site.btaОбластна администрация Русе: 57% от българите смятат, че държавата ни е приела повече бежанци отколкото би трябвало

Утре /19 ноември/ от 10.00 часа в Зала 1 на Областната администрация в Русе ще се проведе регионална обучителна дискусия относно обществените нагласи към миграцията в отделните области на страната. Инициативата ще бъде открита от областния управител Драгомир Драганов, директора на Европейския институт Любов Панайотова и председателя на Управителния съвет на Асоциацията на българските градове и региони Ергин Емин. Сред основните теми на дискусията ще бъдат ролята на местната власт и образователните институции в процеса на интеграция, междукултурното разбирателство, а също и интеграцията на малолетни и непълнолетни мигранти в българската образователна система и възможностите и предизвикателствата пред миграционната политика в страната ни. В срещата се очаква да се включат представители на общинските администрации от региона, образователни институции и неправителствения сектор. 

По време на събитието ще бъде представен и подробен доклад по темата. Данните от изследването сочат, че отношението към бежанците се променя в положителна посока. През 2017 г. положително настроените са били 16%, а през 2024 г. – 26%. Спадът в дела на хората с отрицателно отношение обаче не е пропорционален – от 31% през 2017 г. до 28% през 2024 г. Отношението към имигрантите е сходно. По-голям дял хора с положително отношение има в групата до 49-годишна възраст, сред живеещите в градовете извън столицата, висшистите, хората с доходи над средните, виждащите имиграцията като възможност и оказалите някаква форма на подкрепа.  По-голям дял хора с отрицателно отношение има в групата над 60 години, сред живеещите в селата, хората с ниски доходи и виждащите имиграцията като проблем.

Отношението към бежанците е доминирано от съчувствие и загриженост, преплетени с недоверие и страх, а към имигрантите – от недоверие (но в по-малка степен), уважение, съчувствие и в същото време – безразличие. Най-големите различия между глобалните данни и тези за България са по отношение на твърденията „Повечето бежанци, които идват в моята страна, успешно ще се интегрират в новото си общество“ (дял съгласни: свят – 53%, БГ – 23%) и „Бежанците имат положителен принос за моята страна“ (дял съгласни: свят 44%, БГ – 15%). Тези данни показват, от една страна, колебания в капацитета на българската държава да подпомогне хората, нуждаещи се от закрила, а от друга съмнение във възможностите на бежанците да се включат адекватно в социалния и икономическия живот на страната. Пълнолетните граждани на света и в България са на мнение, че хората все пак трябва да могат да намерят убежище в други държави, вкл. в техните, за да избягат от война или преследване (дял съгласни: свят – 73%, БГ – 68%). Това показва разбиране на нуждата от закрила, но не означава, че общностите биха приели особено радушно нуждаещите се. Второто, делът на съгласните с твърдението „Трябва да затворим напълно границите си за бежанци – не можем да приемем такива в този момент“ – на глобално ниво е 44%, а в България –56% по данни на Ipsosи 48% –в актуалното проучване. На такова мнение са основно хора, които изпитват омраза, страх или недоверие към бежанците. В тази група делът на съгласните надхвърля 60%, а сред изпитващите омраза е над 70%. Българите смятат, че бежанците в България имат отрицателно въздействие върху всички сфери на обществения и икономическия живот на страната, но най-вече върху системата за социално подпомагане. Те влияят негативно на националната сигурност и престъпността в населените места. 48% смятат, че икономиката също търпи отрицателни въздействия, 46% - че бежанците вредят на културата и начина на живот в България, а 37% - на пазара на труда. Според 54% от населението миграционната политика на България е твърде снизходителна. През 2024 г. хората в България (57%), но и по света (49%) смятат, че държавите им са приели повече бежанци, отколкото би трябвало. Населението на България продължава да смята, и дори тази тенденция се засилва, че повечето имигранти пребивават незаконно в страната. През 2021 г. на това мнение са 36%, а през 2024 г. този дял нараства до 48%. Преобладават хората според, които незаконно пребиваващите трябва да бъдат настанявани в приемни центрове (51%) или арестувани (21%). Само 17% приемат на имигрантите да бъде дадена възможност да кандидатстват за закрила.

Утрешната инициатива се организира от фондация „Европейски институт“, като част от проекта „Толерантни заЕдно: информирано общество за законната миграция“, финансиран от фонд „Убежище, миграция и интеграция“ 2021–2027. Дискусията ще бъде водена от Надя Димитрова от Международния център за развитие на миграционната политика в Австрия и Иван Шаренков, който е правен консултант по миграционните въпроси.