои части от тая територия. (…)

***

София, 23 октомври 1925 г. На снощната гръцка нота българското правителство е отговорило със следната Вербална нота:

В отговор на Вербалната нота от 22 т.м. под №1761 и в подкрепа на изявленията, направени вчера от Царския министър на външните работи през г-на Управляващия Гръцката легация, Царското министерство има честта да доведе до знанието на Гръцката легация следното:

Царското правителство оспорва по най-категоричен начин изложената в горепоменатата Вербална нота версия относително произхода на пограничния инцидент, станал на 19 т.м. и отговорностите, свързани с него.

Обаче, вземайки предвид, че върху известни съществени точки между тезите на двете правителства има формално противоречие, българското правителство още от самото начало предложи да бъде назначена една комисия ад хок, за да предприеме една безпристрастна анкета. Това предложение биде подновено на два пъти чрез управляющия Гръцката легация в София и управляющия Българската легация в Атина.

В същото време българското правителство изказа мнение да бъдат дадени категорични заповеди от двете страни, за да се спре престрелката по границата.

Това предложение за нещастие остана без отговор. Напротив, гръцките войски в значително число преминаха границата, действайки като неприятели и те заемат в тоя час българска територия на един фронт от 32 км и навътре около 12 км.

Това нахлуване в територията на една приятелска страна, член на ОН и всеизвестно обезоръжена, биде придружено с истински военни действия: артилерия, пехота и аероплани, стрелящи върху едно беззащитно население.

При това положение, българското правителство се видя принудено да се обърне към Съвета на ОН и да го помоли, въз основа на чл. чл. 10 и 11 на Пакта, да се събере незабавно и да вземе решенията, които се налагат от събитията през двата последни дни.

Очаквайки решението на Съвета, и тъй като една гръцка армия все още продължава да заема голяма част от националната територия, българското правителство, се намира за свое голямо съжаление, в невъзможност да влезе в преки преговори с гръцкото правителство.

***

Париж, 23 октомври 1925 г. /Хавас/ Г-н Бриан (Аристид Бриан, председател на Съвета на ОН - бел. ред.) прие последователно гръцкия и българския пълномощни министри.

***

Париж, 23 октомври 1925 г. /Хавас/ Г-н Бриан реши да свика в понеделник след обед, в Париж, Съвета на ОН. Гърция и България са поканени да изпратят представители пред Съвета и да се въздържат от всяко враждебно действие.

***

Париж, 26 октомври 1925 г. /Хавас/ Повторена е заповедта до гръцките войски да се оттеглят на пограничната линия веднага след изпразването на гръцкия форт, който още се заема от българите.

***

София, 26 октомври 1925 г. Положението днес, към 7 ч. след пладне, е следното: Гърците продължават да стоят на заетите позиции в наша територия. Днес след пладне не е от6елязана стрелба.

На 26 октомври започва работата на Съвета на ОН по гръцко-българския казус:

Париж, 26 октомври 1925 г. /Хавас/ Съветът на ОН се събра на заседание в 6 часа.

Г-н Бриан припомни в какво се състои спора, прочете телеграмите, разменени с България и Гърция, както и телеграмите, които той е отправил до двете страни (…).

Представителят на България заяви, че нито за миг не е имало пункт от гръцка територия, които да е бил зает от български войски. Представителят на Гърция заяви, че български войски се намират на гръцка територия и, че гръцките войски ще се оттеглят, когато българите се оттеглят от гръцката територия.

