site.btaСъветът на Обществото на народите гласува на 10 юни 1926 г. отпускането на заем на България за бежанците

На 10 юни 1926 г. Обществото на народите (ОН) по препоръка на своя Финансов комитет приема решение за отпускане на т. нар. Бежански заем - държавен заем, отпуснат на българското правителство за подпомагане на българските бежанци от териториите, които след Междусъюзническата война (1913) и Първата световна война (1914-1918) остават в границите на Сърбия, Гърция, Турция и Румъния. Договорът за заема е сключен на 22 декември същата година след продължителни преговори с посредничеството и под гаранцията на Обществото на народите между правителството на България с министър-председател Андрей Ляпчев и група британски, италиански, швейцарски, нидерландски и американски банки.  
По официални данни  при отпускането на заема само преселниците, занимаващи се със земеделие, възлизат на 253 067 души. Заемът е облигационен, емитиран едновременно в Лондон (Великобритания) и Ню Йорк (САЩ) с номинална стойност 2,4 млн. лири стерлинги и 4,5 млн. щатски долара със 7 процента лихва и срок за изплащана е 40 години (до 1 януари 1967). Той е предназначен  за доставяне на земеделски инвентар, за строителство на жилища за бежанците и др. Срещу заема правителството на България се задължава да предостави 132 000 ха земя за настаняване на бежанците. За реализиране на тази цел е създадена Главна дирекция за настаняване на бежанците, пряко подчинена на министър-председателя. За гаранция на заема българското правителство залага част от приходите на държавния бюджет. За комисар по изпълнението на договора Съветът на Обществото на народите (ОН) назначава французина Рене Шарон.

БТА пише:

Женева, 10 юни 1926 г. /БТА/ В днешното заседание Съветът на ОН гласува резолюция, с която одобрява предложението на финансовата комисия да се отпусне на България заем за бежанците и признава нуждата от един аванс, за да може още това лято да се пристъпи към настаняването на бежанците. Размерът на аванса се определя на 400 000 английски лири.

В бюлетина на БТА „Чуждият печат за България“ от 14 юни 1926 г. пише:  

Заемът за бежанците

В. „Таймс“, /9.VI. 1926 г./ печата следното писмо от страна на Балканския комитет: 
„Една от най-настоятелните работи към Съвета на ОН, който ще бъде поканен да разгледа в своята сесия, ще е въпросът за бежанците в България. Намерени са съответни места за настаняването на 9000 семейства и други 5000 семейства са вече по местата, макар че досега не е било възможно да се настаняват. Остават най-малко още 24 000 семейства, от който 7000 са временно поместени в градовете. Извън силите на България, една земеделска страна с ограничени източници, е да помогне на тъй голям наплив в кратко време. Затова, настоятелно нужен е заем за две цели: 1 - за да се авансират пари на бежанците за къщи и сечива; 2 - за изсушаване на блатливи земи, годни за земеделие, а също, ако е възможно, за постройката на теснолинейни железници, които ще свържат плодородните земи, засега уединени и неразвити, с останалата част от страната. Сумата на искания заем, разбира се, е работа на вещите лица, но върху базата на 70 лири за семейство, нужни са също около 1 700 000 лири. Напояването и железниците ще костват навярно други 700 000 лири, към които трябва да се прибавят разходите по сключването на заема и по преместването на бежанците. Изглежда, че се иска един заем от 3 000 000 и сигурно не по-малко от 2 500 000 лири. 
Работата е настоятелна, ако трябва да се подслони, както трябва, преди идването на зимата някаква значителна част от семействата /между които смъртността е много голяма/. Поради това Балканският комитет подкрепя молбата, която е отправена от страната на българското правителство, да се отпусне значителен аванс, в случай че заемът бъде одобрен. Времето е кратко, фактите са известни, работата вече е анкетирана и организацията на анкетата може да се уреди в кратък срок под ръководството на обществото. Балканският комитет винаги е поддържал, че бежанският въпрос е балкански въпрос. Той е една работа, която засяга еднакво всички балкански държави. От тази гледна точка ние подкрепихме заема за Гърция и тъкмо в интересите на балканския мир и благосъстояние, а не само в интересите на България ние настояваме за благоприятно и незабавно разглеждане на нейната молба до състава на ОН.“
Писмото е подписано от Ноел Бъкстон, Едуард Бойл и Хенри Невинсон, председател и подпредседател на Балканския комитет.

В уводна статия досежно работите на Съвета на ОН същият вестник пише между другото:
Друг един въпрос, по който се чака решението на Съвета, е тоя за българския бежански заем. България иска един аванс, гарантиран от Обществото, за настаняване на бежанците от съседните държави, които от войната насам са били значителен товар за малките средства на страната. Нейното искане е основателно. Бежанците са дошли в България до голяма степен като резултат от наредбите, санкционирани от Обществото ( на народите  бел. ред.) и правното състояние на тези безземлени скитници е постоянна опасност за сигурността на другите. В интерес на мира на Балканите трябва да се надяваме, че озлоблението или лошото съседство не поставят пречки в пътя. Ако искането бъде удовлетворено и България използва тъй добре заема, както Гърция използва аванса, даден за подобна цел, ще бъде направена още една определена крачка напред по пътя на европейското възстановяване.

