site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 23 февруари в историята

23 февруари 2024 г., петък, 8-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. свщмчк Поликарп, еп. Смирненски. Преп. Александър, първоначалник на обителта на незаспиващите.
  
По света се отбелязва:


Националният празник на Бруней. Годишнина от признаването (1984) на независимостта на страната от Великобритания. Бруней е британски протекторат от 1888 г. до 1984 г.

Националният празник на Кооперативна република Гвиана. Ден на републиката (1970).

Националният празник на Япония. Рожден ден на император Нарухито (1960).

На този ден в България:

1871 - В Цариград е свикан Първият църковно-народен събор. Той продължава до 24 юли 1871 г. и в него участват 50 души - 15-те члена на Привременния смесен съвет (5 архиереи и 10 "комисари") и 35 представители от епархиите. Главната му цел е изработването и приемането на "Устав за управлението на Българската екзархия" и избор на екзарх. Общо са проведени 37 заседания. На 23-ото заседание на 14 май 1871 г.  е приет и подписан Уставът за управлението на Българската екзархия. Екзархийският устав е преведен на турски език и на 29 юли 1871 г. връчен на Високата порта за одобрение.  На 12 февруари 1872 г. Привременният смесен съвет, който след закриването на Събора продължава заседанията, провежда избор и избира епископ Иларион Ловчански за първи български екзарх. Той подава оставка и на 16 февруари 1872 г. е проведен нов избор. За екзарх е избран Видинският митрополит Антим. Така Привременният смесен съвет завършва работата на Първия църковно-народен събор. Екзархийският устав изобщо не е одобрен от Високата порта, която само дава разрешението си за провеждане на избор за екзарх, но независимо от това седалището на Българската екзархия остава в Цариград до 27 ноември 1913 г., когато екзарх Йосиф I го премества в София.

1971 - Министърът на транспорта Григор Стоичков прави първата копка за строителството на новата сграда на Централната железопътна гара в София. Новата сграда по проект на арх. Милко Бечев е открита официално на 6 септември 1974 г. Първата сграда на Гара - София е открита на 12 август 1888 г. За неин пръв началник е назначен Йосиф Карапиров, служител в Хиршовата железница. През 1948 г. е пуснат първият етап от построената разпределителна гара Подуяне, като така се разделят пътническата от товарната дейност в Гара - София. Тогава Гара - София е наречена Централна.

1990 - Учреден е Българският хоров съюз като правоприемник на Съюза на народните хорове (1926) и на Българския певчески съюз (1936-1952). За първи председател е избран диригентът Васил Арнаудов.

1994 - В Националния дворец на културата (НДК) тържествено е представена първата българска клетъчна радиотелефонна система "Мобифон", стартирала в края на 1993 г.

1999 - В София е създаден Съюз на частните здравноосигурителни фондове в България.

2001 - Сметната палата на България е приета за член на Асоциацията на Върховните одитни институции, ползващи френски език.

2001 - Радио „Сити“ започва излъчвания.

2007 - Във Вашингтон, САЩ, е подписана Спогодба между  България и  САЩ за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите - първото по рода си споразумение между двете страни. Спогодбата е ратифицирана от 40-то Народно събрание на 12 юли 2007 г. Влиза в сила от 1 януари 2008 г.

2011 - Министерският съвет утвърждава Националната здравна карта на България.

2016
- В Министерския съвет министърът на енергетиката Теменужка Петкова и Айлин Уилкинсън, регионален вицепрезидент на "Шел Експлорейшън енд продакшън Б.В." подписват договор за търсене и проучване на нефт и природен газ в "Блок 1-14 Силистар". Договорът е за пет години с опция за удължаване  два пъти с по две години.

2019 - Протест на жителите на с. Джерман, община Дупница, в знак на несъгласие с изграждането на Регионално депо за отпадъци на територията на селото. Според протестиращите районът на терена е с подвижни земни пластове, високи подпочвени води и е земетръсна зона.

На този ден по света:


1938 - В Кувейт е открит петрол в полето Бурган. Това е второто по големина находище на петрол в света към онзи момент след Гавар в Саудитска Арабия. Обемът му е 150 млрд. барела. Добивът намалява след анексирането на Кувейт от Ирак (2 август 1990) и последвалата операция "Пустинна буря" на съюзническите войски (САЩ, Великобритания и Франция) срещу иракските войски в Кувейт (24-28 февруари 1991). Тогава иракски войници запалват 700 кладенци. Изгарят около 600 млн. барела петрол. Очакванията са до края на 2020 г. петролните резерви там да бъдат изчерпани.
 