Предвид тези противоречиви изявления, г-н Бриан предложи Съветът да се съвещава в частно заседание. (…)

Съветът назначи за докладчик г-н Чембърлейн и след това прие единодушно предложението на последния, с което представителите на двете страни се поканват да му съобщят в срок от 24 часа, че гръцкото и българското правителства са заповядали на войските си безусловно да се оттеглят зад собствените си граници, че враждебните действия са свършени и, че всички войски са предупредени, че подновяването на огъня ще предизвика строги санкции. (…)

За да подпомогнат Съвета и двете заинтересовани страни, Съветът моли Франция, Англия и Италия да заповядат на свои офицери, намиращи се наблизо да отидат незабавно в областта, гдето избухна конфликтът и да осведомят направо Съвета щом войските на двете държави бъдат оттеглени зад респективните си граници и щом враждебните действия бъдат спрени. (…)

Българският делегат, от името на българското правителство, прие решението на Съвета, докато гръцкия делегат заяви, че е принуден да докладва на своето правителство, което, прибави той, сигурно ще изпълни това решение. (…)

Има и румънска инициатива за помирение:

Атина, 27 октомври 1925 г. /Атинска телеграфна агенция/ Днес преди обед румънския пълномощен министър води разговор с министър-председателя генерал Пангалос и с главния секретар на Министерството на външните работи. Той направи от името на своето правителство и по молбата на българското, постъпка за прекратява окупацията на българската територия от гръцките войски, за да се предотврати опасността от нови инциденти, които биха породили други усложнения. (…)

***

София, 27 октомври 1925 г. По повод телеграмата от Атина за намесата на румънския пълномощен министър г-н Ланга Рашкано узнаваме, че българското правителство наистина е поискало приятелското въздействие както на румънското, така и на други правителства за уреждане на инцидента, но това е било преди да се сезира ОН.

Снощи българското правителство е поблагодарило чрез тукашния румънски пълномощен министър г-н Билчореско и чрез управляващия българската легация в Атина за приятелската намеса на г-н Рашкано, обаче е изтъкнало, че то е предоставило въпроса изцяло на ОН и не може да преговаря направо с Гърция. (…)

***

Белград, 27 октомври 1925 г. /БТА/ Днес, по заповед на Съвета на ОН, военните аташета на Франция, Англия и Италия в Белград г-та Чайлдс, Делтел и Висконти Праска са заминали през Струмица за мястото на гръцко-българския конфликт.

В своето тронно слово пред парламента за гръцкото нахлуването в България говори цар Борис Трети: 

София, 28 октомври 1925 г. Днес след обед се откри III-та редовна сесия на ХХI-то Обикновено Народно Събрание.

Н.В. Царят посрещнат с "Ура" от народните представители произнесе следното тронно слово: (…)

Господа Народни Представители,

Със съжаление трябва да се констатира, че въпреки нашето миролюбие и коректно държане, гръцки войскови части, по повод един граничен инцидент, нахлуха през южната ни граница в наша територия, като подложиха на тежки изпитания населението от този край. Макар и болезнено засегнат от погазването на родната земя, чиято неприкосновеност е гарантирана с международни актове, българският народ сплотен в своите родолюбиви чувства, запази пълно спокойствие, дълбоко вярващ в справедливостта и високото предназначение на Обществото на народите. Позовавайки се на членове 10 и 11 от пакта на Обществото на народите, Българското Правителство се отнесе немедлено към Съвета на Обществото и поиска щото той да вземе бързи мерки за отстранение на възможни усложнения, да установи отговорностите, както и да наложи санкциите. (…)

***

Париж, 28 октомври 1925 г. /Хавас/ Днес преди обед България и Гърция уведомиха Съвета на ОН, че приемат безусловно отправената към двете правителства покана. Гърция заяви, че изпразването на България започна преди обед. Гръцкият и българският делегати поискаха от Съвета на ОН да пристъпи към обстойно анкетиране причините на честите смутове в тая област и особено дейността на четниците.

Г-н Бриан взе с голямо задоволство акта от гръцкият и българския отговори. (…)

***

Париж, 29 октомври /Хавас/ Съветът на ОН реши тая вечер,  съгласно доклада на г-н Чембърлейн, да назначи една комисия, натоварена да пристъпи към обстойно анкетиране на гръцко- българските инциденти, като изтъкне с всички възможни точности произхода на тия инциденти, както и всички факти, които се отнасят към тях и които са дали повод за намесването на Съвета. (…)

На 6 ноември комисията ще се събере в Женева. Уговорено е освен това, че пленниците ще бъдат веднага освободени и репатрирани за сметка на държавата, която ги е заловила.

