site.btaДнес се прекланяме пред един от най-светлите умове на българската история, пред делото и духа на Иван Вазов, каза кметът на София Васил Терзиев

Днес се прекланяме пред един от най-светлите умове на българската история, пред делото и духа на Иван Вазов, каза кметът на София Васил Терзиев по повод 175-годишнината от рождението на твореца. Събитие, организирано от Националния литературен музей, се състоя пред паметника на Патриарха на българската литература в градинката при столичния храм "Света София". 

„Вазов е човекът, който превърна словото в крепост на българщината и в храм на националното самосъзнание. Вазов не е просто писател, той е институция, съвест на своята епоха, хроникьор на възрожденския дух, разказвач на свободата и пазител на българския език. С перо в ръка той съгради един цял свят, свят, в който България е жива, силна, горда и красива“, каза още Васил Терзиев. Според него Вазов продължава да ни учи как да обичаме отечеството си не с лозунги, а с действия, не с гняв, а с достойнство. „Нека си припомним, че любовта към България започва от уважението към словото, към културата, към корена. И нека не забравяме, че всеки от нас носи отговорност – да пази, да гради и да предава нататък. Нека делото на Иван Вазов бъде наш пътеводител“, добави кметът на София.

„Още приживе Иван Вазов е сравняван с най-светлите имена на европейската литература“, каза Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей (НЛМ). Той каза, че фамилията Вазов означава „сладкодумник“ – човек, който говори красиво. „Вазов носи историческата утеха, че макар и минал през нечовешки изпитания, българският дух е успял да съхрани куража, величието и достойнството си. Този Вазов дух ни дава заветните сили да продължаваме неотклонно напред, въпреки всичко“, каза още Атанас Капралов. Той отбеляза, че „сърцето на Иван Вазов и сърцето на нашия народ постепенно се сливат до единно цяло“.

Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели, отбеляза, че „Иван Вазов направи така, че неговите творби се превърнаха в своеобразна енциклопедия на българската литература. Ако решим да се посмеем чистосърдечно, достатъчно е да разтворим страниците на „Чичовци“, ако решим да видим как един роб се превръща в античен герой, достатъчно е да разтворим страниците на „Под игото“. „Епопея на незабравимите“ е с неопределим жанр, защото тя едновременно е ода за българския героизъм и балада за българското страдалчество“.

„Неслучайно Иван Вазов поставя в центъра на своята ода Паисий, този хилендарски монах, който направи така, че да не угасне пламъчето на православната свещ, който с една малка книжица – „История славянобългарска“, даде дух на българския народ, превърна тази книжица в български царственик и показа колко е била славна България“, каза още Боян Ангелов.

„Да говориш за Вазов, то значи да разказваш за въздуха, който сме дишали. Името му е символ на национална гордост и на българщина. Творчеството на Вазов се е превърнало в неразделна част от българската история, култура и най-вече българското национално самочувствие. Неговите творби носим в сърцата си от люлката до гроба“, обобщи Надежда Терзи, главен уредник на къщата музей „Иван Вазов“.

„Иван Вазов се превръща в светиня, в част от онези незабравими личности от различите исторически епохи, които чертаят границите на националната ни идентичност и предават на всяко ново поколение безценните завети за любов към България и грижи за народа“, допълни тя.

По време на честването бяха обявени победителите в Националния детско-юношески конкурс за най-добър рецитатор на стихове на Иван Вазов - „И моите песни все ще се четат...“.

В конкурса са взели участие деца от България и извън нея – от Белгия, от Германия, от Молдова, от Германия. Това стана ясно от думите на Райна Манджукова, която оглавява Изпълнителната агенция на българите в чужбина. Тя допълни, че „Иван Вазов е първият, който е заговорил за българите в чужбина. Всъщност, той не е говорил за българите в чужбина, той е живял сред тях. Той е живял сред бесарабските българи“. „Той не ги е възприемал като българи от чужбина, той ги е възприемал като българи, които са малко по-далеч от сегашните предели на България“, добави Манджукова.

По повод годишнината от рождението бе открита и обновена постоянна експозиция за живота и творчеството на народния поет в къща музей „Иван Вазов“ в София.

„Изключително сложно е в един визуален разказ да се поберат всички епохи на народния поет и да се представят по въздействащ и художествен начин. И все пак, надявам се, ние сме успели да разкажем пълноценно основните моменти от жизнения и творческия път на Патриарха на българската литература и да предадем огромната обич на българския народ към неговия любим поет“, каза Соня Кирицова – заместник-директор на НЛМ.