1944 - В СССР започва операция "Чечевица" съгласно Постановление 5073 "За действия за настаняването на специални заселници в пределите на Казахска ССР и Киргизска ССР" от 31 януари 1944 г. на Държавния комитет на отбраната, с което се премахва Чечено-Ингушка АССР и населението й се депортира в Средна Азия и Казахстан. Причината за принудителното изселване са непрекъснатите бандитски нападения и действията на създадената на 28 януари 1942 г. от Хасан Исраилов "Специална партия на кавказките братя" за създаването в Кавказ на свободна братска федеративна република от държави на братски кавказки народи по мандата на Германия. В хода на операцията от Чечено-Ингушката АССР са преселени общо 493 269 души.

1981
- В Испания е извършен неуспешен опит за държавен преврат. По време на заседание на парламента, на което присъстват 600 депутати, в залата нахлуват въоръжени с автомати военни, начело с подполковника от Гражданската гвардия Антонио Техеро Молина. От двореца „Сарсуела“ 43-годишният крал на Испания Хуан Карлос Първи, призовава метежниците да се предадат. На 24 февруари 1981 г. Антонио Техеро Молина се предава.

1984 - Великобритания признава независимостта на Бруней, провъзгласена на 1 януари 1984 г. Страната е британски протекторат от 1888 г. до 1984 г. На 7 януари 1979 г. Великобритания и Бруней подписват договор, по силата на който Бруней получава независимост на 1 януари 1984 г.
 
1994 - Държавната дума (долната камара на парламента) на Русия приема решение за амнистия на извършителите на неуспешния опит за държавен преврат срещу президента Михаил Горбачов на 19 август 1991 г. Тогава вицепрезидентът на СССР Генадий Янаев издава указ за отстраняване от длъжност на Михаил Горбачов поради "невъзможността да изпълнява служебните си задължения по здравословни причини". На 14 април 1993 г. започва процес срещу извършителите на преврата, които са осъдени на различни срокове затвор.

1997
- В Банкок, Тайланд, пожар опустошава четири етажа от 36-етажният хотел "Президент". Загиват трима души.

1999 - В Китай е открита гробницата на основателя на китайската династия Мин. През 1368 г. Джу Юанджанг основава династия Мин, чиято столица е Нанкин. Той е император 31 години. Династията Мин управлява Китай от 1368 до 1644 година след падането на монголската династия Юан. Тя е предпоследната императорска династия в Китай и последната, основана от етнически китайци. Свалена е от въстанието на Ли Дзъчън и е заменена от манджурската династия Цин.

2001 - Президентите на Република Македония и на СР Югославия Борис Трайковски и Воислав Кощуница подписват договор за общата граница между двете държави.

2006
- В Москва, Русия, при срутване на покрива на Басманския пазар загиват 67 души, а 32 са ранени.

2007 - Във Франция парламентът приема закон, даващ право на френските бездомници на постоянно жилище. Законът се отнася до хората, които нямат жилище, застрашените от изгонване от жилището си, без за тях да е предвиден друг дом, живеещите в неподходящи жилища, семействата с малолетни деца или инвалидите, които нямат подходящо жилище.

2009 - Националният музей на Ирак в Багдад отваря врати - шест години след разграбването му след свалянето от власт на Саддам Хюсеин. Построеният през 1926 г. музей, в който се съхраняват хиляди експонати от шумерската, асирийската, вавилонската и ислямската епоха, е обновен с помощта на Италия.

2014 - В болница в Лондон, Великобритания, на 110 години умира Алис Херц-Зомер - най-възрастната жена, оцеляла от Холокоста. Спомените на концлагеристката са основа за две книги - "Градината на ада и рая" на Мелиса Мюлер и "Сто години мъдрост" на Каролин Щресингер. През 2013 г. за живота й е заснет и документален филм на Малкълм Кларк.

