С оглед на необходимостта да има достатъчно средства в един бюджет, който в известна степен да тушира или преодолява неравенства, трябва да има мерки, които да овладяват свръхпечалби, концентрирани в малък брой компании. Това каза в интервю за БТА евродепутатът Петър Витанов, водач на групата на българските социалисти в Европейския парламент.
Много европейски фирми бяха изправени пред затруднения, но също така други натрупаха огромни печалби през последната една година. Държави от Европейския съюз, сред които и Испания, и Франция, приеха идеята, че трябва да обложат допълнително високите печалби на част от бизнеса, за да отговорят на рекордно увеличените бюджетни разходи. В предложения неотдавна от българското министерство на финансите проектобюджет за 2023 г. също бе заложен подобен данък.
Според Витанов подобна мярка би следвало да се вземе, "защото имаме страхотни аномалии", но не трябва да се случва повсеместно. "Няма как да обложиш едно малко магазинче, което през последните три години заради КОВИД е със значително намален оборот и сега, когато има възможността за първи път да работи спокойно, то съвсем естествено генерира много по-големи обороти и много по-големи печалби. Не може да бъде облагано това малко магазинче", обясни евродепутатът.
От друга страна държавата подпомогна сериозно някои компании, като телекомуникационните дружества, които генерират разходи основно заради сметки за енергия, добави той. "Те вкупом (мобилните оператори – бел. р.) вдигат таксите и генерират огромни печалби".
"Аз бях против даването "на калпак" на средства за целия бизнес, защото имаше компании, които не се нуждаеха от енергийни помощи, а за други пък беше крайно необходимо. По същия начин сега съм привърженик на диференцирания подход", що се отнася до облагането на свръхпечалбите, каза Витанов.
Той обясни още, че така наречените свръхпечалби се дефинират по различна методология, но най-често се вземат усреднените печалби на съответното дружество за срок от 3 или 5 години, спрямо които се определя съответна горна граница, след която се облагат печалби с допълнителния данък.
Витанов обобщи, че "банковият сектор, телекомуникационният сектор, енергийният сектор, те са тези, които наистина спечелиха милиони около кризата. В това число влизат и част от големите хранителни вериги (...). Те имат ръст на печалбите с 40-50 процента. През последната година те достигнаха общо 47 милиарда лева, близо 40 процента от родния брутен вътрешен продукт, на фона на 37 милиарда през предходната година", каза още българският евродепутат.
"Такова извиване на ръце към производители, към доставчици и към дистрибутори няма в Европа", каза още Витанов.
В средата на март 130 членове на ЕП призоваха за данък за свръхбогатите, сходен на този, с който някои страни облагат големите корпорации. Витанов бе единственият представител от България, подписал декларацията. Запитан за дефиницията на "свръхбогат" и ефектите от въвеждане на подобни налози, той коментира: "Трябва да има данък върху свръхбогатите (...), защото едва 1 процент от хората в световен мащаб притежават 80 процента от благата. Това че все повече се засилва неравенството между бедни и богати не е само в България, но и в Европа, а и по целия свят".
"Не може да облагаш работника и транснационалната компания по еднакъв начин. Тези, които имат свръхбогатство, определено на 50 милиона евро, ще трябва да отделят минимум 1,5 процента от него, а делът ще расте с размера на богатството. Тези, които имат по-голяма възможност да произвеждат под някаква форма блага, трябва да покажат солидарност и една малка част от това, което притежават, да бъде дадено на държавите, за да провеждат те политики, които са в полза на по-уязвимите групи", призова Витанов.
"Отдавна е минало времето, в което е трябвало да направим промяна в данъчната система в България", казва той и добавя: "Преразпределението на блага е несправедливо и създаде огромна пропаст между бедни и богати, повече, отколкото в която и да е друга европейска страна".
"Преди обаче да преразпределяме, трябва да произвеждаме, съвсем естествено е. "Трябва да имаме план за икономическо развитие на страната, фокусиран върху няколко отрасла, както са направили в Естония или Полша. Всяка държава се специализира в нещо. При нас сякаш нямаме подобно концентриране на средства, което прави всички отрасли в известна степен неконкурентоспособни", обобщи ситуацията водачът на групата на българските социалисти в ЕП.
На въпрос за евентуалните рискове от изтичане на капитали от Европа към дестинации, където може да се избегне подобно облагане, Витанов отговори: "Това е големият проблем. Милиарди евро отиват в офшорни зони".
"Целта е да имаме редуциране на възможностите за търсене на данъчен рай. Тази идея се споделя от голяма част от левите в Европа", заяви евродепутатът.
Той изрази надежда, че макар данъчното законодателство да е в прерогативите на националните държави, това е стъпка към приемането на правила във всяка страна членка поотделно.
Не е далеч времето, в което ще имаме и минимален корпоративен данък на европейско равнище, каза не на последно място Витанов. Общ минимум от 15 процента корпоративен данък би довел до две неща: възможност за повече социална политика и равни условия за международния бизнес, посочи още евродепутатът, и припомни, че подобно становище заеха страните членки от Г-7, както и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
/СС/
news.modal.text
