Европейският парламент прие днес доклад, в който потвърждава силната си подкрепа за европейския път на Босна и Херцеговина, като подчертава, че процесът на присъединяване трябва да се основава на заслуги и критериите от Копенхаген, при пълно зачитане на суверенитета, териториалната цялост и единството на страната, предаде ФЕНА.
Докладът, наред с други неща, осъжда сепаратистката реторика, по-специално от страна на Република Сръбска, и призовава Европейския съюз да отговори с конкретни мерки, включително целенасочени санкции.
Приветствайки решението на Европейския съвет да започне преговори за присъединяване с Босна и Херцеговина в контекста на променената геополитическа среда след руската инвазия в Украйна, евродепутатите отбелязват някои ключови реформи, но изразяват загриженост относно забавения напредък и слабото им прилагане.
Докладът призовава за прилагането на необходимите конституционни и изборни реформи, както и за укрепване на демократичните институции, върховенството на закона и борбата с корупцията и организираната престъпност.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете полуавтономии са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.
Европейските депутати категорично осъждат сепаратистката реторика и политик, особено тези, насърчавани от президента на Република Сръбска Милорад Додик и ръководството на населената предимно с босненски сърби част на Босна. Те призовават ЕС да предприеме решителни действия, включително целенасочени санкции, за да се противодейства на дестабилизиращите сили, които заплашват стабилността на страната и европейската сигурност.
Докладът също така изразява загриженост относно злонамереното чуждестранно влияние и дезинформационните кампании от чуждестранни играчи, по-специално Русия и Китай, които подкопават общественото доверие в ЕС.
Докладчикът на Европейския парламент за Босна и Херцеговина Ондржей Коларж (ЕНП, Чехия) заяви, че „бъдещето на Балканите принадлежи на Европа, а не на руското господство“.
„Босна и Херцеговина, след Украйна, е в най-трудното положение в Европа. Трябва да намерим ефективен начин да ѝ помогнем по пътя ѝ към пълна интеграция в западните структури. Събитията в Босна и Херцеговина ни напомнят всеки ден колко крехки са мирът, стабилността и развитието и че не трябва да се отказваме – в противен случай може да се изправим отново пред война и разрушение“, предупреди Коларж, цитиран в прессъобщение на Европейския парламент.
Докладът беше приет с 459 гласа „за“, 130 „против“ и 63 „въздържали се“.
През декември 2022 г. Босна и Херцеговина получи статут на страна кандидат за членство в ЕС.
/СУ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
