Намаляването на бюджетния дефицит от 7,4 до 3 на сто е възможно и зависи от мерките, които ще бъдат предложени с бюджетния закон, заяви финансовият министър

Намаляването на дефицита от 7,4 процента до 3 процента е възможно и зависи от мерките, които ще бъдат предложени със Закона за държавния бюджет и които правителството ще предприеме, заяви вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев на брифинг в Министерския съвет.  

Ако обществото е готово да понесе мерките, на първо място трябва да има замразяване на доходите, както и отвързване на всякакви механизми, които привързват работните заплати към средна брутна работна заплата за страната към размера на минималната работна заплата, каза Донев. Той изрази мнение, че трябва да има структурна промяна и консолидиране на държавната администрация, както и ограничаване на държавните разходи, независимо от какъв произход са те. 

Ние не пипаме делегираните бюджети - средствата за култура, образование, здравеопазване и за психиатричните болници, подчерта още вицепремиерът. Той съобщи, че мерките, които ще предприеме правителството, са свързани, както с разходната, така и с приходната част на бюджета. Данъци и осигурителни вноски няма да се вдигат, увери Донев. Той каза, че нивата от достигнатите размери на данъците остават непроменени, но има възможност за допълнителен приход от сива икономика. Ще има промени и мерки, които да доведат до повече приходи в хазната. Ще има изместване на акцизния календар на тютюневите изделия, ще има мерки, насочени към други приходоизточници, които да подпомогнат мерките, свързани с разходната част, така че с приходните мерки да се облекчат разходите. Донев обяви, че нови данъци няма да бъдат въвеждани.

Гълъб Донев обяви, че дефицитът от 3% през последните пет години са резултат от отложени и прехвърлени към следващата година плащания за милиони и милиарди. Той каза, че в момента дефицитът от 7,4% означава над 8,5 млрд. евро или почти 9 млрд. евро. Има обаче още 2,2 млрд. евро, които са неразплатени и „крити по чекмеджета“, с които дефицитът скача още повече. В тези 2,2 млрд. евро са проекти на Агенцията „Пътна инфраструктура“ и на общините по Приложение 3 от Закона за държавния бюджет, каза Донев. Той уточни, че до 30 април служебното правителство трябваше да представи на Европейската комисия Годишен доклад по Националния средносрочен фискално-структурен план за периода за периода 2025-28 г., но не го е направило. „Така че, всичко това, с което ЕК ще излезе днес в доклада, е на база данни от 2025 г., без в тях да са включени непредвидените разходи и разходите, които се очаква да бъдат предявени за плащане през 2026 г.“, посочи вицепремиерът и поясни, че ЕК не разполага с актуалните данни за 2026 г. Според него служебното правителство не е искало да извърши консултация на държавните разходи и прехвърлило „горещия картоф“ на редовното правителство.

Гълъб Донев обяви, че предстоят срещи с национално представителни организации на работодателите, както и със синдикатите за предприемане на конкретни мерки за консолидация на държавните разходи, така, че прекомерния дефицит да бъде ограничен в приемливо допустими финансови параметри. Донев предположи, че ЕК ще обяви утре решение си за поставяне на България в процедура по свръхдефицит, с която страната ни ще бъде поставена под наблюдение. Правителството ще предприеме отговорна политика за ограничаване в приемливи граници на държавните разходи. Според него задачата е трудна, нелицеприятна и ако е била лесна „онези майстори на балансирани бюджети в рамките на 3% дефицит“, биха ги реализирали и нямаше да крият разходи, за да ги отлагат през годините.  

Вицепремиерът съобщи, че държавният бюджет в момента не може да разчита на дивидент от държавните дружества - Български енергиен холдинг и Държавна консолидационна компания, откъдето междинният дивидент, възлиза на 560 млн. евро, който тази година няма да постъпи в държавата. Донев подчерта, че именно това показва, че бюджетният дефицит от 3% е по-висок заради прикривани и прехвърлени харчове.

Гълъб Донев обяви, че на правителственото заседание днес е взето решение за таван на държавния дълг от 3,8 млрд. евро. Той припомни, че 2025 г. имаше решение на МС, което не влезе в парламента. През януари имаше такова предложение, внесено от народни представители, което не беше разгледано, припомни вицепремиерът. Според него служебното правителство, въпреки че е знаело реалното състояние на бюджета, не е внесло подобно искане за разглеждане от Народното събрание. Без тези 3,8 млрд. евро ще имаме проблем с изплащането на пенсиите, заплатите, социалните плащания през юли тази година, както и проблем с разплащанията по Националния план за възстановяване и устойчивост, каза Донев. Той поясни, че става въпрос за дълг, който е неизбежен и изрази надежда приемането му по-бързо да влезе за разглеждане в парламента, за да може решението да бъде взето до 20 юни, за да се излезе на финансовите пазари. 

Репортер – София Господинова

Оператор – Нешо Миладинов

Монтаж – Теодора Хиндалова-Стоянова

/ИХ/