site.btaОтрови, природни бедствия и токови удари са сред причините за смъртта на дивите птици, които природозащитници се опитват да спасят в българската природа

BOBSTH 08:30:01 27-03-2021
NT1146BO.003 08:30
"Зелени Балкани" - БДЗП - диви птици - лешояди

Отрови, природни бедствия и токови удари са сред причините за смъртта на дивите птици, които природозащитници се опитват да спасят в българската природа


София, 27 март /Ирина Симеонова, БТА/
Лешояди, които се отглеждат в страната с цел възстановяване на популацията на застрашените от изчезване птици, стават жертва на отровите у нас и в чужбина. Това алармират от неправителствените природозащитни организации "Зелени Балкани" и Българското дружество за защита на птиците /БДЗП/.
Сред причините за смъртта на лешояди, а и на други диви птици като орли, са необезопасените електропроводи, а има случаи и на убити от природни бедствия птици. Това сочат данинте сред природозащитните организации.
Екипът на Спасителния център за диви животни на "Зелени Балкани" е доказал в последните дни смъртен случай на белоглав лешояд вследствие на оловно отравяне. От организацията посочват, че за втори път имат такъв случай.
Лешоядът е с произход от Испания и е пристигнал в България в края на 2017 г. в рамките на проект "Светло бъдеще за черния лешояд" LIFE14 NAT/BG/649. Тук той е бил включен в програмата за възстановяване на популацията на едрите видове лешояди. Животът му в дивата природа на България започва в ПП "Сините камъни", където е аклиматизиран към местния климат и в последствие пуснат на свобода.
Три години по-късно е намерен в тежко състояние от екипа на проекта в близост до електропровод край град Котел. Пострадалият лешояд е бил транспортиран до Спасителния център за лечение, но за броени дни е умрял. На птицата е била направена аутопсия и са били събрани проби за токсикологичен анализ, а резултатите са били еднозначни - причината за смъртта е оловно отравяне.
Оловното отравяне подлежи на лечение чрез терапия за изчистване на организма от тежкия метал, но в случаите на остро оловно отравяне, когато погълнатото количество олово е твърде голямо за кратък период от време, изходът от лечението, в повечето случаи е летален, посочват от "Зелени Балкани".
Оловната интоксикация е една от основните причини за смъртност при мършоядните птици, а както се оказва и пречка в процеса на възвръщане на техните популации. Оловото бива погълнато от тях заедно с храната, която поемат под формата на оловни съчми, които остават в труповете на простреляните животни. Освен за мършоядните птици, оловото е заплаха и за водолюбивите птици, които често поглъщат изхвърлени оловни рибарски тежести, както и изстреляни и непопаднали в целта съчми, които се отлагат по дъната на водоемите - от там всички водолюбиви, които филтрират дънният бентос, ги поглъщат.
Междувременно от БДЗП обявиха, че е загинал първият възрастен египетски лешояд с поставен сателитен предавател в България. Това е станало в средата на януари в Етиопия, където птицата, наименувана Борис зимува. Той беше първият възрастен египетски лешояд от България, маркиран със сателитен предавател. След като е спряло предаването на данни от предавателя на птицата, екип на Етиопското дружество за защита на природата /EWNHS/ е направил проверка на последното място, където е засечен сигнала, и е намерил тялото на Борис в малък планински хълм с оскъдна растителност. Под останките на птицата са открити и животински вътрешности, поръсени с отрова - отровна примамка, вероятно поставена за наземни хищници. В близост до мястото се намира заграждение за добитък.
От БДЗП припомнят, че техен екип е уловил и маркирал със сателитен предавател Борис на 21 юли 2015 г. на площадка за подхранване в Източните Родопи. Улавянето на изключително интелигентната мъжка птица бе дълъг и труден процес, който в крайна сметка се увенча с успех и Борис се превърна в първия възрастен египетски лешояд с поставен сателитен предавател у нас, отбелязват от организацията. Данните от предавателя са осигурили изключително ценна информация за вида и неговата миграция.
Специалистите казват, че Борис е бил един от най-консервативните египетски лешояди - той винаги е мигрирал на почти едни и същи дати всяка година и е използвал един и същ маршрут - през Босфора, през Турция, по източния бряг на Червено море, през Баб ел Мандеб до Етиопия и обратно до България през пролетта. Зимува в сомалийския регион на Етиопия, близо до Джибути и Сомалия. Зимните му територии се простират едва на 50 квадратни километра. Домът му в България също е бил много малък с основна площ около 1,2 квадратни километра. Борис е бил и един от най-добрите атлети сред лешоядите, като е изминавал повече от 4600 км между гнездовите и зимните си територии средно за 17 дни, като е прелитал около 280 км за ден.
