site.btaВ Етнографския музей в Пловдив показват различни техники за боядисване на великденски яйца

BOBSTH 07:40:01 29-04-2021
NT1019BO.001 07:40
Пловдив - Етнографски музей - великденски яйца

В Етнографския музей в Пловдив показват различни техники за боядисване на великденски яйца


Пловдив, 29 април /Дима Шопова, БТА/
С изложба под мотото "Великден в България, Чехия и Словакия", в Етнографския музей в Пловдив показват всички техники за боядисване на великденски яйца. Изложбата разказва за общото и различното в традициите на трите държави.
Най-големият християнски празник - Възкресение Христово се свързва с червените и пъстри яйца, които хората боядисват на Велики четвъртък, разказа за БТА уредникът в музея Грозделина Георгиева. Тя припомня, че първата изложба на писани яйца в България е открита в Самоков през 1938 година от етнографа Христо Вакарелски. Единствената голяма колекция и постоянна изложба на великденски писани яйца се намира в Историческия музей във Велинград, открита през 2006 година.
Защо яйцето? То е подарък, ритуален предмет, храна и символ на нов живот, плодородие, възкресение, жизнена сила, раждане, безсмъртие, слънцето и завръщането на пролетта. Вярвало се е, че с боядисването и изписването се увеличава силата му и че украсените яйца носят здраве, благополучие за домакинството и стопанството, щастие и отблъскват злото, уточни Георгиева.
Православната традиция повелява яйцата да бъдат червени, защото червеният цвят пази от злото и символизира любовта, живота и възкресението. С времето хората започнали да ги боядисват в различни цветове, а по-късно да смесват цветовете чрез различни техники.
Любителите на красивите писани яйца ще могат да научат от тази експозиция колко различни техники се използват за украсата им. По думите на Грозделина Георгиева, всеки дошъл в музея ще намери нещо ново и интересно, което да отнесе със себе си от тази многоцветна изложба.
Най-старият метод за боядисване на великденски яйца е боядисване на целите с един цвят. В началото на ХХ век са се използвали, получени по различен начин, естествени багрила. Червеният цвят се е постигал с отвара от червен лук, червено цвекло, червено зеле, сок от боровинки. Светлозеленото се е получавало от отвара от липов цвят, тъмнозеленото - с отвара от младо жито, трева, спанак, коприва. Кафяво нашите предци са постигали с отвара от кори от дъб, дълго варени лучени люспи, кафе, от зелени орехови черупки или листа, а черното - от отвара от кора на елша или разтвор от сажди. У нас обаче черната боя не се използва за украса на яйца.
Но най-любопитни и запомнящи се си остават техниките за украса на великденски яйца. Една от най-разпространените е "батик", която може да се изпълни по няколко варианта. Хората смятат, че колкото яйцата са по-пъстри, толкова празникът ще бъде по-хубав и по-весел, коментира Георгиева, развеждайки ни по витрините с яйцата, изписани с различните методи.
От своя страна батика има няколко разновидности. Единият е батик с растителни отпечатъци. Върху яйцето се поставя лист с различна форма от растение, прикрепя се плътно с фин, пропускащ течности плат и после се потапя в боя или се вари заедно с лучени люспи. След изсъхването се отделя растението и така неговият светъл отпечатък остава върху боядисаната черупка. Тази техника е разпространена повсеместно и в трите славянски държави. Използва се и до ден днешен.
Другият вариант е батик с восъчна свещ. Восъкът се нанася върху свареното яйце, което след това се боядисва. Тази техника се използва в България и е пренесена от словаците, живели у нас, завърнали се в Моравия след края на Втората световна война. Комбинира се боядисване с восък и боядисване в различни цветове. Орнаментът се рисува със специална писалка или топлийка, забодена в дървена дръжка или се използва рязано гъше перо. След това яйцето се боядисва. Ако се прави многоцветен орнамент, върху изсъхналото яйце се нанася отново восък и се боядисва в по-тъмен цвят от предишния. Тази операция се повтаря толкова пъти, колкото трябва да са цветовете. Готовото яйце се затопля над пламъка и с хартиена кърпа се избърсва разтопения восък. Според броя на цветове, батикът бива два вида - лесен - с един цвят, и сложен - до седем цвята, който е характерен най-вече за Южна Моравия.
Отпечатък от ленти от лико. Яйцето най-напред се сварява и боядисва в жълто. След това се пристягат ленти от лико от връх до връх. Едва тогава се боядисва в червено. След като яйцето изсъхне, ликото се сваля, оставяйки лентовидни отпечатъци. В България е разпространено в Етрополско и Берковско.
Рисуване с боя. До 40-те години на ХХ век се използвал туш, а след това и бои. Рисува се типичен за чешкия порцелан орнамент цибулак със синьо-бели моливи. В Модра, Словакия, използват сребърна и златна боя. У нас в Старазагорско, Ямболско и Сливенско рисуването се извършва с птиче перо и метличена клечка, като върху великденските яйца се рисуват прости мотиви с бои.
Рисуване с писалка и боя. С помощта на писалка и почернен с катран восък се рисуват контурите на орнаментите, сред което се запълват с разноцветни бои. Естественият бял цвят на яйцето остава за фон, а рисунката е многоцветна. В България е разпространено в района около Рила, в Етрополе и в търговищкото село Конак. Тази техника и стил са характерни само за България.
Според използвания инструмент и следата, която той оставя върху яйцето, различаваме следните начини на рисуване:
Тип сълза - работи се с топлийка, която оставя върху яйцето капковидна черта или точка. Този начин на изписване се използва в Чехия, Моравия и Словения.
Линеарен тип - рисува се със специална писалка, която оставя върху яйцето равномерна дълга черта. Тази техника е характерна за Източна и Югоизточна Моравия, където се използват много цветове. В България восъчният линеарен батик с писалка се практикува в отделни селища от Велинградско, Самоковско, Ихтиманско, Етрополско. Във Видинско, Врачанско и Плевенско за рисуване с восък се използват трън и перо.
С времето броят на методите се увеличава. Вече има гравиране със зелева чорба, шлифоване, комбиниране на восъчно батиковане и гравиране, няколко типа рисуване, наслагване на бои и туткал, апликации и декупаж.
В България Великден е най-големият празник, който се празнува три дни. Посрещат се гости и се ходи в кумовете и роднини на гости, носят се специално приготвени великденски краваи и боядисани яйца. На този ден всички се чукат и чието яйце излезе борак той ще бъде най-як и здрав през цялата година.
/НТ/