site.btaПроцесът на дигитализация е обвързан с киберсигурността, смятат участници във форума "Зелена седмица 2023"

Процесът на дигитализация е обвързан с киберсигурността, а зелено и дигитално вървят ръка за ръка от години. Около това становище се обединиха представители на държавата, бизнеса и неправителствените организации по време на участието си в панела "Дигитализация и киберсигурност" на форума "Зелена седмица 2023" ("Green Week 2023") за зеления преход в страните от Централна и Източна Европа. Днес е третият заключителен ден на конференция, организирана от dir.bg и 3E News. БТА е медиен партньор на събитието.

Немислимо е да говорим и да правим дигитализация, без да инвестираме в киберсигурност и това е задача за цялото общество, заяви Александър Йоловски, министър на електронното управление.

Той посочи, че към 2030 г. е необходимо делът на цифрово грамотните хора в работоспособна възраст в страната да е над 80 на сто, като към миналата година този дял е бил едва 31 на сто. Също така до този период 80 на сто от хората трябва да имат на разположение удобно средство за електронна идентификация, а услугите за гражданите и бизнеса трябва изцяло да са цифрови.

Министърът посочи, че сега България е на предпоследно място в Европа по индекса, който измерва цифровите технологии в икономиката и обществото. Същевременно той изтъкна, че страната ни разполага със силен ИТ сектор, особено в сферата на софтуера и оптимизацията на работните процеси. Основният фокус на цифровото десетилетие в България ще бъде догонващо да наваксваме, каза Йоловски.

Благовест Кирилов, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на секторите софтуер и изнесени услуги, представи нов еврорегламент NIS2, който е свързан с изискването да се гарантира, че в компаниите се прави мониторинг на киберсигурността, че се извършват действия по превенция и ако се случи инцидент, той ще бъде съобщен под правилната форма на съответните служби. Очаква се влизането му в сила да стане в края на 2024 г. Кирилов посочи, че основно доминират фишинг атаките към бизнеса и отделните служители. Той посочи, че има нужда от повече информираност и всяка национална кампания в тази посока би помогнала.

Директорът на дирекция "Киберпрестъпност" при ГДБОП комисар Владимир Димитров каза, че киберпрестъпленията от години са почти едни и същи, което вероятно се дължи на "специализацията" на извършителите. Един от най-големите проблеми е свързан с т. нар. "киберпрестъпление смяна на IBAN", заради което фирми губят по няколко милиона лева, друг проблем са инвестиционните измами. Кирилов посочи, че има траен ръст на киберпрестъпленията и допълни, че в момента има около 500 активни хакерски форума, като голяма част от тях са рускоговорящи.

Антон Пулийски, основател на КиберКЛУБ, заяви по отношение на киресигурността, че не може да инвестираме само в бързи коли, а да не плащаме за светофари и предпазни колани. Киберсигурността е начин на мислене, с който ние се стремим да разгадаем на зложелаещия агент действието и да направим противодействието, допълни експертът. Той разказа за редица инициативи на КиберКЛУБ, свързани с университетите и средните училища, които целят създаването на "среда, в която младите да мечтаят".

Деян Благоев, управляващ съдружник в "Булбера" (Bulbera), представи процеса на дигитализация на една компания, като посочи, че много фирми смятат, че той се изчерпва с наличието на сайт. Благоев каза, че най-важното е какво се случва зад този сайт, той да е удобен за клиента и да предоставя възможност за лесна обработка на заявките. Процесите от производство до клиента трябва да са дигитализирани и навързани. Ползите от дигитализацията са, че фирмите не са зависими в някои повторяеми процеси да назначават хора, които ще са недоволни от това, което правят, освен това се подобрява ефективността на производството, по-лесно се стига до клиенти в чужбина, каза още Благоев. Той разказа и за решение на компанията, което осигурява връзка между грижещия се за възрастни хора, роднините му и самия нуждаещ се.

Иво Русев, главен търговски директор в "Телелинк Бизнес Сървисис", заяви, че дигитализацията в България е на "забавен каданс". Компанията работи по големи проекти в Европа в партньорство с над 30 организации, сред които са такива, свързани с платформи за симулиране на каскадна атака върху хранителни вериги, като в процеса винаги се отчита и мнението на представителите на този бизнес. Друг проект е свързан с възможността за бързо възстановяване на организациите от кибератака.

Ния Йотова, ръководител на отдел "Бизнес развитие" в "ZenArt VR", разказа, че компанията разработва виртуална реалност, 3D модели, виртуални светове и среди на базата на фотограметрията. Първият проект на компанията е бил за армията на САЩ за обучение на войник в долекарска помощ на колега с откъснат крак от шрапнел. Симулациите са много подходящи за отдалечено обучение, каза Йотова. Вируалната реалност е приложима и в сферата на музейното дело, в която компанията също има осъществен проект. Според Йотова обаче виртуалният туризъм никога няма да може замени реалния.