За времето, за което бяхме с него, той отгледа осем малки и успешно осинови и отгледа една млада птица, излюпена на затворено, по експерименталния метод по проекта - диви приемни родители. Борис се появи на множество снимки и видеа, с години следяхме неговия живот и го чакахме всяка пролет да се върне у дома, споделят от БДЗП.
От организацията отбелязват, че това не е първият отровен в района на Сомалия в Етиопия лешояд. За предходните две години други две птици са били отровени там. Всички тези случаи подчертават, че отровите са основна заплаха за лешоядите и другите диви животни в Етиопия, отбелязват от БДЗП. Интервюта с местните хора са разкрили, че през последните години инвазивното растение Prosopis juliflora се е разпространило на по-големи площи, което е причинило свиване на пасищата. Този бодлив храст предлага перфектно прикритие за чакали и хиени, които атакуват добитъка, пасящ наблизо, и остават незабелязани от фермерите. Това изостря конфликта между хората и хищниците, което от своя страна засилва употребата на отрови. Същевременно в сомалийския регион и Афар се намира най-голямото струпване на зимуващи египетски лешояди в Африка с над 2000 индивида, което прави тези територии ключови за опазването на вида.
Ползването на отровни примамки е практика не само за фермерите в Етиопия, но и в България. През март 2017 г. беше регистриран един от най-масовите случаи на отравяне на белоглави лешояди в страната ни. Това се случи в Кресненското дефиле и тогава са изгубени повече от 15-20 птици, като по онова време това е почти цялата колония, създаването на която е отнело повече от 15 години. При проверката тогава се установи, че примамките са били приготвени за борба с вълци.
Освен отровата, друга честа причина за смърт на дивите птици, са токовите удари. Само преди дни от "Зелени Балкани" съобщиха за поредната жертва на електричеството - излекуван и освободен от Спасителния център за диви животни морски.
Птицата е била спасена в края на миналата година и след лечение е освободена в средата на февруари в района на намирането му. Благодарение на поставения при освобождаването сателитен предавател, полевият екип е успял да установи, че нещо с птицата не е наред, както и да определи точната й локализация.
"За съжаление, когато пристигнахме на мястото, намерихме трупът на младия орел. Той беше точно под един от далекопроводите в района. Това, което ни направи впечатление бе, че птицата е с тегло по-високо от това при освобождаването й, което доказва добре свършената работа на екипа ни", отбелязват от "Зелени Балкани". Направената аутопсията е потвърдила първоначалните съмнения, че птицата е умряла, в следствие на токов удар.
"Тази история ни показва, че понякога има независещи от екипа ни обстоятелства. И дори и ние да си свършим перфектно работата, то в природата има безброй много предизвикателства пред оцеляването на нашите диви пациенти, пред които ние сме безсилни", споделят от сдружението.
Природните бедствия са друго предизвикателство, пред което са изправени дивите птици. В началото на март от организацията попадат точно на такъв случай - убит от дърво, паднало при буря, реинтродуциран черен лешояд.
Птицата, наречена Марина, е сред внесените от Испания, с надеждата за завръщане на вида в страната. Повече от два месеца предавателят на Марина не е изпращал данни за нейното местонахождение, а нейното последно наблюдение е било на 23 декември миналата година. След продължително търсене, най-накрая екипът на Фонда за дивата флора и фауна (ФДФФ) е успял да открие младия женски черен лешояд. Той е бил намерен в района на Котел, след сигнал от нейния предавател. Установено е, че сутринта на 28 декември след преминалата в района силна буря и мощен вятър, огромно буково дърво е паднало върху птицата, в резултат на което тя е загинала.
Под падналите клони, екипът открива предавателя на птицата край останките й, изядени от лисица. От няколко месеца този район е бил използван от сформираната двойка лешояди Марина и Злостен. Това е една от трите първоначално сформирани двойки от този вид в страната. За щастие Злостен, другият реинтродуциран испански черен лешояд, обитавал района близо до инцидента, е останал жив.
Женският черен лешояд Марина е бил част от първата транспортирана през 2018 г. група, когато у нас са пристигнали 12 птици от Испания. Малко след това, екипът на проекта е освободил Марина в района на Котел, Стара планина. Тя е била една от първите освободени в дивата природа птици, с надеждата да създадат гнездяща популация в страната през следващите няколко години. След нейното освобождаване, тя успешно е проучвала района на Котел, правейки кратки екскурзии из околността.
Подобно събитие е огромен малшанс, но за съжаление, реинтродуцираните птици са застрашени от множество природни и човешки фактори и голяма част от тях загиват, въпреки положените грижи. Ето защо възстановяването на различни видове е изключително тежка и продължителна задача, която изисква много време и усилия, отбелязват от "Зелени Балкани".
/НТ/