2015
- Папа Франциск одобрява решението на Службата по канонизации на Ватикана арменският мистик и поет от 10 век Свети Григорий от Нарека (Григор Нарекаци) да получи титлата доктор на църквата (Doctor ecclesiae) - една от най-високите титли в Католическата църква. Титлата доктор на църквата се присъжда на хора, чиито писмени произведения са били от най-голяма полза за християнската църква. Този сан притежават само 35 човека в историята, сред които Св. Августин, Св. Франциск от Сал и Св. Тереза от Авила.

2018 - Генетично изследване, публикувано в сп. "Сайънс", показва, че конят на Пржевалски, смятан за последния останал див вид на Земята, всъщност е потомък на най-ранните опитомени коне. За целите на изследването международни специалисти са сравнили геномите на десетки древни и съвременни коне. Резултатите от анализа показват, че конят на Пржевалски, спасен от изчезване през 20-и век и класифициран като застрашен вид, е потомък на коне, опитомени преди около 5500 години от представители на Ботайската култура в Казахстан.

2019
- В Истанбул в историческия район на корабостроителницата в Халич (Златния рог), президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган прави първа копка на проект, наречен Терсане Истанбул, включващ научни и културни центрове, хотели, музеи и яхтени пристанища. Предвидено е в него да бъде първият турски музей на жените, музеят Садберк Ханъм, който ще бъде преместен от квартала Саръйер, и музей на турско-ислямското изкуство. Научният център ще показва изложби, посветени на дигиталната и виртуалната реалност, изкуствения интелект, корабоплаването, корабостроителниците и историята на науката.

2020 - В окръг Ван, Източна Турция, при земетресение с магнитуд 5,7 по скалата на Рихтер загиват девет души, а 37 са ранени. Засегнати от земетресението са около 43 села, съборени са над 1060 сгради. Земетресението е на дълбочина от 5 км с епицентър в северозападната част на Иран, близо до границата с Турция.

2022 -Собственикът на сръбската компания "Делта холдинг" Мирослав Мишкович и синът му Марко са оправдани от Апелативния съд по обвинение в укриване на данъци. Решението на съда отменя присъдата на Специалния съд, който осъжда Марко Мишкович на една година домашен затвор и глоба за укриване на данъци, а Мирослав Мишкович на две и половина години затвор и глоба като негов помощник. Бащата и синът Мишкович са освободени от всички обвинения, по които са арестувани през 2011 г. През 2007 г. Мирослав Мишкович е включен в класацията на най-богатите в света 1000 души на списание "Форбс" с авоари от над два милиарда евро.

2023 - Ватикана установява дипломатически отношения със Султаната на Оман.

Родени на този ден българи:

Найден Геров (Найден Геров Хаджидобревич, псевд. Млъчан, Мушек), писател, езиковед, общественик  и фолклорист (1823-1900).
Открива в Копривщица двукласно училище и е учител в него (1846-1850). Главен учител е на Епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив (1850). По негова инициатива за първи път на 11 май 1851 г. се организира празник на светите братя Кирил и Методий - създатели на славянската писменост. По време на Кримската война (1853-1856) подпомага националноосвободителното движение и полага грижи за учебното дело. Публикува на руски език в Одеса сборника "Писма от България" (1854). Вицеконсул на Русия в Пловдив (1857-1876). По време на Априлското въстание (1876) развива дейност в защита на българския народ. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) е назначен за губернатор на Свищов.  Автор е на "Речник на българския език с тълкуване на български и руски" в 5 части (1895-1904), в който са включени над 70 000 думи и над
10 000 устойчиви изрази, пословици и поговорки, откъси от народни песни, гатанки и др. Автор е на учебник по физика. Дописен член (1881) и почетен член (1884) на Българското книжовно дружество. 

ген.-лейт. Александър Протогеров
, военен и политически деец, участник в македоно-одринското революционно движение (1867-1928).
Един от основателите на офицерските братства (1893). Войвода на чета в Горноджумайското въстание (1902) и в Илинденско-Преображенското въстание (1903). От 1911 г. е запасен член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Председател на изпълнителния комитет на македоно-одринските благотворителни братства (1912-1918). Началник на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост (1917-1918). Като комендант на София през 1918 г. организира отбраната на града и ръководи разгрома на Войнишкото въстание (1918). През 1919 г. заедно с ген. Тодор Александров и Петър Чаулев възстановяват Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), и участва в ръководството й. През 1924 г. след конфликт с Иван Михайлов, фактически ръководител на ВМРО, е убит по негово нареждане.

