Промените на климата, които станаха особено видими през последното десетилетие, доведоха до най-горещите години в историята на планетата, а това изправи лозарите и винопроизводителите пред сериозни предизвикателства.
Европейската агенция по околна среда отчита значително повишение на средните температури на континента, намаляване на валежите в южните части на Европа и увеличаването им в северната. Средно за период от 10 години (2002-2012) се наблюдава повишение на средната температура с 1,2-1,3 градуса Целзий, а в същото време нараства броят и интензитетът на регистрираните екстремни хидро-климатични явления, като наводнения, бури, суши, градушки, екстремно високи температури и други. Очаква се тези климатични аномалии да имат много сериозно негативно въздействие върху земеделието и природните ресурси, изразяващо се основно в намаляване на добивите и продуктивността от различните култури в това число и на лозята.
Традиционни райони за отглеждане на грозде като Франция и Испания са изправени пред истинска катастрофа на фона на екстремните горещини и сушата, докато държави, които до преди няколко години не са имали място на винената карта като Германия, Великобритания, Швеция, Дания и Норвегия все повече разширяват производството си. Българското лозаро-винарство също е засегнато от трайната тенденция на затопляне на климата и необичайните метеорологични явления, коментират за БТА представители на Института по лозарство и винарство в Плевен.
България
Промените на климата през последните години имат различен ефект в различните страни, региони или райони, но навсякъде се наблюдава негативното въздействие в почти всички сфери на стопанската дейност, казаха за БТА от Института. През последните години в България все по-често се наблюдава трайна тенденция на затопляне на климата в сравнение с предишни периоди, както и увеличаване честотата на екстремните климатични явления.
През периода 2017-2020 г. в района на Плевен се установява значително увеличение на общата температура през вегетационния период на лозата, като по този показател 2019 г. и 2020 г. се характеризират като най-топлите спрямо предходния десетгодишен период. Отчита се и тенденция към намаляване на общото количество на падналите през вегетацията дъждове, както и на броя на дните с регистрирани валежи, но значително се увеличават дните с еднократни и обилни по количество дъждове.
Промените в климата оказват най-значимо влияние върху фенологията на лозовото растение. В много райони на страната се отчита по-ранно настъпване на вегетацията при отделните сортове лози и вследствие на по-високите температури самите фенофази протичат по-кратко. По-ранното начало на вегетацията при лозата често я поставя при висок риск от поражения от късен пролетен мраз, особено в някои райони на Северна, Северозападна и Източна България или в различни котловинни зони. През летния период много високите температури на въздуха и често наблюдаваното значително засушаване оказват влияние върху сроковете на настъпване на технологичната зрялост на гроздето, като в отделните години беритбата на различните сортове започва от 7 до 20 дни по-рано от характерното за сортовете. Това, заедно с често наблюдаваното намалено количество и влошено качество на гроздето, поставя отрасъла пред сериозни предизвикателства.
По мнението на учените от Института в Плевен мерките за преодоляване негативното влияние на глобално затоплящия се и засушаващ се през последните години климат най-често са свързани с напояване, засаждане на нови лозя по на север или на по-голяма надморска височина, селекция за устойчивост при лозата, правилно райониране на сортовете лози, добра агротехника в лозята.
Франция
"Става все по-трудно". Така един винопроизводител от региона на Бордо обобщава ситуацията, с която се сблъскват лозарите, докато секторът преживява сериозна трансформация, съобщава Си Ен Би Си.
Климатичните аномалии и променящите се потребителски нагласи се отразяват тежко на винопроизводителите, като някои дори не са в състояние да поддържат винарните си работещи. Има такива, които дори изкореняват лозя и търсят компенсации от държавата.
"През следващите пет години в региона на Бордо ще има все по-малко лозя", казва Силви Курсей, агроинжинер и енолог към Шато Тьоли.
По данни на местните власти през юни и юли са били подадени 584 молби за компенсации от винопроизводители, които искат или напълно да спрат производството, или да засаждат и други култури върху земите си. Молбите се отнасят за около 5000 хектара лозя, които са напът да изчезнат или да бъдат променени. Лозарите могат да подават молби за подкрепа до средата на юли всяка година.
"Климатичните промени ускоряват този процес", казва Курсей за Си Ен Би Си и припомня, че през последните години производителите е трябвало да се справят с градушки, пролетни мразове и суши, които засягат реколтата. Според нея в близко бъдеще основният проблем ще бъде достъпът до вода, без която не може да се отглежда грозде.
Германия
В същото време германските вина и лозя се радват на обратната тенденция. По думите на Ернст Бушер, говорител на Германския институт за виното (DWI) "ефектът от повишаването на температурите е по-силен от негативите на екстремните явления".
