Генетичното разнообразие и еволюционната история на приматите - групата, която включва маймуни, човекоподобни маймуни, лемури и хора - са разкрити изцяло за първи път, предадоха световните осведомителни агенции.
Новите открития биха могли да променят "правилата на играта" и да помогнат на изследователите да разберат по-добре генетичните болести, човешкото здраве, начина, по който сме еволюирали, и дори мутациите, които ни правят уникални хора.
Учени от цял свят, включително и от Университета в Салфорд, са секвенирали генома - пълния набор от ДНК - на повече от 200 вида примати, което е почти половината от общия им брой. По този начин те създадоха за първи път глобален каталог на генетичното разнообразие сред приматите.
Публикуваните в списание „Сайънс“ данни ще открият нова ера в изследванията на приматите, смятат експертите.
В миналото генетичните изследвания на приматите са се фокусирали главно върху сравнително малки части от генома, като например специфични гени. Новото изследване е първото, което публикува разнообразна извадка от цели геноми в родословното дърво на приматите.
Професор Жан Бубли, ръководител на катедрата по тропическа екология и опазване на околната среда в Университета в Салфорд - един от авторите на публикацията, каза: „Това е истински пробив в изучаването на много аспекти от еволюцията на приматите, който засяга и опазването на околната среда“.
„Много от тези видове са застрашени и резултатите тук биха могли да помогнат в усилията за опазването им. Това е фантастично сътрудничество, което ще отвори много врати за бъдещи изследвания“, обясни професорът.
Робин Бек, доцент по биология в Университета в Салфорд, е експерт по вкаменелости и филогенетика и съавтор на статията. Той каза: „Това изследване показва значението на целите геноми за разбиране на разнообразието на приматите и как те са еволюирали във времето. Вече разполагаме с висококачествено родословно дърво на приматите, като се базираме на най-големия набор от данни, публикуван някога“.
Според учените изследването показва как приматите са се диверсифицирали през последните 60 милиона години, от възникването им - няколко милиона години след изчезването на динозаврите, до наши дни.
„За първи път разполагаме с наистина стабилна времева скала за тези еволюционни събития и сега можем да се опитаме да установим какво може да ги е причинило“, допълни Робърт Бек.
Работейки със 75 колеги от Испания, Германия, САЩ, Бразилия и още 20 държави, екипът от Салфорд предостави 205 проби от общо 77 вида, или повече от 30 % от анализираните в новото изследване видове.
Екипът от Салфорд използва също така информация от фосилните записи в комбинация с геномните секвенции, за да изготви новото най-добро до момента родословно дърво на приматите.
Изследователите предполагат, че резултатите са създали точна картина на това как всички различни клонове, включително хората, са свързани помежду си и кога тези клонове са се разделили един от друг.
/ХТ/
news.modal.text