проф. Стоян Каролев, писател, литературен критик и поет (1921-2005).
Автор е на над 15 книги, сред които "Замисъл и образ" (1959), "Димчо Дебелянов" (1961; 1965), "Въпроси на художественото майсторство" (1963), "Съвременни литературни въпроси" (1966), "В света на прозата" (1968), "Идеи, изображение, стил. Избрано" (1971), "Димитър Благоев и Георги Кирков" (1972), "Жрецът-воин. Пенчо Славейков" (т. I и II, 1976, II издание - 1981; т. III - 1988), "Неутолимият. Книга за Емилиян Станев" (1982), "Портрети и скици" (1986), "Есенни макове" (стихове, 1994), "Близки и непостижими" (1996), "Мигове от течащото време" (2001) и др. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1971). Носител на орден "Народна република България" първа степен (април 1981). Носител на наградата "Георги Бакалов" за цялостното му литературно-критично творчество (октомври 1983), на  "Славейковата награда" за поезия на община Трявна за трилогията му "Жрецът-воин" (май 2001).

Милчо Червенков, актьор (1923-2010).
Един от основателите на Народния детски театър (1945). Създател на жанра "забавен конферанс" заедно с актьора Коста Цонев. Носител на наградата "Златен век" на Министерство на културата за особени заслуги в областта на театралното изкуство (23 май 2006).

Илия Раев, български актьор (1940-2017).
Работил е в Драматичния театър в  Хасково, Театъра на поезията и естрадата, Малък градски театър "Зад канала". Директор на театър "София" (1986-1990), директор на Национален център за театър към Министерство на културата (1995-1997). Управител на  сдружение "Нова българска драма" и на международния фестивал "Друмеви театрални празници - Нова българска драма". Директор на Драматично-куклен театър "Васил Друмев" в Шумен (2008-2017). Участвал е във филмите "Всичко е любов" (1979), "Ударът" (1981), "Борис I", "Похищение в жълто" (1981), "Ако те има" (1983), "Маргарит и Маргарита", "Огледалото на дявола" (1989), "Дзифт" (2008), "Седем часа разлика" (2012) и др.

проф. Вера Ганчева, български литературен изследовател, критик, есеист, преводач и издател (1943-2020).
От 1966 г. до 1976 г. е работила в Българската телеграфна агенция, където последователно е била репортер в "Международна информация", редактор, заместник главен редактор и главен редактор на седмичното списание на БТА за литература, изкуство и култура - ЛИК. От 1976 г. е заместник главен редактор на сп. "Отечество", след което от 1978 г. до 1980 г. тя е главен редактор на издателство "Народна култура" и директор на издателството от 1980 г. до 1989 г. През 1991 г. основава издателство "Хемус", на което е управител до края 2011 г. Директор на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"  (1996-1997).  Тя е един от създателите и дългогодишен ръководител на специалност "Скандинавистика" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", където до пенсионирането си през 2011 г. води лекционни курсове по история на скандинавските литератури, културна история на Скандинавския север, староскандинавска митология, художествен превод и др. Авторка е на шест книги с есеистика и литературна критика - "Телескоп, път и две сиамски котки" (1984), "Гладът като хляб" (1988), "Синьо + жълто = зелено" (1992), "Амалгама" (1993), "Швеция - страната и хората" (2001), "Емануел Сведенборг. Архитект на вечността" (2012),  както и на студии и статии. В продължение на повече от 40 години превежда произведения от норвежката и шведската литература. Неин е първият превод на "Пипи Дългото чорапче" през 1968 г.   Носителка на международната награда "Ханс Кристиан Андерсен" за превод на произведенията на Астрид Линдгрен (1979), наградата на Съюза на шведските писатели (1994). Три пъти е удостоявана с наградата на Шведската академия – през 1983, 2000 и 2013 година. Носителка на шведския Кралски орден на полярната звезда първа степен (10 януари 2008), на датския Кралски орден Рицарския кръст на Данеброг за пропагандиране на датската литература и езиците и литературата на скандинавските страни (17 май 2001). На 13 септември 2012 г.  тя е удостоена със званието Рицар на Кралския орден за заслуги на Норвегия първа степен за своята активна дейност за популяризиране на норвежката литература, език и култура в България. На 29 май 2013 г. проф. Вера Ганчева е удостоена с Почетния знак на Софийския университет "Св. Климент Охридски" със синя лента. 