По данни на МОЛВ през 2022 г. Германия е била единствената страна членка на ЕС, чието производство на вино се е увеличило. По официални данни увеличението е с 6 на сто спрямо предходната година "благодарение на сухото и горещо време".
Великобритания
Великобритания е в позиция, близка до тази на Германия. От 2000 г. досега лозовите насаждения са се учетворили, по данни на "Уайн Джи Би" (WineGB). През 2021 г. продажбите на вино са нараснали с 31 на сто годишно до 9,3 милиона бутилки.
Страната очаква площите ѝ с лозя да се удвоят през следващите 10 години на фона на търсенето на пенливи вина.
Испания
Лозята в прочутия с производството на пенливо вино (кава) каталунски район Пенедес са изсъхнали до такава степен, че корените на 30-годишните лозя са умрели, оставяйки изсъхнали чепки червено и зелено грозде под палещото слънце за ужас на сектора, съобщи Франс прес.
Североизточният регион е сред най-засегнатите от дългата суша, регистрирайки най-сухото начало на годината през първите четири месеца, откакто има налични данни от 1961 година.
Секторът за производство на кава смята, че може да загуби между 35 и 55 на сто от гроздето заради липсата на дъжд. Това заяви Куим Тосас, председател на АЕ КАВА (AE CAVA), бизнес група, представляваща 75 на сто от производителите на пенливата напитка.
По-голямото количество каталунско вино се продава извън Испания, която е вторият най-голям производител на пенливо вино след Франция.
Миналата година секторът е произвел 249 милиона бутилки или с 4,6 на сто повече, отколкото през 2021 г.
С оглед на това, че се очаква сушата и по-високите от обикновено температури да стават все по-интензивни заради климатичните промени, някои производители се опитват да намерят креативни решения, надявайки се да намалят използването на вода.
Винарната "Виларнау" например използва водата за почистване и за поливане на лозята, като ги разделя, за да страдат по-малко от т. нар. "хидратичен стрес", като междувременно прибягва към други семена и разновидности, за които се смята, че са по-устойчиви на суша.
"Климатичните промени засягат не само производството ни, но и променят манталитета в лозарския сектор", заяви Ева Плазас, енолог във "Виларнау". Тя смята, че бъдещето ще върви в тази насока: местни сортове, по-голямо разстояние между стълбовете и повторно използване на наличната вода, само така ще имаме качествено грозде.
Швеция
Тъй като сушата, нарастващите горещини и други екстремни метеорологични явления принуждават традиционните лозарски региони да преосмислят своите методи, шведското винопроизводство се пренасочва от предимно дребни аматьори към индустрия с нарастваща амбиция, пише Асошиейтед прес.
"Докато лозята в по-традиционните страни страдат, ние набираме скорост", казва Феликс Йорберг, 34-годишен енолог и винопроизводител, който се е завърнал в Швеция през 2017 г., за да ръководи винарна "Кулабергс", след като е работил в лозя по целия свят.
Температурите в Южна Швеция са се повишили с около 2 градуса по Целзий през последните 30 години в сравнение с предходния 30-годишен период, според данни на Шведския метеорологичен и хидрологичен институт. А вегетационният период се е удължил с около 20 дни.
Широкоразпространеното възприемане на нови, устойчиви на болести, сортове грозде също се приписва на растежа на шведското винопроизводство. Повечето лозя са засадили грозде, наречено "Соларис" (Solaris), разработено в Германия през 1975 г., което е адаптирано към по-хладния климат и е по-устойчиво на болести. Това позволява да се избегне използването на пестициди.
Значително предизвикателство за младата винена индустрия на Швеция е продуктите ѝ да достигнат до потребителите по целия свят. За разлика от Франция и други традиционни лозарски страни, държавна подкрепа не съществува. Винарните са строго регулирани и не могат да продават директно на потребителите поради държавния монопол върху продажбата на алкохол.
"Правителството все още не вижда възможностите на винарската индустрия. Политиците не се интересуват, защото все още възприемат алкохола като социален проблем", посочи виненият журналист и критик Микаел Мьолстад.
Винопроизводителите се надяват, че това ще се промени с разширяването на лозята. Въпреки че засадената площ с лози нараства бързо, тя е само около 150 хектара - доста малко число в сравнение с почти един милион хектара в Испания и повече от 800 000 хектара във Франция.
"Броят на бутилките, произвеждани всяка година, е много малък", каза Хенрик Едвал, който управлява онлайн магазин за износ на шведско вино в чужбина. Продажбите му нарастват с 10 на сто годишно - потребителите са любопитни да опитат нещо ново, но се сблъскват с дълги и понякога безплодни периоди на чакане.
/СС/
news.modal.text
