„Бях дете, не помня точно на колко, един празен следобед във Варна излязох на пустата улица, липата пред къщата цъфтеше с пълна сила, седнах до нея на бордюра, бръмчаха пчели, мина куче, погледнахме се... Просто узнах завинаги, че всички сме добри - липата, бордюра, аз. Че съм пораснала. Че живеем. Нито за миг не съм забравила усещането...”
Това разказа поетесата Екатерина Йосифова преди почти десет години, през февруари 2013 г. Тогава я помолих да отговори на микс от въпроси за нещата от живота и смъртта, извадени от дневниците на проф. Иван Шишманов, Макс Фриш, Айн Ранд, плюс няколко мои, изникнали по време на разговора ни.
„Мечтая за страна, в която всеки има значение. И да се говори на богат български", каза тогава Екатерина Йосифова.
Да си прахосаш живота в устройването му тя определи като възможно най-тъжната човешка съдба. И посочи порока, заслужаващ най-голямо съжаление - алчността.
Следва цялото интервю:
- Коя е според Вас най-ценната добродетел?
- Като започнах сега да ги мисля, дадох си сметка как са свързани: една добродетел неминуемо предполага друга. Ето например, почтеността, тя съдържа: да не подведеш; да не унижиш... и т.н. Свързана е с добротата, достойнството, на честността е почти синоним, на верността, помощта... Избирам нея.
- В какви моменти сте се убеждавали в добродетелността на егоизма?
- Няма такова животно, продукт на симбиоза между добродетел и егоизъм. Дори когато е полезен, дори обществено полезен или украсен с благотворителни и подобни жестове – това не е добродетел, а оправдаване.
- Кой порок мразите най-много?
- Не мразя. Съжалявам, че човечеството го притежава и не го надмогва: алчността.
- Кое е според Вас идеалът за земното щастие?
- Да поживееш без вини и угризения. Непостижим.
- Коя съдба Ви се вижда най-вече за оплакване?
- Да си прахосаш живота в устройването му.
- Кой е бил най-хубавият момент от живота Ви и кой - най-печалният (най-тежкият)?
- Бях дете, не знам точно на колко, един празен следобед във Варна излязох на пустата улица, липата пред къщата цъфтеше с пълна сила, седнах до нея на бордюра, бръмчаха пчели, мина куче, погледнахме се... Просто узнах завинаги, че всички сме добри, липата, бордюра, аз. Че съм пораснала. Че живеем. Оттогава е така. Нито за миг не съм забравила усещането. Много следващи моменти ми го припомняха, дълги години. Полягах до спящо дете, открая, да не наруша невидимата топличка обвивка, която го обгръща. Но я усещах.
Хайде да не говорим за печали и тежести. Живеем.
- Кога престанахте да мислите, че ставате все по-умен (умна), или продължавате да вярвате, че е така?
- Все повече и с все по-голямо удоволствие разчитам на удобната бъркотия в главата ми: знаене, незнаене, опит, интуиция, веселост, умора на материала, разсейване, любопитство, забравяне, доверие, подозрения, късмет... Неспиране.
Това умно ли е или напротив?
- Приятел ли сте на самата себе си?
- Доста добър. Но би трябвало да е по-взискателен.
- Въпроси, които бихте задали на себе си?
- Не знам, общо взето сме си наясно аз и аз. Имам – взаимно ги имаме – укори и окуражавания, бележки и забележки, те са вътрешни работи, конкретности.
- Случвало ли ви се е да останете без никакъв приятел, или в такива случаи просто снижавате изискванията си към приятелството?
- Не би ми се случило. Близките ми са абсолютни приятели. Още неколцина – подкрепящи.
- Споделяте ли мисълта, че за да каже човек „Аз те обичам” трябва преди това да може да каже „Аз”?
- Да обичаш заради себе си е заблуда с предизвестен край.
- Какви проблеми разрешава добрият брак?
- Всякакви, щом не съжаляваш, че губиш нещо заради другия.
- Може ли омразата да породи някаква надежда?
- Не знам, не мразя. Била изпепеляващо чувство, значи би могъл да се пръкне и някакъв феникс.
- Да приемем, че Вие никога не сте убили човек. Как ще го обясните, на какво се дължи това?
- Не съм си го и помисляла. Не само човек.
- Случвало ли ви се е да откраднете: пари, предмети (джобно издание от павилион, цветя от чужда градина, забравени химикалки, кърпи за ръце от хотел) или някоя идея?
- Случвало се е, без парите и кърпите. И не съвсем така – книга, но не от павилион, а от някъде, където никой няма да я чете; цвете, за да го дам; химикалки – аз също постоянно забравям моите... Тоест все с някакво оправдание. Идеи? Но това е прекрасно, радвам им се, отглеждам ги...
- Какво не бихте направили за пари?
- Лошо на никого, дори на себе си. Ако силно ми трябват, бих изтърпяла, за да ги получа: дискомфорт, болка, умора, трудности – физически, но не и душевни.
- Кое може да понасяте само благодарение на чувството си за хумор?
- Пошлостта. Мачовщината.
- Променя ли се чувството за хумор с възрастта?
- Да, има много по-голям дял съчувствие.
- Според Вас Бог притежава ли чувство за хумор?
- Ако притежава, значи е твърде извратено.
- Коя историческа личност Ви е най-симпатична?
- Труден въпрос. Хайде, ще оставя героите и мислителите… Но лечителите? Спасителите? Янош Корчак, когато отказва да спаси себе си и просто върви заедно с детската редичка към газовата камера. И децата не се боят в последните си мигове, защото той е с тях.
- Кое е най-точното определение за политиката? И в частност - за българската политика?
- Като за пътя към ада: и най-добрите намерения го постилат.
- В коя страна бихте предпочели да живеете?
- Не в коя, а в каква: където всеки има значение. И да се говори на богат български.
- Сигурна ли сте, че наистина Ви интересува запазването на човешкия вид, когато Вас и Вашите познати вече няма да Ви има?
- Да, но не искам да мисля какво би му струвало това на вида.
- Когато дъхът спре и лекарят потвърди смъртта, сигурна ли сте, че в този момент човек няма повече мечти?
- Ще ми се да има - издигащи, може би помагащи.
Екатерина Йосифова е една от най-обичаните съвременни български поетеси. Родена е на 4 юни 1941 г. в Кюстендил. Била е учител, журналист, театрален драматург, редактор и главен редактор на литературен алманах. Има издадени 14 книги със стихове и две книги за деца. Първите й публикувани стихотворения са през 1957-1958 в сп. "Родна реч", по-късно - във в. "Пулс", след това и във всички централни литературни издания. Нейни стихове са включвани в редица антологии и литературни издания в в Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Индия, Италия, Русия, САЩ, Унгария, Франция, Нидерландия, Хърватия, Турция, Северна Македония. На 13 август 2022 г. поетесата напусна този свят.
/АКМ/
news.modal.text