проф. Борислав Китов, лекар неврохирург и политик (1954).    
Работил е във Висшия медицински институт /Медицински университет/ във Пловдив (1981-1994), където е ръководител на катедра "Неврохирургия" от 1994 г. до 1995 г. и от 2010 г. до 2020 г. Депутат от 37-ото до 40-ото Народно събрание (1995-2009). Член на Постоянното присъствие (ПП) на партия "Български земеделски народен съюз" (24 април 1993-17 май 1997). Член на ПП на партия "БЗНС-Народен съюз" (17 май 1997-25 февруари 2006). Бил е член на ПП на партия "Земеделски народен съюз".

Пенка Монова, писател, кинокритик (1957).
Автор е на книги с разкази, новели и проза сред които "Самотен остров и други острови" (2014). Съсценарист и режисьор е на документалните филми "Изкачване" (2004), "Дал Бог Дол" (2007) и др. Автор е на множество публикации в печата. 

Данаил Папазов, политик (1959).        
Работи като помощник-капитан в Български морски флот. Началник отдел "Оперативен" в "Пристанище Варна" (1983-1989). В периода от 1994 г. до 1997 г. е заместник-директор в "Булюнион България", ро-ро комплекс Варна - Новоросийск. Старши помощник-капитан и суперинтендант в "Аренкил" - Германия (1997-2001). Бил е изпълнителен директор на "Пристанище Варна". Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията (29 май 2013-6 август 2014).

Явор Гърдев (Явор Гърдев Стефанов), режисьор (1972).
Режисьор в Театрална работилница "Сфумато" (1997-1999). Съосновател и член на Триумвиратус арт груп (1994). Съосновател и член на Българската асоциация на режисьорите в театъра /Б.А.Р.Т/ (1991).  От 2009  г. е член на Европейската филмова академия в Берлин, Германия. Преподавател е в Нов български университет и в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Дебютният му игрален филм "Дзифт" (2008) печели  множество награди, сред които Голямата награда на 18-ия фестивал на българския игрален филм "Златна роза" (2008), наградата "Сребърен Георгий" на Московския кинофестивал (2009) и  голямата награда за най-добър игрален филм на Националния филмов център и Съюза на филмовите дейци (2009).  Носител на наградата "Аскеер" за режисура и за най-добро представление и най-добра режисура  на "Bastard" (2002), на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за най-добра режисура на "Bastard" (2002), на наградата на Столична община за ярък принос в областта на културата и изкуствата  за режисурата на спектакъла "Живот X 3"  (2004), на наградата "Златно перо" на  агенция "Кантус Фирмус" и галерия "Макта" (24 май 2005), на наградата на Министерството на културата "Златен век" (23 май 2006), на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за най-добра режисура на "Пиесата за бебето" (2006), на наградата "Аскеер" за най-добро представление на "Крал Лир" (2006), на награда "Аскеер" за най-добра режисура на "Нощна пеперуда" и "Ръкомахане в Спокан" и за най-добро представление на "Нощна пеперуда" (2012), на награда "Икар" на Съюза на артистите в България за най-добра режисура на "Хамлет" (2013), на наградата "Аскеер" за най-добра режисура и най-добро представление на "Хамлет" (2013), на наградата "Икар" на Съюза на артистие в България за най-добра режисура на "Квартет - Опасни връзки след края на света" и "Чайка" (2016), на наградата "Икар" на Съюза на артистие в България за най-добро представление на "Празникът" (2018), на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за най-добро представление на "Празникът" (2020) и др.

Красимир Гайдарски, състезател по волейбол (1983).
С националния отбор по волейбол печели бронзов медал от Световното първенство за младежи през 2003 г. в Иран, бронзов медал от Световното първенство за мъже през 2006 г. в Япония и бронзов медал от Световната купа за мъже през 2007 г. в Япония.