Всички имоти /добитък и пр./, които са били взети ще бъдат веднага повърнати. В случаи, че това бъде невъзможно, ще се заплати обезщетение. (…)

Най-после представителите на България и Гърция приеха от името на своите правителства всички точки на резолюцията, гласувана единодушно от Съвета. (…)

***

Париж, 29 октомври /Хавас/ Телеграмата на военните експерти, изпратена на 28 октомври до Съвета на Обществото на народите гласи, че двете страни са се задължили категорично да се въздържат от всяко враждебно действие и да предупредят войските, че всяко нарушение ще бъде строго наказано.

Гръцкият комендант обещал щото оттеглянето на гръцките войски, което започва днес, да бъде привършено на 29 октомври, 8 ч.

Българите ще заемат старите си позиции на 30 октомври, 13 ч. Обаче българските чиновници и комисии ще могат да се завърнат по местата си на 29 октомври, 13 ч. (…)

***

Атина, 29 октомври 1925 г. /Атинска телеграфна агенция/ Една телеграма, получена направо от Демир хисар съобщава, че изпразването на българската територия от гръцките войски е било привършено в полунощ, т.е. осем часа преди срока, уговорен между чуждите военни аташета и началника на гръцките военни сили.

Анкетната комисия, която ще проверява на място в България и Гърция положението, напуска на 7 ноември Женева. В средата на месеца членовете ѝ трябва да посетят местопроизшествието в района на Демир хисар: 

Белград, 10 ноември 1925 г. /Авала/ Анкетната комисия на ОН, съставена от английския посланик в Мадрид сър Хорас Ръмболд, от холандския депутат г-н Дроглевер Фортюин, от шведския пълномощен министър в Хага г-н Алдеркройц, от французския генерал Серини, от италианския генерал Ферарио, от секретаря генерал-майор Абрахан и от няколко експерти на OH пристигна тая вечер тук (...).

Членовете на делегацията отседнаха в запазените им в Палас Хотел апартаменти, където до 20 ч. се състоя първото заседание на комисията, на което присъстваха военните аташета. Това заседание бе посветено на изработване на програмата за работата на комисията. В днешното заседание военните аташета ще направят подробен доклад по причината на конфликта и резултатите на тяхната анкета, извършена на местопроизшествието. (...)

***

София, 23 ноември 1925 г. Вчера преди обяд комисията, делегирана от ОН да анкетира гръцко-българския инцидент бе приета в пълния си състав от министър на външните работи г-н Хр. Калфов, при когото престоя от 10 ч. до 12 и 1/2 ч.

След обед военните членове на комисията генералите Серини и Ферарио бяха приети от министъра на войната г-н генерал-лейтенант Вълков.

Тая сутрин в 11 часа преди пладне комисията бе приета от министър-председателя г-н Ал. Цанков.

***

София, 24 ноември 1925 г. Негово Величество Царя прие на доклад днес от 10 и 1/2 часа министъра на външните работи г-н Хр. Калфов, а в 11 и 1/2 часа сутринта прие на аудиенция членовете на международната анкетна комисия.

***

Женева, 4 декември 1925 г. / БТА/ Докладът на Комисията по гръцко-българския конфликт констатира, че българското правителство е действало съобразно с Пакта на ОН. По отношение на Гърция, макар и да държи сметка за възбуждението, предизвикано в тая страна в следствие на смъртта на капитан Василиади, носещ бяло знаме. Комисията констатира, че Гърция е накърнила Пакта на ОН, тъй като е заела с войските си част от българската територия.

Вследствие на това комисията изказа мнение, че исканото от гръцкото правителство обезщетение възлизащо на обща сума 50 милиона драхми трябва да бъде отхвърлено с изключение искането за капитан Василиади, което е взето предвид при определянето дължимото на България обезщетение.

