site.btaСтоян Омарчевски поставя основите на Деня на народните будители

За бюлетин „Школата БТА“, рубрика „По пътя“ – Йоанна Георгиева, стажант „Социални мрежи“

През месеца, в който отдаваме почит на просветителите, разказваме за личността, от която произлиза самата идея за Деня на народните будители – Стоян Омарчевски, министър на просвещението в периода 1920-1923 г. През 2025 г. се навършват 140 години от рождението на културния деец, успял за три години да реализира реформи в образованието, да построи над 1000 училища, да въведе задължителното основно образование и да освободи учебниците от данъци. За дейността на министъра разказва проф. дфн. Мария Младенова в статията си „Културната политика на министър Стоян Омарчевски и Денят на народните будители“, публикувана в сп. „Издател“, бр. 3-4, 2009 г.

Как се заражда Денят на народните будители?

Когато Омарчевски поема Министерството на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски през 1920 г., общественият дух е все още в процес на реабилитация вследствие на войните. Още в първата година от управлението си Омарчевски започва да работи за просветното събуждане на нацията. 

Министърът разбира, че българският народ има нужда от повдигане на националния дух. По този повод през 1920 г. внася законопроект за поставяне на бюстовете на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина. Изработени са два паметника – първият е на Марин Дринов, а вторият – на Нешо Бончев. 

Именно Омарчевски пръв застава зад инициативата за учредяване на празника на народните будители. В статията си проф. Младенова отбелязва, че идеята за празника е внушена на министъра от селянин, който му написал в писмо, че трябва да се отдава почит на „големите българи“. Омарчевски възприел идеята, а името на празника е предложено от Боян Пенев.  

За честването е избран 1 ноември, на който според тогавашния Григориански календар се е празнувал денят на св. Иван Рилски. Предложението е прието на 13 декември 1922 г. от 19-ото Обикновено народно събрание със Закон за допълнение на Закона за празниците и неделната почивка. Следва указ на цар Борис Трети от 3 февруари 1923 г., с който официално Денят на народните будители е признат за общонационален празник, посветен на паметта и делото на книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, съхранили духовната идентичност и културното наследство на България през вековете. 

По думи на проф. Младенова Денят на народните будители сред българската колония в Цариград за пръв път е празнуван тържествено през 1923 г. с честване на храмовия празник на екзархийския параклис в квартал Шишли, носещ името на св. Иван Рилски, и литературно утро, на което пее ученически хор и се разказват истории за делата на българските дейци в Цариград. 

Със смяната на режима през 1944 г. Денят на народните будители отпада от списъка на празниците, защото дублирал Деня на светите братя Кирил и Методий. Възстановен е на 28 октомври 1992 г. със Закон за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание. Ето какво пише на тази дата в емисията „Вътрешна информация“  на Българската телеграфна агенция (БТА) по повод възобновяването на празника: 

Освен на 24 май българските ученици ще празнуват и на първи ноември. С това се възобновява стара традиция на тази дата да се чества Денят на народните будители. Така реши днес парламентът, гласувайки поправка към Кодекса на труда, с която първи ноември се обявява за неприсъствен ден за учащите се от всички учебни заведения. Промяната влиза в сила от деня на обнародването ѝ в Държавен вестник.  

Реформите на Стоян Омарчевски в просветата и културата 

Омарчевски съзнава значението на библиотеките като центрове на културния живот, но вижда и незадоволителното състояние на библиотечната професия у нас. По негово настояване на 12 ноември 1920 г. е приет Закон за учредяване на достъпни народни библиотеки, който поставя основите на модерната библиотечна мрежа в България. С това започват и обучителни програми за всички библиотекари в страната. По изчисления на министъра, уточнява проф. Младенова, при 800 читалищни библиотеки едва пет-шест лица са подготвени за уредници. Но с началото на библиотечната квалификация в България до края на 30-те години на 20-и век в курсовете на Върховния читалищен съвет (ВЧС) и Министерството на народната просвета (МНП) подготвените са вече близо 550 души. 

