site.btaБългария подава официално молбата си за пълноправно членство в Европейския съюз преди 30 години

България подава официално молбата си за пълноправно членство в Европейския съюз преди 30 години
България подава официално молбата си за пълноправно членство в Европейския съюз преди 30 години
София (20 ноември 1995) В резиденция "Бояна" се състоя среща между Георги Пирински и външните министри на Украйна - Генадий Удовенко и на Гърция - Каролос Папуляс. Снимка: БТА, Евелина Андреева/архив

България подава официално молба за пълноправно членство в Европейския съюз (ЕС) преди 30 години - на 16 декември 1995 г. Това става по време на срещата на държавните и правителствени ръководители на Европейската общност в испанската столица Мадрид, откриваме в бюлетините на БТА.

Няколко седмици по-рано - на 30 ноември, правителството приема решение за подаването на молба за членство в ЕС, а ден по-късно - на 1 декември, то е подкрепено и от 37-ото Народно събрание.

Съобщения за тези събития откриваме в бюлетините на БТА “Вътрешна информация” и “Международна информация - събития и факти”:

Изявление на Жан Виденов

София, 29 ноември 1995 г. /БТА/ Министър-председателят на Република България Жан Виденов направи изявление:

Днес правителството започна процедурата за изготвяне на официалната молба за пълноправно членство на България в Европейския съюз.

С тази изключително важна стъпка правителството потвърждава отново, че членството на България в Европейския съюз е наша обща стратегическа цел, която отразява националните интереси на страната.

По този ключов за бъдещето ни въпрос има пълен консенсус - както в обществото, така и сред политическите сили. Доказателство за това е и принципната и последователна позиция на страната ни през сложните и нелеки години на прехода:

На 22 декември 1990 г. Великото народно събрание прие решение, с което ясно заяви стремежа на Република България да стане пълноправен член на Европейската общност.

В Конституцията на България, приета през месец юли 1991 г., бяха заложени основните ценности на Европейската общност - демократичен плурализъм, индивидуални права и свободи, разделение на властите.

Стремежът ни към бъдещо пълноправно членство на България беше водещ при преговорите за сключване на Европейското споразумение за асоцииране от 8 март 1993 г. Българският парламент в изключително кратки срокове ратифицира единодушно споразумението. (...)

С влизането на споразумението в сила на 1 февруари тази година отношенията ни с Европейския съюз навлязоха в качествено нов етап - на практическа подготовка за пълноправно членство. (...)

***

България официално ще кандидатства за членство в Европейския съюз

София, 30 ноември 1995 г. /БТА/ Правителството прие днес решение България да подаде официална молба за членство в Европейския съюз. Одобрени бяха текстовете на молбата и на правителствения меморандум, който по правило я придружава и мотивира. Министерският съвет възложи на министър-председателя Жан Виденов да представи заявлението на българската страна по време на срещата на държавните и правителствените ръководители на страните членки на ЕС и на асоциираните страни, която ще се състои на 16 декември в Мадрид. Министър-председателят пое задължението да информира парламента за правителственото решение.

Договорът от Маастрихт за създаването на ЕС предвижда молбата да се подава до Европейския съвет, уточни в правителствения пресцентър министърът на външните работи Георги Пирински. Съветът взема единодушно решение, като се консултира с Европейската комисия и след като получи съгласието на Европейския парламент, който приема решението си с абсолютно мнозинство. Условната за членство се договарят в двустранен договор между страните членки и кандидатстващата страна. Предвижда се двустранен преговорен процес, в който се поемат взаимни задължения, получават се и права, допълни министър Пирински. (...)

***

Комисията по външна политика прие проекторешението за присъединяването ни към ЕС

София, 30 ноември 1995 г./БТА/ С консенсус парламентарната Комисия по външната политика прие текста на проекторешението за пълноправното ни членство в Европейския съюз.

В експозе от името на правителството министърът на външните работи Георги Пирински запозна членовете на комисията с основните аргументи на кабинета (...).