Гръцкото правителство е отговорно за разходите, жертвите и страданията, които нашествието на гръцките войски е причинило на българския народ и на българското правителство. То трябва да плати на България една обща сума от 30 милиона лева, от които 10 милиона като обезщетение за материалните и морални щети /и разходи, причинени от военните мерки, които българското правителство е било принудено да вземе, загуби на хора, морални страдания/ и 20 милиона лева за понесените от частни лица загуби, състоящи се главно от облекло, добитък, храни и пр. (…)

Освен това сумата е намалена и поради убийството на гръцкия капитан Василиади. (…)

Препоръките, които комисията дава в заключение са от военен и политически характер. (…) Най-сетне, като мярка за ограничение на инцидентите докладът препоръчва свикването на една помирителна комисия под председателството на един неутрален. (…)

Комисията смята, че Съветът на Обществото на народите трябва да бъде държан в течение на изпълнението на препоръчаните мерки (…).

При окончателното решаване на въпроса в Женева на заседанията  на Обществото на народите българската делегация е водена от министъра на външните работи Христо Калфов:

Женева, 14 декември 1925 г. /БТА/ Точно в 10 ч. Съветът на ОН се събра, за да обсъди доклада на Комитета на тримата. Всички членове на Съвета, г-та Калфов, Рентис, Ръмболд и другите членове на Анкетната комисия, бяха заели място на масата на Съвета. Председателят г-н Шиалойа даде думата на г-н Чембърлейн, който прочете доклада.

Докладът на Комитета на тримата е изработен въз основа на доклада на Анкетната комисия. Той признава Гърция за виновна и я осъжда да заплати 30 милиона лева в срок от два месеца най-късно. По военните и политически препоръки докладът възприема мнението на Анкетната комисия, но държи сметка и за възраженията на българският делегат. (...)

Председателят г-н Шиалойа каза, че става тълкувател на мнението на всички свои колеги, като заявява, че Съветът приема доклада. "Щастливи сме, добави г-н Шиалойа, че инцидентът, който представляваше опасност от война, е уреден приятелски." (...)

Взимайки отново думата българският представител г-н Калфов каза: "От името на България благодаря на Почитаемия Съвет на ОН, на неговия бележит докладчик, на видните му колеги, на главния секретариат и на Анкетната комисия за всичко, което те направиха, за да постигнат миролюбиво уреждане на гръцко-българския конфликт. По призвани от мен лица ще изтъкнат международното значение на това дело. Като делегат на българското правителство, аз ще се огранича само да кажа, че вашето решение ще вдъхне на българския народ повече вяра в бъдещето и ще му позволи да се отдаде с удвоена енергия на общото повдигане на страната. Това е една от най-големите услуги, които Вий можахте да направите на българския народ, и той ще Ви бъде дълбоко признателен.

На свой ред г-н Рентис, накрая изказа пожеланието щото трудът и решението на Съвета да послужат като здрава гаранция за в случай на възможни инциденти в бъдеще. (…)

Министър Калфов се прибира от Женева на 20 декември, а ден по-късно представя българската позиция по решението пред медиите в София:

София, 21 декември 1925 г. Министърът на външните работи г-н Хр. Калфов направи тая сутрин следните изявления: "(…)

Нека не говорим за победа, нека кажем, като френския министър-председател г-н Бриан, че в Женева нямаше победители и победени, защото тъкмо това е ценното за нас, победените, каквито се смятахме и ни смятаха. И все пак в Женева има една победа, по-голяма от много други, изкупени със скъпи жертви. Там победиха правото и идеята за мир. (...)

И затова ще кажа: ако упованието ни в бъдещето е във факта, че справедливостта тържествува и, че идеята за мир е вече здраво закрепена, то нека бъдем благоразумни, за да може винаги, както този път в Женева, правото да бъде на наша страна.