Следват още два закона – Закон за строене на училищни здания и Закон за детската литература. Благодарение на Закона за детската литература, макар да е една страница, детската литература е освободена от данъци, като се насърчава издаването на възпитателни книги за децата на най-ранна възраст.  

Министърът посвещава внимание и на изкуството и творците. През 1920 г. организира честване на Иван Вазов в Народния театър по повод 70 години от рождението на Патриарха на българската литература. Няколко дни след смъртта на Вазов на 22 септември 1921 г. министърът внася предложение в Народното събрание Вазовият дом да бъде превърнат в музей. На 26 ноември 1926 г. къщата на твореца официално става първият български литературен музей, а негов първи уредник е писателят Елин Пелин. По идея на министъра са издадени и пълните съчинения на Вазов в 28 тома – субсидирани от МНП. Това позволява да се продават на ниски цени и да достигнат до широк кръг читатели.  

За желанието на Омарчевски просветата да заема централно място в обществения живот свидетелства и развитието на висшите учебни заведения в страната. През 1921 г. министърът постановява откриването на Музикална академия, а Държавното рисувално училище е преобразувано в Художествена академия. По силата на Закона за народното просвещение от 1921 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се създават богословски и ветеринарномедицински факултет. По силата на същия закон е създаден и Свободният университет за политически и стопански науки – днешният Университет за национално и световно стопанство (УНСС).

Омарчевски разчита потенциала и на новото за времето изкуство – киното. Той поставя основите на бъдещата филмова индустрия, сключвайки споразумение с дружество „Луна филм“ за съвместно изграждане на филмови съоръжения. 

Поглед върху съвременните будители 

Денят на народните будители не се ограничава само с почит към миналото, а има важна роля и днес - той напомня за значението на духовността и просвещението като основи на националното развитие. Честваме не само славните имена от историята, но и тези, които продължават делото на просветителите. 

На тазгодишното честване на празника в родния град на Омарчевски Нова Загора беше открит и първият в страната негов паметник. Той е дело на скулптора Тодор Димитров и архитекта Николай Василев. В церемонията взеха участие министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, кметът на община Нова Загора Галя Захариева, директорът на Сатиричния театър Калин Сърменов, общественици, учители и граждани.

На 27 октомври 2025 г. генералният директор на БТА Кирил Вълчев беше отличен с приза ,,Следовник на народните будители“ от Съюза на народните читалища за цялостния си принос към съхраняването и развитието на българската културна и просветна традиция. Наградата бе връчена от председателя на Съюза на народните читалища д-р Николай Дойнов по време на тържествена церемония в Националния пресклуб на БТА. 

Отличието е учредено през 2003 г. от столичното читалище „Св. св. Кирил и Методий“. От 2008 г. има национален статут, като ежегодно се връчва от Съюза на народните читалища на личности, които продължават делото на възрожденските дейци, уточняват от екипа на Съюза на народните читалища в официалната си интернет страница. 

Тазгодишното честване на празника беше белязано и от откриването на първия интерактивен музей, посветен на българските жени будители – съвместна инициатива на Район Оборище и Фондация „Будителките“. На пейките на площад „Гина Кунчева“ в София гражданите могат да открият QR код, който препраща към историите на 14 български жени, сред които са Екатерина Каравелова, Мара Белчева, Яна Язова, Гина Кунчева и др. Фондация „Будителките“ работи за предотвратяване на домашното насилие и всички прояви на дискриминация, основана на пола, както и за систематична промяна на общественото мнение чрез създаване на информираност и образованост на обществото, застъпничество и водене на кампании, споделят от екипа на официалната си интернет страница. 

От реформатора Стоян Омарчевски до днешните просветители – Денят на народните будители остава празник на духовната устойчивост. Той ни напомня, че българската културна памет се гради както от историческите фигури, оставили следа, така и от хората, които и днес пазят словото, знанието и човешкото достойнство.