Не на последно място министър Пирински изтъкна председателството на Испания, която се е ангажирала да съдейства за решаването на някои деликатни за България проблеми, каквито са визовият режим, негативният списък, инфраструктурните проекти и др. Именно това, според министъра, е дало основание на правителството да разгледа и приеме молбата ни за пълноправно членство. Тя ще бъде връчена на Мадридската среща на ЕС и асоциираните страни, която ще се състои на 15 декември. (...)

Накрая министърът изрази надежда решението на Министерския съвет, да бъде подкрепено от всички държан институции.

Депутатите единодушно приеха предложението на заместник-предсетеля на комисията Асен Агов да предложат на председателя на Народното събрание първа точка от дневния ред на пленарното заседание да бъде проекторешението с което се подкрепя представянето на молба за пълноправното членство на България в Европейския съюз. 

Жан Виденов говори за евроинтеграцията пред парламента

София, 1 декември 1995 г. /БТА/ Едва ли в съвременната българска история има друг въпрос, по който да е налице така ясно очертано съгласие между политическите сили, както европейската интеграция, заяви в речта си пред парламента министър-председателят Жан Виденов. Премиерът представи позицията на правителството по внесеното в парламента проекторешение за интегриране на България в европейските и евроатлантически структури преди началото на дебатите по него. Той изрази увереност, че парламентът споделя този стремеж към заемане от Република България на нейното достойно място в Европа и ще подкрепи молбата. Това ще е доказателство, че важните стратегически въпроси водят до обединение и ще е единна национална позиции пред Европа. Министър-председателят представи стъпките на парламента и правителството в посока на интегрирането ни в европейските структури. Според него paзвиването на отношенията между България и Европейската общност е основен фактор на външната ни политика oт началото на 90-те години. (...) На вчерашното си заседание правителството взе решение за подаване на молба за членство по време на срещата на държавните и правителствени ръководители на ЕС и асоциираните страни, която ще се проведе в Мадрид на 15 и 16 декември. Този акт ще бъде адекватно отчетен на междуправителствената конференция на ЕС догодина, когато се разглежда въпросът за разширяването на Съюза, заяви министър- председателят.

В цялостната си дейност правителството се ръководи от необходимостта да отговори на поставените в Копенхаген политически и икономически условия за членство - стабилност на институциите, които гарантират демокрацията, законността, съблюдаване правата на човека и зачитане правата на малцинствата, наличие на функционираща пазарна икономика. (...)

***

Парламентът подкрепи представянето на молба за пълноправно членство на България в Европейския съюз

София, 1 декември 1995 г. /БТА/ Само с един глас против парламентът днес взе решение в подкрепа на представянето на официална молба за пълноправно членство на България в Европейския съюз.

Вчера правителството реши да подаде молба за пълноправно членство на страната ни в Европейския съюз по време на срещата на държавните и правителствени ръководители на ЕС и асоциираните страни на 15 и 16 декември в Мадрид. След обяд проекторешението на парламента в подкрепа на действията на правителството беше одобрено от парламентарната Комисия по външна политика от представители на всички групи и днес то стана точка първа в дневния ред на пленарното заседание.

Продължилите два часа и половина дебати бяха предавани пряко по националните радио и телевизия. На част от дискусиите присъстваха президентът д-р Желю Желев и посланици на страните от Европейския съюз и асоциираните страни. Преди дебатите и след гласуването пред депутатите говори премиерът Жан Виденов.

С решението си парламентът задължи постоянните комисии на Народното събрание да се съобразяват в законодателната си дейност с изискванията за сближаване на българското и европейското законодателство. Народното събрание препоръча на Министерския съвет да осигури необходимите подготвителни мерки за приемането ни в Европейския съюз.

След приемането на решението представители на всички парламентарни групи подчертаха неговата важност, както и постигнатото в парламента съгласие по този въпрос. Благодарност за категоричната подкрепа от страна на народните представители изрази премиерът Жан Виденов.

