site.btaЗапочна международният семинар „Медийна среда и медийни изследвания“ във ФЖМК

Започна международният семинар на тема „Медийна среда и медийни изследвания – методология, метаанализ, тенденции“, организиран от Центъра за медийни изследвания към Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Семинарът се провежда онлайн чрез платформата Zoom и е част от програмата за честване на 50-годишния юбилей на ФЖМК.

Събитието беше открито от проф. д-р Веселина Вълканова, декан на ФЖМК и ръководител на проекта „Изследване на медийната среда в България – метаанализ, методология и подходи в проучванията на въздействието на медийните трансформации върху обществените процеси“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“.

В приветствието си проф. Вълканова постави акцент върху важността на системните изследвания на медийната среда, като заяви, че семинарът фокусира вниманието на изследователи и практици върху състоянието, перспективите и предизвикателствата пред медиите както в България, така и в глобален контекст.

Тя отбеляза, че „през последните две десетилетия българската медийна среда преминава през динамични и сложни процеси на трансформация, свързани както с дигитализацията и с промяната в бизнес моделите на медиите, така и с драстично различния социален, културен, професионален контекст на комуникациите в глобален мащаб“. По думите ѝ, това развитие изисква задълбочени, устойчиви и обосновани научни изследвания. 

Проф. Вълканова подчерта, че състоянието на медиите, производството и потреблението на медийно съдържание в България налагат необходимостта от цялостни и целенасочени академични анализи. Тя заяви, че „рисковете пред журналистиката и медиите като обществени институции в периоди на трансформации и кризи влияят пряко върху демократичните процеси.“

В своето изложение деканът на ФЖМК обърна внимание и върху обществените функции на журналистиката като независима институция, като призова за широк и задълбочен дебат относно медийния плурализъм, свободата на словото и професионалните стандарти в журналистическата практика.

Проф. Вълканова открои ролята на академичната общност като естествено средище за анализ на процесите в медиите и подчерта необходимостта от периодично, а не спорадично, провеждане на изследвания и дебати по теми като регулацията на обществените медии, дезинформацията, кризите и променящите се журналистически практики. В продължение на тази теза тя акцентира върху значението на научните форуми за подкрепа на журналистическите усилия в условията на институционален натиск и социални предизвикателства. В тази връзка тя заяви, че „Академичната общност, изследователите и медиите трябва да работят заедно за организиране на инициативи в защита на медийната свобода и журналистическата етика.“

В края на своето изказване деканът на ФЖМК обърна внимание на глобалния контекст на медийните трансформации, свързан с радикалните промени в технологичната, социалната и културната среда на XXI век. 

Проф. Вълканова отбеляза, че дигитализацията, социалните трансформации и новите комуникационни технологии променят начина, по който медиите функционират, взаимодействат с аудиторията си и формират обществените нагласи. 

Тя подчерта още, че „Съвременните процеси засягат адаптивността на журналистите, тяхната професионална подготовка, етичните стандарти и общественото доверие в медиите, което налага постоянен изследователски интерес и нови модели за разбиране на ролята на медиите в демократичното общество.“

След речта на проф. д-р Веселина Вълканова, приветствие към участниците отправи д-р Симона Велева, председател на Съвета за електронни медии.

В своето изказване д-р Велева открои, че съвременната медийна среда се развива в контекст на дълбоки технологични промени, ускорена дигитализация и сериозни предизвикателства пред доверието към медиите. Тя подчерта, че в такава динамика отговорността за запазване на свободата на изразяване, етичния поток на информация и защитата на демократичния обществен дебат е ключова задача както за регулаторите, така и за академичната и професионалната общност.

По думите на председателя на СЕМ, ролята на регулаторите трябва да надхвърля рамките на контрол и санкции, като включва активно насърчаване на диалог, сътрудничество и иновации. Според д-р Велева именно взаимодействието между институциите, медиите и научната общност може да гарантира ефективно отстояване на принципите на свободата на медиите и професионалната етика в новата цифрова епоха.

Симона Велева акцентира върху значението на две ключови инициативи на Европейския съюз — Закона за цифровите услуги (DSA) и Акта за свобода на медиите (EMFA). Според нея, тези законодателни актове бележат нов етап в регулирането на онлайн средата, като същевременно създават механизми за укрепване на свободата на изразяване, за гарантиране на по-голяма прозрачност на онлайн платформите и за въвеждане на по-силна защита на медиите като обществени посредници.

Председателят на СЕМ посочи, че сред новите възможности, които тези регулации предвиждат, е въвеждането на предимство за медиите при модерирането на съдържание в социалните мрежи. Това означава, че съдържанието на регистрирани медии няма да бъде премахвано автоматично при подаден сигнал, а ще се осъществява диалог между платформата и съответната медия. Според Велева тази стъпка е важен инструмент за защита на журналистическата дейност от произволни ограничения и ще даде нови гаранции за плурализма и професионалната отговорност в цифровото пространство.

В своето изложение председателят на СЕМ обърна специално внимание и на възможността за достъп на изследователите до вътрешните алгоритми на големите онлайн платформи.Тя отбеляза, че в рамките на прилагането на Закона за цифровите услуги ще бъдат създадени условия академичните среди да получават достъп до данни, процедури и механизми за модериране на съдържание с цел анализ на тяхната ефективност, прозрачност и съответствие с принципите на свободата на словото.

Симона Велева подчерта, че този процес ще бъде регулиран чрез специален делегиран акт на Европейската комисия, който ще зададе общи правила за достъп и ще гарантира независимостта и обективността на изследователската дейност. Според нея, именно тук се отваря ново, отговорно поле за работата на учените, които със своите анализи ще подкрепят изграждането на устойчиви политики за защита на демократичния медиен процес.

В заключение д-р Симона Велева отбеляза, че ефективното справяне с предизвикателствата пред съвременната медийна среда изисква обединени усилия. Тя изрази увереност, че само чрез тясно сътрудничество между регулаторите, академичната общност, медиите и гражданското общество ще бъде възможно да се отстояват принципите на свободата на медиите и професионалната журналистическа етика в условията на бързо променящ се цифров свят.

Председателят на СЕМ призова за активно включване на изследователите в процесите на наблюдение и анализ на медийните трансформации, като подчерта, че тяхната експертиза е незаменим ресурс за изграждането на справедлива, прозрачна и устойчива комуникационна среда в България и в Европейския съюз.

В рамките на двудневното събитие ще бъдат представени доклади от 35 изследователи от България, Полша, Румъния и Грузия. Докладите са разпределени в четири тематични панела, които ще се провеждат на български и английски език и са посветени на следните основни направления:

Медийна среда, медийни трансформации и медийни изследвания през XXI век
Комуникации, комуникационен мениджмънт и комуникационни влияния
Дигитален обрат, технологии и изкуствен интелект
Онлайн журналистика и медии – предизвикателства и тенденции
След всеки панел е предвидена дискусия, в която участниците ще обсъждат представените изследвания и ще обменят идеи относно основните предизвикателства пред съвременната медийна и комуникационна среда.