***

 Българският заем

 Английски „Таймс“ /Лондон, 12.VI. 1926/ в дописка от Женева пише следното:
„Съветът на Обществото вчера /10.VI./ прие доклада на Финансовата комисия, която одобрява да се даде на България един заем от Обществото, приблизително на 2 250 000 лири за настаняването на българските бежанци.
Ще бъдат изработени мерки за един строг контрол на парите и за избора на земите за настаняване. Научаваме се, че ще бъде назначен или един повереник или един контролен комитет, състоящ се от двама българи и двама -посочени от Обществото. Съгласно желанията на съседите на България, земята близо до границите не ще служи за настаняване на бежанците. Ако бъде учреден комитетът, съгласно принципите на Обществото в комитета не ще се допуска заинтересувана страна. Както например, представител на някоя непосредствено съседна държава. Някои от съседите на България желаеха да бъдат представени в една специална комисия на Обществото, но това не се одобри. Българският проект няма никаква аналогия с австрийския и унгарския заем, които засегнаха преустройството на целите страни. Той е едно много по-малко нещо, за което гръцкият бежански заем може да се смята като прецедент.
Докладът на Финансовата комисия препоръчва две трети от заема да бъдат изразходвани за къщи, обзавеждане и аванси, а една трета за самата земя и за пътни съобщения. Контролата на заема ще има власт да спира авансите по всяко време. Тя предполага едно изменение в статутите на Народната банка и едно правителствено споразумение с държателите на облигации отпреди войната и с репарационната комисия за закрила на гаранциите, предназначени за заема. Предложено е, че подходяща гаранция би било едно първо облагане на солта и спиртния акциз и кибритения монопол, ако те могат да бъдат освободени от общата гаранция, установена от Ньойския договор. 

БТА съобщава:

Лондон, 21 април 1926 г.  /Ройтер/  За да помогне на България да разреши важната проблема за бежанците си, Сдружението за Близкия и Средния изток издаде позив, в който казва, че разрешението на проблемата се намира в даването на един заем на България. Сдружението е на мнение, че Репарационната комисия не би се противопоставила на подобен заем. Позивът носи подписите на много бележити англичани. 

***

Лондон, 7 декември 1926 г. /Ройтер/  Преди заминаването си от Лондон г-н Моллов (Владимир Моллов, министър на финансите на България в периода 1926 – 1931 г.) заяви на кореспондента на агенция Ройтер: „Аз преговарях тук в продължение на един месец върху подробностите на българския заем, който е под закрилата на Обществото на народите (ОН). Задачата ми не бе лесна, но при все това възхитен съм от начина, по който англичаните преговаряха с нас и съм много доволен от голямата подкрепа, която ни оказаха Английската банка и британското правителство. Банка „Шрьодер“, банка „Сторн“ и Отоманската банка ще бъдат банкерите на България, както и преди войната. Заемът възлиза на три милиона и сто хиляди лири стерлинги, платими в 40 години с лихва 7%. Емисията ще стане в края декември. 

***

Лондон, 21 декември 1926 г. /Ройтер/ Съобщават от Ню Йорк, че синдикатът, начело на който седи банка „Спайер“, съобщил, че ще открие утре подписка за четири и половина милиона долара бонове от българския заем за бежанците с лихва 7%. Емисионният курс осигурява всъщност действителна лихва от 7,65 %. Синдикатът съобщава, че едновременно ще емитират в Лондон бонове в английски лири от същия заем. 

 ***

Лондон, 22 декември 1926 г. / Ройтер/. Съобщава се официално, че тази сутрин се приключи подписката на българският заем, който е покрит няколко пъти. 

***

Лондон, 22 декември 1926 г. /Ройтер/ Вестниците вярват, че българският заем от 1 млн. 750 хиляди лири стерлинги с лихва 7%  ще бъде посрещнат благоприятно днес на лондонското тържище. Останалите 650 000 лири стерлинги бяха предложени на Холандия, Италия и Швейцария. 
В „Морнинг пост“ изказа задоволството си от гаранциите, предложени на носителите на бонове.
В. „Таймс“ вярва, че заемът ще има вероятно същия успех, както и другите заеми за възстановяване, макар че търсенето ще бъде толкова голямо. Вестникът прибавя, че примерът на България, която поиска помощта на ОН по въпроса за заема, трябва да бъде последван от съседите ѝ, които желаещи да получат външни заеми, не си дават сметка, че това е възможно само ако условията им са задоволителни за общия интерес на заемодателя.