Невяна Владинова, състезателка по художествена гимнастика (1994).
Печели сребърен медал в отборното от Световното първенство през 2018 г. в София, бронзов медал на топка от Световното първенство през 2017 г. в Песаро, Италия. Печели и два бронзови медала на лента и отборно от Европейското първенство през 2017 г. в Будапеща, Унгария и бронзов медал в отборното от Европейското първенство през 2019 г. в Баку, Азербайджан. В състезания от Световната купа печели шест златни медала,  четири сребърни и четири бронзови. Понастоящем е вицепрезидент на Българската федерация по художествена гимнастика.

На този ден са родени и:

Георг Фридрих Хендел
, немски композитор, представител на барока (1685-1759).
Автор е на над 40 опери, на ораториите: "Саул" (1738), "Самсон" (1742), "Месия" (1742) и др., на камерна и църковна музика.

Всеволoд Крестовски, руски писател (1895-1840).

Казимир Малевич, съветски художник живописец (1878-1935).

Карл Ясперс, немски психиатър и философ екзистенциалист (1883-1969).
Оказва голямо влияние върху модерната теология, психиатрия и философия.

Кажимеж Функ, американски биохимик от полски произход (1884-1967).
Успява да изолира от оризови люспи съдържащо аминна група вещество и го нарича "витал амини" или витамини (1912).

Ерих Кестнер, немски писател (1899-1974).
Автор е на романите "Емил и детективите" (1928), "Антон и Точица" (1931), "Фабиан. Историята на един моралист" (1931) и "Хвърчащата класна стая" (1933), "Трима мъже в снега" (1934), "Двойната Лотхен" (1949), "Конференцията на животните" (1949) и "Малкият мъж и Малката мис" (1967), стихосбирките "Сърце върху талията" (1928), "Лирична домашна аптечка на доктор Е. К." (1936) и др. Носител на престижната литературна награда "Георг Бюхнер" (1957) и наградата "Ханс Кристиан Андерсен" (1960). В чест на писателя прес-клубът в родния му град Дрезден учредява през 1994 г. културната награда "Ерих Кестнер".

Юлиус Фучик, чехословашки писател и журналист (1903-1943).
Член на Чехословашката комунистическа партия (1921-1943) и на Централния комитет на партията (1941-1943). След окупацията на Чехословакия от хитлеристка Германия преминава в нелегалност и организира нелегалния печат. Арестуван е и изпратен в Пражкия затвор (1942), където създава книгата си "Репортаж, писан с примка на шията" (1943). Екзекутиран е от хитлеристите на 8 септември 1943 г. Удостоен посмъртно с Международна награда на мира (1952).

Алан Маклауд Кормак, американски физик (1924-1998).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1979 г., съвместно с Годфри Хоунсфийлд за работата им, положила началото на развитие на нова диагностична техника - компютърната томография.

Клод Соте, френски режисьор (1924-2000).

Алексий Втори (светско име Алексей Ридигер), патриарх на Москва и на цяла Русия (1929-2008).
Той е петнайсетият предстоятел на Руската православна църква (10 юни 1990 - 5 декември 2008) след въвеждането на патриаршията в Русия (1589).

Иржи Менцел, чешки режисьор (1938-2020).
Известен е като лидер на експерименталната "нова вълна" в чехословашкото кино през 60-те години на 20-и век. Режисьор е на филмите "Строго охранявани влакове" (1966), "Престъпление в кабарето" (1968), "Чучулиги на кoнец" (1969), "Необикновените мъже с камера" (1979), "Селце мое централно" (1985) и др.

Виктор Юшченко, украински политик (1954). 
Министър-председател на Украйна (22 декември 1999-29 май 2001). Президент на Украйна (23 януари 2005-25 февруари 2010).

Нарухито, император на Япония (1960).
На 1 май 2019 г. принц Нарухито се възкачва на престола като 126-ият император на Япония, след като на 30 април 2019 г. баща му, император Акихито, абдикира в негова полза заради напредналата си възраст. Това е първата абдикация на император от над 200 години. С възкачването на Нарухито на трона на хризантемата започва новата ера Рейва (Красива хармония).

Патрик-Фриц Лайтнер, немски състезател по спускане с шейни (1977).
Олимпийски шампион (двуместна шейна) през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ. От олимпийски игри печели и бронзов медал през 2010 г. във Ванкувър, Канада. От световни първенства печели осем златни, два сребърни и два бронзови. От европейски първенства печели пет златни, един сребърен и един бронзов медал.

Яко Талус, финландски състезател по ски северни дисциплини (1981).
Олимпийски шампион през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ, в северна комбинация (отборно). В Солт Лейк Сити печели и сребърен медал на 15 км индивидуално. От олимпийски игри печели и един бронзов медал през 2006 г. в Торино, Италия. Световен шампион през 2007 г. в Сапоро, Япония  (4 х 5 км отборно). От световни първенства печели и два бронзови медала през 2001 г. и 2003 г.

Каземиро (Карлош Енрике Каземиро), бразилски футболист (1992).  

Това е денят на смъртта на:

Джошуа Рейнолдс, британски художник (1723-1792).
Създател на "исторически" стил в портретната живопис. Създава над 2000 портрета на известни  мислители, обществени личности и др. Основател (1768) и първи президент на Кралската художествена академия в Лондон.

Джон Куинси Адамс, американски дипломат и политик (1767-1848).
Държавен секретар (5 март 1817-3 март 1825). Шести президент на САЩ (4 март 1825-3 март 1829).

Карл Фридрих Гаус, немски математик, астроном и физик (1777-1855).

Джон Кийтс, британски поет (1795-1821).
Представител на романтизма. През 1817 г. издава първата си книга "Стихове", а през 1818 г. - епичната поема "Ендимион". Автор е на стиховете "Хиперион", "Изабела", поемата "Ламия", "Ода за Психея", "Ода за славея", "Ода за гръцката ваза" и др.

Зигмунт Крашински, полски поет и драматург (1812-1859).
Най-популярната му творба е "Небожествената комедия"(1845).

Сватоплук Чех, чешки писател (1846-1908).
Автор е на поемите "Съдбата на бедняка" (1866), "Европа" (1878), "В сянката на липите" (1879), "Славия" (1882), "Вацлав от Михалковиц" (1878), "Догмар" (1883-1884), "Лешетинският търговец" (1883), "Хануман" (1884), "Истина" (1886), цикъла стихове "Песни на Ян Буриян" (1886) и др.

Едуард Елгар, британски композитор и диригент (1857-1934).

Вера Комисаржевска
, руска актриса (1864-1910).
Oсновала Комисаржевския театър (1904) в Санкт Петербург, Русия.

Пол Клодел
, френски писател и дипломат (1868-1955).

Владимир Потьомкин, съветски политик и историк (1874-1946).
Първи заместник народен комисар за външните работи на СССР (1937-1940), народен комисар за образованието на РСФСР (1940-1946).

Стефан Цвайг, австрийски писател (1881-1942).
Автор е на историко-биографичния роман "Мария Стюарт" (1935), "Еразъм Ротердамски" (1934), на новелите "Амок" (1922) и "Хаос на чувствата" (1927) и др. Самоубива се в Бразилия на 23 февруари 1942 г. 

Алексей Толстой, съветски писател и драматург (1883-1945).
Автор е на научнофантастичните романи "Аелита" (1923), "Хиперболоидът на инженер Гарин" (1927), на историческата трилогия "Ходене по мъките" (1922-1941), на повестта "Детството на Никита" (1920) и др.

Дикинсън Ричардс, американски лекар (1895-1973).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1956 г. заедно с американския физиолог Андре Курнан и немския лекар Вернер Форсман за откриването на сърдечната катетеризация и проучването на нарушения в кръвообращението.

Хелмут Шьон, немски футболист и треньор (1915-1996).

Стенли Матюс
, английски футболист и треньор (1915-2000).
Известен е със своето спортсменско отношение в играта - изиграл е над 700 мача в английското първенство, като не получава нито един наказателен картон. Носител на първата награда "Златна топка" на сп. "Франс футбол" за 1956 г. През 1965 г. става първият футболист носител на Орден на Британската империя (почетно рицарско звание).

Джеймс Хариот (ист. име Джеймс Алфред Уайт), британски писател и ветеринарен лекар (1916-1995).
Автор е на сборници с разкази за животните "За всички създания - големи и малки", "За всички създания - прекрасни и разумни", "Кучешки истории" и др.

Джеймс Олдридж (Харълд Едуард Джеймс Олдридж), британски писател и публицист от австралийски произход (1918-2015).
Автор е на над 30 книги, сред които и книги за деца. Сред тях са романите му "Морският орел"(1944), "Дипломат" (1949),"Да яздиш диво пони" (1973) и "Един последен поглед" (1977) и др.