Електронното табло показа, че единственият глас против решението е от ПГ на СДС. Васил Михайлов каза пред БТА, че той е гласувал против не защото е срещу кандидатурата ни в Европейския съюз, а като протест срещу нарушение на парламентарния правилник, което, според него, е направил председателят на Народното събрание Благовест Сендов. Акад. Сендов не подложи на гласуване предложението на Васил Михайлов (...) да се задължи правителството да представи и кандидатура за пълноправно членство в НАТО, след като от трибуната Асен Агов подчерта, че искането на Михайлов не е съгласувано с парламентарната група. (…)

По време на дебатите бяха разменени остри реплики между представители на различните парламентарни групи. Депутати от СДС, Народен съюз и ДПС обвиниха левицата, че е против присъединяването на България и в НАТО, както и че нейната законодателна дейност и действията на правителството на Жан Виденов ще попречат на интегрирането ни в Европейския съюз. (...)

***

Министър-председателят Жан Виденов отменя пътуването до Мадрид заради бюджета

София, 14 декември 1995 г. /БТА/ Министър-председателят Жан Виденов отменя пътуването си до Мадрид за конференцията на Европейския съюз заради обсъждането на бюджета за следващата година, което започва утре в парламента.

С писмо на председателя на Народното събрание Благовест Сендов ръководителят на кабинета е бил уведомен, че парламентарните комисии вече са представили становищата си по законопроекта за бюджета и обсъждането му започва утре в 9 часа, бе съобщено в правителствения пресцентър днес. Министър-председателят е потвърдил желанието на правителството работата по проекта да започне без отлагане. В разменената кореспонденция между двамата е подчертано намерението за задълбочено и равномерно обсъждане на законопроекта, каза заместник-председателят на Министерския съвет и министър на строителството и териториалното развитие Дончо Конакчиев.

Този важен вътрешнополитически ангажимент налага присъствието на министър-председателя в страната и той няма да замине за конференцията на ЕС на високо равнище в Мадрид, съобщи правителственият говорител Никола Балтов. (…) 

***

Министърът на външните работи Георги Пирински ще връчи молбата за членство в Европейския съюз

София, 15 декември 1995 г. /БТА/ Официалната молба и меморандума на правителството за членството на България в Европейския съюз ще бъде връчена утре на официалната церемония в Мадрид от министъра на външните работи Георги Пирински. В състава на делегацията са включени заместник министърът на външните работи Ирина Бокова и началникът на управление "Европейска интеграция" във външно министерство Емил Вълев съобщи на редовния брифинг днес говорителят на външно министерство Радко Влайков.

По-късно министър Пирински ще участва в работния обяд, на които ще присъстват министрите на външните работи на страните от ЕС, на шестте асоциирани страни на балтийскитe държави, на Малта и Кипър.

Очаква се след това свободна дискусия, като основната тема ще бъде разширяването на ЕС, а също процедурата и механизмът на работа на Междуправителствената конференция през 1996 г.

България ще потвърди позицията си, че npeговорите за пълноправно членство трябва да започнат едновременно с всички страни кандидати. По повод решението, че асоциираните държави няма да участват в Междуправителствената конференция през 1996 г., българската страна изказва становище за необходимостта от ясно информиране на неприсъстващите (...).

***

Обръщение на президента на Републиката Желю Желев по повод срещата на високо равнище на ЕС, излъчено по Националното радио и телевизия

София, 15 декември 1995 г. /БТА/ Президентът Желю Желев прочете тази вечер по радиото и телевизията следното обръщение:

Правителството на Република България, подкрепено от Народното събрание, взе решение да подаде молба за пълноправно членство на българската държава в Европейския съюз. Този акт noтвърждава нашата воля да следваме логиката на интеграционните процеси, да изпълняваме съвестно задълженията, произтичащи от Европейското споразумение за асоцииране. Този акт ни нарежда до останалите централноевропейски страни, които по различни поводи вече подадоха молбите си.

Като президент на републиката в изпълнение на моите конституционни задължения поздравявам решението на правителството, както и волята, заявена от българските народни представители да работят за присъединяването към Европейския съюз. Това решение дълбоко съответства и на моя личен ангажимент като президент на републиката. (...)

Желая успех в осъществяването на общата воля за пълноправно членство в ЕС!

Утре в Мадрид ще имам честта да бъда изразител на тази всеобща воля по време на Срещата на високо равнище на Европейския съюз. 

***

Президентът и външният министър отлетяха за Мадрид

Варна, 16 декември 1995 г. /БТА/ Тази сутрин от летище Варна отпътуваха за Мадрид президентът д-р Желю Желев и министърът на външните работи Георги Пирински. (…) Министър Пирински ще връчи официално молбата и меморандума на правителството за пълноправното ни членство в ЕС.

Полетът бе осъществен от Варна поради затварянето на летище София заради лошите метеорологични условия. 

***

Мадрид, 16 декември 1995 г. /БТА/ Държавните и правителствени ръководители на Петнадесетте не определиха точна дата за начало на преговори с държавите от Източна Европа, които желаят да станат пълноправни членки на ЕС, заяви испанският премиер Фелипе Гонсалес, цитиран от агенция Франс прес. Европейската комисия ще получи задача да подготви подробен доклад за всяка отделна молба, отбеляза испанският министър-председател в телевизионно интервю. След това, към средата на 1997 г., тя ще трябва да състави общ доклад и да го представи на Съвета на министрите на ЕС. (…)

Лидерите на Съюза трябва да се срещнат днес с ръководители на кандидатстващите страни. 

***

Мадрид, 16 декември 1995 г. /БТА/ Лидерите на 15-те започнаха с работна закуска в началото на следобеда срещата с колегите си от Централна и Източна Европа, кандидати за членство в Европейския съюз, предаде АФП. Девет страни от Централна и Източна Европа са представени в Мадрид - Полша, Унгария, Румъния, България, Чехия, Словакия, Латвия, Литва и Естония.

Единната европейска валута ще бъде пусната от 1 януари 1999 година и ще се нарича евро, съобщи преди това проектокомюнике за заседанието на Европейския съвет, което ще бъде разпространено официално в окончателен вид по-късно днес, предаде Ройтер.

***

България подаде молба за пълноправно членство в ЕС

Мадрид, 16 декември 1995 г. /Спец. кор, на БТА Атанас Матев/ От името на правителството на Република България имам честта да ви уведомя, че България представя молба за пълноправно членство в Европейския съюз.

Писмо с този текст, подписано от министър-председателя Жан Виденов, връчи днес в Мадрид на кратка тържествена церемония външният ни министър Георги Пирински на своя испански колега Хавиер Солана - председател на Съвета на министрите на Европейския съюз до края на годината.

Това стана през втория ден на свикания в Мадрид Европейски съвет - редовната полугодишна среща на държавните и правителствени ръководители на страните в Съюза. На нея бяха поканени и представители на страните от Източна Европа, асоциирани към Европейския съюз.

На церемонията присъства и президентът д-р Желю Желев. Пътуването му до Мадрид бе оценено от близки до него източници като желание да бъде подчертан консенсусът за членството на България в Европейския съюз, въпреки различията между президентството и кабинета по други външнополитически въпроси.

Много се радвам, че г-н Пирински току-що връчи официално кандидатурата на България. За нас това е едно голямо събитие. Най-много ме радва консенсусът, който съществува на тази тема между всички политически сили, държавни институции, а мисля и в цялото българско общество. Дай Боже, в най скоро време да представим и нашата кандидатура за НАТО с такъв консенсус, заяви президентът Желев след церемонията.

Заедно с писмото, Георги Пирински предаде и меморандум на правителството, в който на осем страници се излагат мотивите за стремежа на Бирария да бъде приета в Европейския съюз. В страната съществува пълно съгласие по членството, фиксирано още през декември 1990 година в решение на Великото народно събрание, noтвърдено при ратифицирането на Споразумението за асоцииране на Бълтрия в Европейския съюз две години по-късно и по други поводи след това, се отбелязва в меморандума.

С този документ не се поемат някакви нови ангажименти към Европейския съюз, това е формално заявяване на вече неколкократно вземано по принцип решение, изтъкни Георги Пирински пред български журналисти. Той очаква пpeговорите по българската молба за членство в Европейския съюз да започнат в края на 1997 г. или в началото на 1998 година. Във всеки случай тези преговори едва ли ще започнат преди края на Междуправителствената конференция на Европейския съюз, която се свиква в края на март другата година в Италия, и ще продължи около година. На тази конференция Европейският съюз трябва да обсъди и приеме политиката си по разширяването чрез приемане и на страни от Източна Европа.

Както е известно, напоследък в среди на Европейския съюз се появиха предложения с желаещите членство източноевропейски страни да се преговаря "на групи". Нашата позиция е съвсем ясна, тя е записана и в меморандума - настояваме преговорите с желаещите членство страни да започнат едновременно, изтъкна Георги Пирински.

При връчването на българската молба, същата позиция бе подкрепена от Хавиер Солана. Той увери, че ще има мнение на комисията на Европейския съюз за едновременен старт на преговорите и за едновременно представяне на нейното мнение по кандидатурите на страните, желаещи да бъдат приети в Съюза.

Георги Пирински отхвърли твърденията, че България е изостанала в подаването на молбата за членство. Пристъпихме към днешната официална стъпка, след като сме достатъчно вътрешно убедени и сигурни, че сме в състояние да участваме пълноценно в преговорите за приемане, каза той. Те са един много интензивен диалог, в който категорично се отстояват позиции.

Президентът Желев и министър Пирински бяха поканени на обеди от испанските домакини на ЕС. Първият - за държавните и правителствени ръководители, вторият - за външните министри. Ръководителят на българската дипломация изложи още веднъж пред своите колеги мотивите за българската молба за членство в Европейския съюз. Той посочи, че стабилизиращата роля на България на Балканския полуостров я прави партньор, който ще разрешава, а няма да създава проблеми на ЕС.

По-късно се състоя общо заседание на участниците в ЕС и поканените за него държавници от Източна Европа. На него източноевропейските представители бяха информирани за обсъжданията в Съвета през вчерашния ден, особено с оглед разширяването на Европейския съюз в източната част на континента. 

***

Желю Желев и Георги Пирински се завърнаха от Мадрид 

София, 16 декември 1995 г. /БТА/ Президентът Желю Желев и министърът на външните работи Георги Пирински се завърнаха късно тази вече в София от Мадрид, където участваха в работата на Европейския съвет - полугодишната редовна среща на държавните и правителствени ръководители на страните в Европейския съюз. Министър Пирински връчи на испанския министър на външните работи Хавиер Солана - председател на Съвета на Европейския съюз до края на годината, официална молба на България за пълноправно членство в Съюза. На церемонията присъства и президентът Желев. (…)

На пресконференция преди отпътуването от Мадрид Желю Желев и Георги Пирински посочиха, че по инициатива на европейския комисар Ханс ван ден Брук държавните и правителствени ръководители на страните от ЕС са поръчали на Европейската комисия да подготви индивидуални доклади за всяка страна кандидат и да анализира последствията от разширяването на Съюза. Тези доклади трябва да бъдат готови към средата на идната година за следващата среща на Европейския съвет. 

На 10 декември 1999 г. на срещата на високо равнище на страните от Европейската общност в Хелзинки, Финландия, е прието решение за начало на преговорите с България, Латвия, Литва, Словакия, Румъния и Малта. На 15 февруари 2000 г. в Брюксел, Белгия, преговорите с България официално са открити. На срещата на високо равнище на страните от ЕС на 12  и 13 декември 2003 г. в Брюксел, Белгия, е прието решение България да бъде приета в ЕС на 1 януари 2007 г.  Договорът за присъединяване на България към ЕС е одобрен от Европейския парламент на 13 април 2005 г. с 522 гласа "за", 70 "против" и 69 "въздържал се" и е подписан на 25 април 2005 г. в Люксембург. На 11 май 2005 г. договорът е ратифициран от Народното събрание на България. Той влиза в сила на 1 януари 2007 г., след като е ратифициран от всички страни членки на ЕС. От тази дата България е член на Европейския съюз. На 30 декември 2023 г. Съветът на ЕС потвърждава, че България и Румъния влизат в Шенген по въздух и море от 31 март 2024 г. На 12 декември пристига и дългоочакваното решение - от 1 януари 2025 г. България е пълноправен член на Шенгенското пространство. Само след дни - от 1 януари 2026 г. страната ни ще стане и 21-ия пълноправен член на Еврозоната. 

/ДС/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

Потвърждение

Моля потвърдете купуването на избраната новина

Към 19:52 на 16.12.2025 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация