Не е тайна, че френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Олаф Шолц имат своите различия и не се разбират особено добре. На провелата се тази седмица двустранна среща в родния град на Шолц - Хамбург, те обаче се опитаха да покажат единство, пише "Политико".
Нещата обаче можеха да имат и по-благоприятно развитие, отбелязва американското издание. По време на продължилата час и половина обиколка с корабче из пристанището на Хамбург заваля дъжд, а когато двамата лидери заедно пробваха традиционното северногерманско ястие фишбрьодшен - сандвичи от бял хляб с маринована риба и зеленчуци, Макрон на моменти изглеждаше така, сякаш не му харесва особено.
В крайна сметка двамата лидери, които пристигнаха в Хамбург с представители на своите кабинети, за да се опитат да изковат общи позиции по множество въпроси - от отбраната до търговията с Китай, не обявиха конкретен напредък. С изключение на съвместния документ за намаляване на бюрокрацията в Европейския съюз, отбелязва "Политико", описвайки последното като почти лишено от смисъл действие, което се предприема, когато не може да се стигне до друго споразумение.
Въпреки че разговорите бяха изместени от фокуса на събитията от развилия се конфликт в Близкия Изток, Шолц заяви, че двете страни са изправени пред "много сходни предизвикателства" по различни въпроси - от икономическия растеж и миграцията до ограничаването на възхода на крайната десница.
Макрон добави и едно предупреждение. "Ако Франция и Германия не могат да се разбират", каза той, "Европа е в застой".
Като се имат предвид разногласията между двамата лидери по широк спектър от теми, може би е по-разумно европейците да се подготвят за по-голям застой, отбелязва "Политико", като посочва три от основните пречки пред двете страни.
Енергийни субсидии
Европейския съюз е изправен пред сериозно предизвикателство да намали високите цени на енергоносителите и същевременно да премине към зелена енергия, но напредъкът в тази посока е възпрепятстван от факта, че двете най-важни членки на 27-членния блок не могат да се споразумеят как това да се случи.
Френските представители твърдят, че ядрената енергия е екологична, защото не отделя въглеродни емисии. Затова, според тях, ядрената енергия трябва да бъде подкрепена с финансови стимули в рамките на планираната реформа на устройството на пазара на електроенергия в ЕС.
Берлин не е много съгласен с това. Германските представители се опасяват, че субсидиите за френската ядрена енергия ще направят по-малко привлекателни инвестициите във възобновяеми енергийни източници като вятърна и слънчева енергия - ключови за екологичния преход на Германия. Германците се обезпокоени и от факта, че това ще позволи на Франция да намали цените на енергията си (които вече са по-ниски от германските), поставяйки германските компании в неизгодно положение, и може би ще ги подтикне да изместят производството си отвъд река Рейн.
Понастоящем спорът е в разгара си, тъй като през 2025 г. изтича срокът на действие на изключението на ЕС, което понастоящем позволява на Париж да продава енергията от своите атомни електроцентрали на френската промишленост и потребители на фиксирана цена, определена от правителството.
Ето защо от своя страна френското правителство прави всичко възможно, за да гарантира, че ще може да определя цените на ядрената енергия в рамките на предложената от ЕС реформа на пазарите на електроенергия чрез използването на специални инвестиционни схеми, подкрепени от държавата.
Във вторник Макрон заяви, че двете страни работят за постигане на споразумение до края на месеца, преди следващата среща на върха на ЕС в Брюксел на 26-27 октомври. "Мисля, че би било историческа грешка да се изгубим в краткосрочни разделения, защото предпочитаме или възобновяеми източници на енергия, или ядрена енергия", каза френският президент.
"Искаме силна и обединена Европа", заяви Макрон. "Използваме специалното доверие на германско-френското приятелство, за да разгледаме внимателно въпроси от основно значение", добави френският държавник и добави, че е "по-важно от всякога" двете страни, които мнозина определят като традиционните двигатели на Европа, да "установят близки отношения", за да предложат общи решения на неотложните въпроси, пред които е изправена всяка от страните, както и блокът като цяло, отбеляза "Дойче Веле".
Шолц също се опита да подходи с оптимизъм: "Нашите много интензивни дискусии вече показаха, че искаме да постигнем съвместен напредък и че ще го направим."
Отбрана
Париж и Берлин имат разногласия по редица въпроси, свързани с отбраната, особено по отношение на ролята, която Съединените щати трябва да играят за сигурността на Европа. Миналия месец публикация на френското издание "Монд", в която бе включено съвместно интервю на министъра на въоръжените сили на Франция Себастиен Лекорню и германския министър на отбраната Борис Писториус, извади наяве разногласия за европейските покупки на американски оръжия.
Френският президент Еманюел Макрон се обяви срещу водената от Германия политика за купуване на системи за противовъздушна отбрана от Израел и САЩ във връзка с проект, известен като Европейска инициатива "Небесен щит".
Вместо това Франция се опита да убеди европейските столици да подпишат договори с европейски компании в името на така наречената "стратегическа автономия" - което означава независимост на блока от чужди сили, отбелязва "Политико".
Напрежението между Берлин и Париж се повиши и около разработването на съвместен френско-германски боен танк. Въпреки че Льокорню и Писториус обещаха да придвижат бързо напред този въпрос, съперничеството между френските и германските отбранителни гиганти усложни проекта.
Китайски електрически автомобили
Друг повод за разногласие бе неотдавнашното решение на Европейската комисия да започне антисубсидийно разследване на китайските електромобили.
Макрон настояваше за такова разследване с аргумента, че ЕС трябва да се защити от това, което той смята за нелоялна конкуренция. Шолц обаче изрази скептицизъм, като заяви, че предпочита "глобалната конкуренция" пред "протекционисткия подход".
Основните опасения на Берлин са, че проверката може да прерасне в търговска война с Пекин, което би било особено лошо за германските производители на автомобили, които разчитат в голяма степен на китайския пазар.
В края на миналия месец германският министър на икономиката Роберт Хабек заяви по време на дискусия, че германската автомобилна индустрия "основателно се страхува" от евентуални ответни мерки от страна на Китай. Франция може да загуби много по-малко в случай на търговска война, тъй като продава много по-малко автомобили в Китай, отбеляза той. Поради тази причина, каза Хабек, намирането на обща позиция е "много, много трудно".
Берлин и Париж "всъщност не са съгласни за нищо", заяви германският министър на икономиката в друго изказване миналия месец.
/НС/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