проф. Никола Константинов, български лекар офталмолог (1920-2006).
Работил е в областта на роговичната трансплантация, кератопротезирането, детската глаукома, лечението на увеитите, лазерното лечение. Oсновател и завеждащ катедра "Очни болести" (1972-1980) във Висш медицински институт във Варна, основател и завеждащ катедра "Очни болести" в Института за лечение на чужди граждани в София. Член на Европейския съвет по офталмология (1969-1986) и негов почетен член (1986). Автор и съавтор на редица научни трудове, сред които: "Клинична рефракция", "Заболявания на увеята", "Микрохирургия на окото", "Офталмоневрология", Учебник по очни болести за студенти. Бил е член на редколегията на сп. "Офталмологичен преглед".

Александър Матросов, съветски войник, участник във Великата отечествена война (1941-1945) (1924-1943).
Става известен с подвига си в сражението на 23 февруари 1943 г. при превземането на укрепления на хитлеристките окупатори в района на с. Чернушка, Псковска област, жертвайки живота си. Герой на Съветския съюз (1943, посмъртно).

Димо Коларов, български кинооператор (1924-1997).
От 1954 г. е оператор в Студията за игрални филми "Бояна". Снимал е телевизионни, игрални и документални филми. Оператор е на 30 филма, сред които игралните "Хайдушка клетва" (1958), "На малкия остров" (1958), "Командирът на отряда" (1959), "Първи урок" (1960), "Слънцето и сянката" (1962), "Инспекторът и нощта" (1963), "Вълчицата" (1965), "Бялата стая" (1967), "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971), "Козият рог" (1972), "Капитан Петко войвода" (1982) и др. Удостоен със званието "Заслужил артист" (24 май 1967) . Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1963), на орден "Народна република България" втора  степен по повод 60-годишнината му (1984). Почетен гражданин на Попово (2004, посмъртно). От 1998 г. в Попово - родното му място, в негова памет се организира Фестивал за операторско майсторство "Златното око" с международно участие. От 1 октомври 2018 г.  Домът на културата в Попово носи неговото име.

проф. Тончо Жечев (Тончо Жечев Тонев), български писател и литературен критик (1929-2000).
Заместник главен редактор на сп. "Родна реч" (1957-1959). Бил е редактор в сп. "Септември". Директор на Института за литература при БАН (8 януари 1974-1982). Бил е главен редактор на сп. "Летописи". Член на Националния съвет за радио и телевизия (дн. Съвет за електронни медии) (21 декември 1998-23 февруари 2000). Автор е на "Съвременни образи и идеи" (1964), "Идеи на прозата" (1967), "Критически погледи" (1971), "Българският Великден или страстите български" (1975), "Литература и общество" (1976), "История и литература" (1979), "Митът за Одисей" (1985), "Род и родно място" (1983), "Историята и теориите на един Пигмалион" (1983), "Въведение в новата българска литература" (1990), "Лебеда и смъртта" (1993), "Болки от текущото" (1994), "Какво иска свободата" (1999) и др. По името на книгата му "Българският Великден или страстите български" е кръстена съдзадената през 2000 г. инициатива "Българският Великден". Носител на орден "Народна република България" втора степен (юли 1979), на литературната награда "Велики Преслав" за цялостно творчество на патриотична тема (29 юни 1989), на първа награда "Св. Константин Охридски" за принос в областта на литературознанието за книгата му "Въведение в новата българска литература" (1995), на Славейкова награда за приноса му в изследванията върху българското Възраждане и за литературоведческите му анализи за живота и творчеството на Петко и Пенчо Славейкови (31 октомври 1997), на орден "Стара планина" първа степен (24 юли 1999), на почетния знак на БАН "Марин Дринов с лента (1999), на Специалната журналистическата награда "Паница" за цялостно публицистично творчество (2000, посмъртно) и др. Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски".

Янез Дърновшек
, словенски политик (1950-2008).
Министър-председател на Словения (22 април 1992-8 април 2000; 17 ноември 2000-2 декември 2002). Президент на Словения (22 декември 2002-23 декември 2007).

Офра Хаза, израелска певица (1957-2000).
/КГ/МГ/



/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 19:02 на 29.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация