site.btaБългарска академия на науките: Над 60 изследователи от 14 страни обсъждат християнските мисии през европейското Средновековие

Международната научна конференция на тема „Християнските мисии през Европейското Средновековие и тяхното интелектуално наследство. История, представи, идеи“ беше открита в Българската академия на науките днес. В научния форум участват над 60 участници от 14 страни, представляващи 40 световни славистични и исторически научни средища. Кирило-Методиевският научен център на БАН (КМНЦ) е организатор на събитието, което се провежда в дните, предшестващи празника на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета, култура и на славянската книжовност.

„Темата, която ни събира днес се отнася не само до едно от най-значимите явления в духовната и културната история на Европа – разпространението на християнството, но и до интелектуалните и цивилизационните процеси, които то поражда“, подчерта в поздрава си към участниците в конференцията директорът на КМНЦ проф. Веселка Желязкова. „Средновековните християнски мисии не са просто религиозни актове – те са носители на писменост, образование, държавност и културна идентичност“, каза проф. Желязкова.

„Ние се обръщаме към историята, най-вече за да се ситуираме и саморазберем в настоящето. А да се намираш винаги в периферията на големите империи е понякога удобно, компенсаторно, но и задължаващо. Там е и ключът за разгадаването на националната ни съдба“, отбеляза в изказването си зам.-председателят на БАН проф. Емануел Мутафов. „Ръководството на БАН приема и за своя мисия развитието на българистиката по света и ще подкрепя инициативи и проекти, свързани с нейното укрепване и с отстояването на обективната историческа истина“, заяви още зам.-председателят.

В рамките на конференцията в БАН беше представена изложбата „По следите на учениците: Кирило-Методиевският маршрут в България – част от европейския културен маршрут на Съвета на Европа“, том XXXV от поредицата на КМНЦ „Кирило-Методиевски студии“ с докладите от предходните конференции „Кирило-Методиевото дело в научната и културна­та памет“ и „200 години от откриването на Супрасълския кодекс“.

Научните сесии на конференция на 22 и 23 май ще се провеждат в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей на БАН (ул. „Московска“ № 6А, зала № 19) и в Националния природонаучен музей на БАН (бул. „Цар Освободител“ № 1, зала „Левентис“ 22). Повече информация вижте в програмата