site.btaКогато ремонтирам образите, аз се опитвам да ги очовеча, казва художникът Лъчезар Бояджиев

„Аз като художник, когато казвам, че ремонтирам образите, имам предвид, че се опитвам да ги очовеча. Опитвам се да ги надаря с някакви нови значения, които са валидни за мен самия като автор, може би за моето семейство и приятели. И надявам се и за другите хора и в България, и по света.“ Това каза пред БТА художникът Лъчезар Бояджиев в навечерието на представянето на каталога му „Ремонт в света на образите (1991-2019)“.

Премиерата ще се състои тази вечер в Националната художествена галерия. Освен художника, в събитието ще участват водещият Димитър Стоянович, кураторите на някои от показаните в каталога изложби – Десислава Димова, Мария Василева, Ярослава Бубнова и художникът Мартин Пенев.

„Ремонт в света на образите“ е продължение на едноименната изложба на Бояджиев в MOMus - Музея за съвременно изкуство в Солун. Пред БТА художникът обясни, че изданието не предполага единствено наслаждаване на показаните в него произведения. „Това е инструмент за мислене. В този смисъл е книга за четене и мислене“, допълва той.

Г-н Бояджиев, как се роди идеята за създаването на каталога „Ремонт в света на образите (1991-2019)“ и какво ще видим в него?

- Обикновено каталози художниците правят тогава когато имат някаква годишнина. Или тогава, когато има конкретна изложба. При мен нещата някак си се сляха, но от друга страна изтекоха леко във времето. През 2018 г. аз имах ретроспективна изложба в Софийска градска художествена галерия, за която получих наградата на София за ярки постижения в областта на културата в категорията „Визуално - пластични изкуства". През 2020 г., точно преди две години, изложбата бе открита в доста по-голям вид в MOMus - Музея за съвременно изкуство в Солун. Това беше в един промеждутък на две поредни вълни на КОВИД-19 от края на юни до края на октомври. Каталогът покрива от една страна ретроспективните аспекти, но от друга страна е посветена на конкретна изложба в Солун. Отново поради КОВИД-19 работата по каталога се забави доста време. Той в края на краищата беше отпечатан преди три-четири месеца в Солун и съвсем наскоро получих първите бройки, които ще споделя с публиката днес и в неделя в Пловдив.

Аз специално заявих себе си публично като художник в края на 1990-а, началото на 1991 г. И творбите, които са включени в каталога, са досега. Там говорим за период до 2019 г., но най-новите неща, които са включени в каталога, ги правих по време на първата карантина през месец май 2020 г. Те са включени в изложбата, включени са в каталога, но решихме да търсим известна симетрия в заглавието.

Как се спряхте на това заглавие – „Ремонт в света на образите“, както за изложбата в Солун, така и за каталога?

- Тези заглавия обикновено са в резултат на някакъв вид договаряне, разговори и обсъждане между кураторите на изложбата, домакина – тоест музейната институция, и художника. Спряхме се на това заглавие на изложбата в Солун, защото бидейки по-обхватна тя представя това, с което се занимавам от 30 години почти. И всъщност най-първите ми работи се занимават със знаковата среда, с визуалната среда, с визуалната култура. 

Тези образи, които са в медийната среда, в публичната сфера, в общественото пространство – те са някак си общи притежания. Всеки един от нас – независимо дали художник или гражданин, ги потребява от своя гледна точка. Аз като художник, когато казвам ремонт, се има предвид, че се опитвам да ги очовеча. Опитвам се да ги надаря с някакви нови значения, които са валидни за мен самия като автор, може би за моето семейство и приятели. И надявам се и за другите хора и в България, и по света, които не само разпознават от една страна общото място – знака, който е валиден за всички нас, и от друга страна – авторската намеса, която трансформира, ремонтира и го пригажда към днешния ден и към човешката нова ситуация. Сега подготвях някои стари работи за презентацията днес в Двореца на Националната художествена галерия, които не са включени в каталога по една или друга причина. Творби, които са били много важни в началото на 90-те години, сега изведнъж се оказва – две години след изложбата – че отново стават актуални. Преди две години не ми изглеждаха толкова актуални. 

Този вид проекти предполагат равносметка. Вие успяхте ли да направите такава за себе си и за това как работата Ви се променя от личния натрупан опит, но и от изменящите се обстоятелства в обществото ни като цяло?

- При мен тези две неща винаги са били преплетени. Аз съм учил изкуствознание в Националната художествена академия. През 80-те години пишех и почти нищо не показвах публично, поне не в България. И всъщност обявих себе си като художник в края на 90-та, началото на 91-а година. Така че първите ми работи някак си са мост във времето непосредствено преди 10 ноември 1989 г. и времето непосредствено след 10 ноември 1989 г. След това, ако забързаме лентата напред с 30 години, стигаме до периода на КОВИД-19, самото мое тежко заболяване от него, раждането на мой внук и т.н. Така че тези неща са преплетени. Около коронавируса - преди и след пандемията - се пада времето, в което този каталог и тези изложби, които визира той, са правени. Тоест, равносметката се получава без аз дори да го искам. Разбира се, бих искал да направя равносметка в по-спокойна среда в света и по-спокойни обстоятелства, но така се случи, че има някаква такава цикличност в моя живот и в работата ми. Винаги равносметката се получава, когато се случват някакви драстични обстоятелства в света.

Доколко е важно, според Вас, един художник да отразява чрез творчеството си това, което се случва в страната и по света, и необходимо ли е да заявява и публично, извън изкуството, позициите си?

- Някои хора казват, че политическото е всичко това, което е лично. Всеки художник няма как да не бъде и гражданин. Как точно ще се постави балансът между политическото действие активизъм от една страна и изкуството от друга – това всеки го решава сам за себе си. Аз не считам, че изкуството може автоматично да промени света. Но бавно малко по малко може да промени мисленето. Може да промени общности от хора. Може да създаде мостове между хора и общности от хора. И в този смисъл е много важна част от социалния живот – изкуството, изложбите, книгите, изявите в публичната среда. Всеки решава тези неща сам за себе си. Аз не считам, че дължа нещо на света, нито считам, че светът ми дължи нещо като художник. Аз виждам себе си като част от гражданската среда. Аз се изразявам, имам какво да кажа на другите хора в тази страна и по света посредством средствата, които са ми познати, които обичам да използвам. Това са визуалните образи, материалите на изкуството, цвета, композицията, дигиталната среда, ако щете.

Разкажете ни повече за премиерата на „Ремонт в света на образите“ и в Пловдив.

- Това ще случи в неделя, на 19 юни, от 19 ч. в „Арт нюз кафе“ в контекста на фестивала „Пловдив чете“. Това ще бъде едно от последните събития, които се случват, в „Пловдив чете“ и може би ще бъде в някакъв смисъл не литературен, а по-скоро визуално-литературен повод да се срещнат хората. Тази книга – тя не е луксозен албум за художник от типа на Майстора, да кажем, или Иван Милев. Тя е нещо, което трябва да се чете и гледа, а не просто да се наслаждава човек на красивите репродукции. Това е инструмент за мислене. В този смисъл е книга за четене и мислене.

Лъчезар Бояджиев е роден през 1957 г. Завършил е Националната художествена академия в София през 1980 г. Сред индивидуалните му изложби са “Уютни дистопии”, “Лъчезар Бояджиев. Sic transit media mundi /Настоящето е прекалено късо и доста тясно“, „Места на мъдростта“, „Не съм библиотечен художник“ и др.