Пазарът на природен газ не е стабилен, не се и предвижда да бъде скоро време. Нещата са нормализирани, не когато цените спаднат драстично от нивата, които видяхме миналата година, а когато тяхната промяна е малка. Това каза в интервю за БТА директорът "Търговия с природен газ" в “МЕТ Енерджи България” Петър Филдишев. Той бе потърсен за коментар след участието му във форума "Зелена седмица 2023" ("Green Week 2023") за зеления преход в страните от Централна и Източна Европа, организиран от dir.bg и 3E News, където БТА беше медиен партньор.
По думите му все още няма дългосрочно решение, гарантиращо равновесие в доставките и цените. Филдишев е на мнение, че в енергийната политика винаги следва да има балансирано разпределяне на силите.
Той посочи, че потреблението на природен газ се свива – през предходната година то достигна до 2,7 млрд. куб. м, но тази тенденция не се наблюдава отскоро. Според него подписването на дългосрочни договори за доставка на големи количества природен газ не говори за повишаване на енергийната сигурност, а по-скоро за поемане на допълнителни, ненужни и даже излишни рискове. Филдишев счита, че Европа е далеч от стабилното състояние на газовия пазар, България също. В малко по-мащабен план достигането му може би ще отнеме година или две.
Следва пълния текст на интервюто:
- Каква е ситуацията на европейския пазар на природен газ в момента? Европейските и българските потребители могат ли да бъдат спокойни за доставките на природен газ идната зима или още е рано да се каже?
- Ситуацията през последните няколко месеца изглеждаше привидно спокойна предвид постоянно падащите цени на газа. Но от гледна точка на търговец в компания с международно присъствие, мога да кажа, че пазарът не е стабилен. Не се и предвижда да бъде скоро време. Нещата са нормализирани, не когато цените спаднат драстично от нивата, които видяхме миналата година, а когато тяхната промяна е малка. Всъщност рязкото понижаване на цените крие своите опасности – както за всеки друг пазар, така и за този на природния газ, драстичните промени създават турбуленции и нарушения в нормалното функциониране. В потвърждение на това, през последните две седмици станахме свидетели на резки ценови колебания. И след поредния спад цените не се върнаха на нивата преди "скока". Това ясно говори за липса на стабилност на газовия пазар в Европа. Все още няма дългосрочно решение, гарантиращо равновесие в доставките и цените. Особено в момент, в който веригата на доставки все още се пренарежда, не можем да говорим за успокояване на пазара.
- България успя ли наистина да диверсифицира доставките на природен газ?
- Ако става дума за промяна на маршрут за доставка на газ, то отговорът е да. Но диверсификацията е далеч повече от просто промяна на маршрута, тя предполага едновременно използване на няколко такива, свързващи пазара с различни региони. Както и либерализацията е далеч повече от промяна на един ангажимент с друг. Важно е да има определени условия - такова например е крайните потребители да имат възможност свободно да сменят своите доставчици, да ползват услугите на един, двама или повече едновременно.
Бих могъл да кажа, че основно предизвикателство за осигуряване на енергийната сигурност са именно крайните решения, които бяха взети. И тук бих искал да дам конкретен пример, който е свързан с прекратяването на програмата за освобождаване на газ от предходното служебно правителство. Подобно решение всъщност върна пазара няколко крачки назад в процеса на неговата либерализация. Причината е, че се ограничиха алтернативните доставки за най-уязвимите категории клиенти (топлофикациите и газоразпределителните дружества), чиято дейност е регулирана от КЕВР на входа и на изхода, и се отразява пряко на разходите на домакинствата. Всъщност този инструмент позволяваше алтернативните доставчици (сред които и "МЕТ") да гарантират ритмични целогодишни доставки за тези клиенти на цена, която е под регулираната.
Моето мнение е, че в енергийната политика винаги следва да има балансирано разпределяне на силите. С подобни прибързани държавни решения се връща на държавното дружество голяма част от загубения пазарен дял, но това е за сметка на разходите на битовите потребители и малкия бизнес. Това не е диверсификация. Нито либерализация. Това е другата монополизация, прикрита зад добри намерения и използваща момента, в който ЕК допусна известна държавна намеса на пазара.
- Потреблението на природен газ в страната ни се свива? Това на какво се дължи - на по-високите цени на природния газ, които бяха преди време или на по-ниско производство?
- Да, потреблението се свива – през предходната година то достигна до 2,7 млрд. куб.м. Но тази тенденция не се наблюдава отскоро. Производството на енергия се трансформира, а нейната цена има все по-голям дял в себестойността. От друга страна, поради динамиката на пазарните условия, индустрията (дори и битовите клиенти) включват все повече алтернативни продукти от няколко източника в необходимия им енергиен микс, като делът на газа е все по-малък, а този на електроенергията – по-голям.
Важно е да направим уточнението, че въпреки тези на пръв поглед негативни тенденции, газът няма как да изчезне от енергийния микс. Освен това, ако цената не подлежи на регулация, тя ще стане по-логична, по-прозрачна и прогнозируема, което ще направи газа по-атрактивно гориво за индустрията.
Иначе за индустрията е важно да оптимизира своята консумация и разходите си за енергия. Но от ключово значение е и технологичната модернизация на дружествата, за да бъдат конкурентни на европейския пазар.
- Как България трябва да развива инфраструктурата си по отношение на доставките на природен газ?
- Всяка една допълнителна инфраструктура повишава енергийната сигурност в страната, но наред с това създава и нови бизнес възможности. За нас, търговците (а и не само), е особено важно достъпът до маршрута да бъде свободен за всички пазарни участници, тъй като по този начин ще се осигури достатъчно добър избор на възможности.
Всъщност, споменавайки енергийната сигурност, няма как да отречем, че именно инфраструктурата е един от най-важните ѝ елементи. От една страна свързаността на електропреносните системи е факт от десетилетия. Но от гледна точка на газовата инфраструктура, нещата изглеждат различно. Да, тя се разви интензивно в последните 8 години – реализираха се повечето проекти за междусистемно свързване, дори има нови перспективи по отношение на свързаността ни с пазарите на страните извън ЕС. Изградиха се нови интерконектори през Гърция, Румъния, строи се и такъв със Сърбия, а съществуващите вече работят в две посоки, с изключение на този на турската граница. Истината е, че успехът на тези проекти бе породен от факта, че България си партнираше със съседките ни. А единственият проект, който зависеше изцяло и само от страната ни, все още е в незавършен етап. Това е именно газохранилището в Чирен. Много е важно физическото му разширение да се комбинира с увеличението и гъвкавостта на предлаганите услуги, което влияе пряко върху оптималното използване на инфраструктурата.
- Добре ли е за страната ни, че България подписа 13-годишен договор с турската компания "Боташ" за достъп до терминалите за втечнен газ в Турция?
- Както знаем, Турция е важен стратегически партньор на страната ни поради развитата си инфраструктура и географското си разположение. По отношение на подписания договор, още преди време бяхме заявили своето притеснение не толкова във връзка с естеството на сделката, а поради начина, по който тя беше сключена. Не бих могъл да дам еднозначна оценка за това сътрудничество, но е факт, че в момента то предизвиква сериозен обществен и политически дебат, което само по себе си говори много.
В допълнение, според европейските правила, вместо този договор трябваше да бъде сключено междусистемно споразумение с "Булгартрансгаз", за да се гарантира равнопоставеност на заинтересованите пазарни участници. Неслучайно най-авторитетната браншова организация в Европа (EFET) изпрати своевременна, категорична и тревожна реакция веднага след сключването на договора.
Иначе подобен подход за покриване на цялата консумация в страната чрез доставки по дългосрочни договори (концентрирани в ръцете на един играч и то държавен) по-скоро противоречи на нашите разбирания и тенденциите, които наблюдаваме в близо 30-те пазара, на който оперираме.
- Страната ни скоро ще получава и втечнен природен газ от терминала в Александруполис. Като добавим и договорените 1 мрлд. куб. метра годишно газ от Азербайджан, България ще получава общо над 3,5 млрд. куб. метра природен газ на година, докато потреблението в момента е под 3 млрд. куб. метра годишно. Какво ще правим с толкова много природен газ? България може ли действително да продава природен газ, ако получава повече количества, отколкото потребяваме?
- Всъщност създаването на дългосрочни ангажименти за такива количества не говори за повишаване на енергийната сигурност, а по-скоро за поемане на допълнителни, ненужни и даже излишни рискове. Нека не забравяме, че възможностите за съхранение на газ са ограничени и постоянните, излишни количества най-вероятно ще се продават на краткосрочния пазар, където възможностите за печалба са силно ограничени за продавача. Казано по-кратко - да, газът купен от пазара, може да се продаде отново на него, но презапасяването по-скоро ще предизвика продажба на загуба.
- Как очаквате да се развие пазарът на природен газ идните месеци?
- Както споделих и в началото, Европа е далеч от стабилното състояние на газовия пазар, България също. В малко по-мащабен план, достигането му може би ще отнеме година или две. Това се изразява ясно с отворената ножица между ценовите нива за следващата година.
Въпросът според мен по-скоро би бил не какви са конкретните очаквания, а какви биха били разумните реакции в случай на неблагоприятен сценарий, който предвижда недостиг на природен газ за страните от ЕС и региона. Още в края на 2022 г. споделихме нашите притеснения относно вероятността капацитетът на гръцкия терминал за доставки на LNG да се окаже недостатъчен за компенсиране на този недостиг. В същото време, ако търсенето на втечнен природен газ на азиатските и южноамериканските пазари се повиши, това би довело до ограничено предлагане в Европа и респективно повишение на цените (драстично при това). Развитието на подобен сценарий би могло да постави под риск над 50 процента от доставките в страната ни (както всички знаем, България не разполага инфраструктура за директен достъп до пазара на LNG).
От тази гледна точка би следвало България да търси решения за повишаване на сигурността на доставките чрез използване на маршрути от Централна Европа. Но и освен това е добре да се проучат възможностите за използване на съоръжения за съхранение в страните от ЕС, които да поддържат зимното потребление на страната ни в случай на подобен негативен сценарий.
Всичко опира до балансирано планиране и оптимално използването на наличните ресурси, тоест до правилните политики. Държавата има добра възможност да се възползва от опита и експертизата на успешните компании като "МЕТ". Самите финансови резултати и положителния тренд на тези компании говори, че там въпросите с балансирането и оптимизацията са решени правилно.
-----------
Петър Филдишев e директор “Търговия с природен газ” в “МЕТ Енерджи България”. Tой притежава магистърски степени по “Автоматика и управление” от Санктmетербургския университет по информационни системи, механика и оптика (1993 г.) и “Индустриален мениджмънт” от Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски” (2006 г.). От 1997 г. до 2012 г. работи в газоразпределителна компания, като последователно заема длъжностите проектант, ръководител на диспечерски център и директор “Продажби”. От 2013 г. до 2016 г. е началник оперативно управление на доставките в “Булгаргаз” ЕАД. От 2017 г. е директор “Търговия с природен газ” в “МЕТ Енерджи Трейдинг България” ЕАД, а една година по-късно заема длъжност и на прокурист в дружеството. През годините е участвал в разработката на нормативни документи за газовия сектор.
/ВЙ/
news.modal.text
