site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 26 февруари в историята

26 февруари 2024 г., понеделник, 9-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. Серафим Софийски Чудотворец. Св. Порфирий, еп. Газки. Св. мчк. Севастиан.

На този ден в България:


1925 - С писмо 879 от 26 февруари 1925 г. Министерството на вътрешните работи и народното здраве утвърждава устава на Българското геологическо дружество (БГД), приет на 4 февруари 1925 г. Датата на официалното легализиране и признаване на БГД, се приема като дата на образуването му. Инициатори за създаването на дружеството са проф. Георги Бончев (първи председател), проф. Стефан Бончев и проф. Петър Бакалов. Дружеството осигурява изследвания и консултантска дейност в областта на геологията за държавни институции и частни компании, организира семинари, конференции и геоложки екскурзии.

1956 - В Русе е представена първата постановка "Червената шапчица" на създадения през 1955 г. самодеен колектив за куклено изкуство към Дома на културата на транспортните работници. На 15 февруари 1960 г. самодейният колектив получава статут на Държавен куклен театър - Русе, а от 1 юни 1965 г. има собствена сцена. 

1998 - Учреден е Национален граждански форум "Българка" с цел съхраняване на българските ценности и традиции и засилване на ролята на жените при решаване на актуални проблеми на обществото.

2000 -
Основана е партия "Родолюбие 2000". Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник" от 16 февруари 2001 г.

2002 - В София е учредена Национална браншова камара на работодателите в транспорта от 16 частни и общински компании от отрасъла. Регистрирана е на 16 май 2002 г. Основните й цели са да защитава интересите на работодателите в транспорта пред законодателната, изпълнителната, местната власт, синдикатите, както и да съдейства за поддържането на лоялна конкуренция.

2008 - На редовното годишно Общо събрание на акционерите на "Търговска банка Алианц България" е взето решение банката да се преименува в "Алианц Банк България".

2009 -
Със 148 гласа "против" и 85 гласа "за" парламентът отхвърля седмия вот на недоверие към правителството на Сергей Станишев, внесен на 18 февруари 2009 г. с мотив за "провала в цялостната политика на управление на тройната коалиция".
  
2016 - В храм-паметника "Св. Александър Невски" патриарх Неофит официално обявява канонизацията на свети Серафим Софийски Чудотворец. На 5 февруари 2016 г. Светият синод на Българската православна църква, след като изслушва доклада на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан за състоялия се на 2 и 3 февруари Архиерейски събор на Руската православна църква, взема решение тържественото прославление на новия светец да е на 26 февруари, когато е денят на неговата кончина. На този ден занапред ще се празнува паметта на свети Серафим - Софийски Чудотворец.

2018 - Българската народна банка пуска в обращение сребърна възпоменателна монета на тема "140 години от Освобождението на България".

2019 - Пресцентърът на омбудсмана съобщава, че омбудсманът Мая Манолова  е осъдила "Топлофикация София" ЕАД за отказа на изпълнителния директор на дружеството да предостави информация по Закона за достъп до обществена информация. Съдебните дела на омбудсмана с "Топлофикация София" са продължили близо три години, тъй като ръководството  на общинската топлофикация е отказвало да даде исканата информация за какво са похарчени събраните през 2015 г. юрисконсултски възнаграждения за близо 15 млн. лева чрез започнати дела срещу 21 хиляди столичани.

2020 - Във връзка с пандемията от коронавируса "Ковид-19" със заповед на министър-председателя Бойко Борисов е създаден Национален оперативен щаб с председател ген.-майор проф. Венцислав Мутафчийски - началник на Военномедицинската академия, който ще организира и координира действията на компетентните държавни органи за преодоляване на разпространението на коронавируса. Решение за създаването му е прието на 24 февруари 2020 г. на заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет.

2021 - Народното събрание приема промени в Закона за българското гражданство, съгласно които към Държавната агенция за българите в чужбина се създава Консултативен съвет и Агенцията трябва да създаде и води електронен регистър с данни на лицата, за които Консултативният съвет е установил български произход.

2023 - В София в Конферентния център "Тракия" са връчени 13-ите награди от конкурса "Годишни национални награди по безопасност и здраве при работа" в присъствието на вицепремиера и министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров. Целта е да бъдат отличени работодателите, които с действията си са показали, че няма по-ценен капитал от хората чрез гарантирането на безопасни условия на труд. Инициативата е на Центъра за безопасност и здраве при работа с подкрепата на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". 

На този ден по света:

1794 - Конвентът на Франция - висшето представително събрание в периода на Великата френска революция (1789-1794), издава декрет за конфискуване на собствеността на "враговете на революцията". Декретът предвижда конфискация на имуществата на всички, които по един или друг повод са обявени за врагове на революцията - от избягалите в Германия аристократи-роялисти до политическите си опоненти - жирондистите. Тази мярка предизвиква истинска вълна от доноси, въз основа на които са екзекутирани хиляди по-заможни хора. Това довежда до отстраняването на якобиниците от власт на 27-28 юли 1794 г. чрез Термидорианския преврат.

1917 - В Ню Йорк, САЩ, за първи път в света е записана джазова композиция с търговска цел - оркестърът "Oриджинал диксиленд джаз бенд" записва композицията "Livery Stable Blues", а записът е пуснат в продажба на 7 март 1917 г.

1919 - Конгресът на САЩ приема закон за създаването на Национален парк "Гранд Каньон" в щата Аризона. Той е един от най-дълбоките каньони в света и е разположен на река Колорадо. Паркът е с площ около 4900 кв. км.

1935 - Шотландският физик Робърт Уотсън-Уот представя първата в света радиолокационна станция. Целта на Робърт Уотсън-Уот е да създаде достатъчно мощен предавател, с чиято помощ да може да се определя местоположението на обекти от големи разстояния. Апаратурата на радиолокационната станцията успява да засече самолет, когато той се намира на дистанция от 13 км. В годините на Втората световна война (1939-1945) създадената от Робърт Уотсън-Уот система играе важна роля за успешната защита на Великобритания от въздушните атаки на германската авиация. През 1942 г. за изобретението си Робърт Уотсън-Уот е удостоен с  рицарско звание.

1936 - В провинция Саксония, Германия, е открита първата фабрика за производство на леките коли "Фолксваген", т. нар. народни автомобили. През 1933 г. Адолф Хитлер обсъжда с австрийския инженер и конструктор Фердинанд Порше идеята за създаването на нова кола за народа: 5-местна с форма, наподобяваща на бръмбар, която да развива скорост от 100 км/ч  и да е достъпна за всяко семейство. Масовото производство на новите автомобили започва през 1937 г., а през 1938 г.  в гр. Волфсбург започва строителството на най-големия за момента автомобилостроителен завод в Германия, където през същата година е основана компанията "Фолксваген".

1949 - От американската военновъздушна база във Форт Уърт, щата Тексас, излита бомбардировачът "Боинг B-50A Lucky Lady II", който осъществява първия в света околосветски полет без междинно кацане с четири презареждания на гориво във въздуха. Самолетът изминава 37 000 км за 3 дни и 22 часа (94 часа) и се приземява обратно в базата на 2 март 1949 г.

1993 - В Истанбул, Турция, е приета Декларация за учредяване на Парламентарна асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество (ПАЧИС) от председателите на парламентите на девет страни - Албания, Армения, Азербайджан, Грузия,  Молдова, Румъния, Русия, Турция и Украйна.

1998 - Слънчево затъмнение в Западното полукълбо - последното за тази част на света, наблюдавано през 20-и век.

2001 - В Ница, Франция, министрите на външните работи на страните от Европейския съюз подписват Договор за институционните реформи на Европейския съюз, т. нар. Договор от Ница. Договорът е одобрен от 15-те страни членки на Европейския съюз на 11 декември 2000 г. в Ница, Франция, на срещата на високо равнище на ЕС (7-12 декември 2000), имаща за цел да реформира институциите на ЕС с оглед на неговото разширяване. Приета е специална декларация за разпределянето на гласовете в Съвета на министрите, местата в Европейския парламент, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите. Предвидено е в Европейската комисия всяка страна да бъде представлявана от един комисар, вместо досегашните 20 комисари от 15 страни членки. Определен е също максимален брой от 732 членове на Европейския парламент, вместо досегашните 626 души. На 1 февруари 2003 г. Договорът от Ница влиза в сила, след като е ратифициран от националните парламенти на страните членки.

2003 - В Германия правителството одобрява историческо споразумение с еврейската общност, подписано на 27 януари от канцлера на Германия Герхард Шрьодер и председателя на Централния еврейски съвет Паул Шпигел. Това е първият документ, който урежда отношенията между германската държава и еврейската общност в страната, като правителството се задължава да подпомага развитието на еврейските общини и еврейската култура.

2004 - В планинския район на Южна Босна и Херцеговина (около град Столац) се разбива самолетът, с който пътува президентът на Република Македония Борис Трайковски на път за град Мостар за участие в Международната конференция за инвестиции в Босна и Херцеговина. Загиват всичките девет пътници на борда - президентът Борис Трайковски, неговите съветници и бодигардове, и двамата пилоти.

2008 -
В столицата на КНДР Пхенян Нюйоркската филхармония изнася исторически концерт. Музикантите свирят творби от американски автори в държава, която смята САЩ за свой смъртен враг. Концертът започва с изпълнение на химна на КНДР и е премиера в много отношения - музикантите са най-голямата американска делегация, посетила комунистическата държава. След севернокорейския звучи и химнът на САЩ. Публиката посреща и двете изпълнения на крака и с овации. На сцената има американско и севернокорейско знаме.

2009 -
Международният трибунал за военните престъпления в бивша Югославия оправдава по всички точки от обвинението във военни престъпления, извършени в Косово, бившия президент на Сърбия Милан Милутинович и решава той да бъде освободен.

2010 - Датския в. "Политикен" се извинява на мюсюлманите, че е засегнал чувствата им, като е препечатал карикатурата на пророка Мохамед, на която Мохамед е изобразен с тюрбан в който има скрита бомба. Рисунката е една от 12-те карикатури, които предизвикват гневни протести в мюсюлманските страни през 2006 г. Те излизат първо в датския вестник "Юландс постен". Вестник "Политикен" и други датски издания препечатват през 2008 г. карикатурата на пророка, след като полицията разкрива заговор за убийството на нейния автор.

2015 - Италия и Лихтенщайн подписват споразумение за обмен на финансова информация с цел борба с укриването на данъци.

2016 - В Цюрих, Швейцария, се провежда извънреден конгрес на Световната футболна асоциация (ФИФА), на който за президент на футболната асоциация е избран швейцарецът Джани Инфантино със 115 гласа от 207 гласували.

2017 - Папа Франциск става първият понтифекс, посетил англиканска църква в Рим. Папата и англиканският епископ Робърт Инес се молят в църквата "Вси светии" в центъра на Рим. Англиканската църква се отделя от Рим през 1534 година, когато папството отказва да анулира брака на английския крал Хенри Осми.

2018 - В Русия на 102-годишна възраст умира Татяна Карпова - най-възрастната актриса на Московския академичен театър "Маяковски". Татяна Карпова е родена през 1916 г. в Харков. През 1938 г. е приета в трупата на театър "Маяковски", където работи до края на живота си.

2020 - Във Франция е регистриран първи смъртен случай на заразен с КОВИД-19.

2022 - Медийният регулатор на Русия "Роскомнадзор" издава нареждане националните медии да заличат от емисиите си всякакви информации за убити цивилни от руската армия в Украйна. Забранява се също така употребата на термините "нашествие", "настъпление" и "обявяване на война". Официално Русия нарича намесата си в Украйна на 24 февруари 2022 г. "специална военна операция", насочена към "поддържане на мира".

2023 -
Край източния бряг на област Калабрия в Южна Италия  се разбива дървена лодка с между 180 и 200 мигранти от Афганистан, Пакистан, Иран и Сомалия. Загиват 67 души, от които 16 деца. Предполага се, че лодката е отплавала от Измир в Западна Турция.

Родени на този ден българи:

Христо Ганчев
(Христо Ганчев Велев), актьор (1877-1912).
Играл е в театър "Сълза и смях" (1894-1896; 1899-1904) и в Народен театър "Иван Вазов" (1905; 1907-1912). Участва в пътуващия "Свободен театър" (1905-1906).

Никола Икономов, актьор, режисьор и драматург (1896-1959).
Играл е в Народния театър в София (1918-1924; 1927-1929; 1931; 1940-1943, 1948-1959), в театрите в Пловдив (1931-1935) и Варна (1935-1936; 1937-1939). Един от основателите и директор на Българския художествен театър (1925-1926). Директор-режисьор на театъра в Русе (1930-1931). Един от основателите и режисьор на Художествения театър в София (1936-1937). Директор и режисьор на театъра във Варна (1944-1946). Автор е на осем пиеси, на драматизации, на книгата "Между изкуството и живота" (1968, посмъртно).

Вела Луканова, финансист (1905-1990).
Началник на Планов отдел в кооперативната централа "Напред" и в Централния кооперативен съюз (1945-1947). Началник на Планов отдел към Министерството на комуналното стопанство (1947-1949). Първи заместник-министър на финансите (1949). Председател на Българска народна банка (5 декември 1955-5 декември 1959). Постоянен представител на България в Икономическата комисия на ООН за Европа (1960-1963).

проф. Ибрахим Татарлъ, филолог и политик (1925-2013).
Основоположник на изучаването на турски език и литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Един от съоснователите и дългогодишен деец на партия "Движение за права и свободи". Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 36-то и 37-то Народно събрание (1991-1997).

Алфред Криспин, журналист, преводач и общественик (1926-2006).
Дълги години работи в Българска телеграфна агенция (БТА) като редактор-преводач и заместник главен редактор в редакция "Международна информация" на БТА (1 декември 1950-1953), кореспондент на БТА в Лондон, Великобритания (1 септември 1965-1 октомври 1971), главен наблюдател в редакция "Международна информация" (1 октомври 1971-7 април 1973), главен редактор на редакция "Информация за чужбина" (7 април 1973-1986). Автор е на "Новата стара Англия" (1973), "Случаят Стърлинг" (1985) и др. Съставител е на книгата "Антисемитизъм в България" (2004). Превежда "Шок от бъдещето" (1992) от Алвин Тофлър, "Модерност и Холокост"(2002) от Зигмунд Бауман и др.

Тодор Тодоров, етномузиколог (1931-1999).
Работил е в Института за музика при Българска академия на науките. Автор е на "Народни песни от Югозападна България. Пирински край" (1967) - съвместно с Николай Кауфман, "Народни песни от Родопския край" (1970) - съвместно с Николай Кауфман, "Съвременност и народна песен" (1978), "На сватба и на концертния подиум" (1986), "Нестинарството в България от началото на 30-те до забраната му през 50-те години" (1992), съставител на сборници с народни песни и др.

Теодор Димитров, дипломат (1932-2002).
Повече от 30 г. работи Библиотеката на Европейската служба на ООН в Женева, Швейцария, от 1 септември 1960 г. завежда отдел "Комплектоване и каталогизация" към библиотеката, а по-късно е неин заместник-директор. Вицепрезидент, генерален секретар и президент на Световната асоциация на библиотеките (1972-1980).

проф. Иван Даскалов, учен в областта на биомедицинското инженерство (1933-2004).
Създател и пръв директор на Централната лаборатория по биомедицинско инженерство към Българската академия на науките (1994-2004). Създател и научен ръководител на българската школа по биомедицинско инженерство. Разработва инженерни методи и апаратура за изследвания в областта на физиологията и клиничната медицина.

доц. Марко Тодоров, учен и политик (1944).
От 1969 г. работи във Висшето техническо училище "Ангел Кънчев" в Русе (дн. Русенски университет "Ангел Кънчев"). Един от основателите на Съюза на демократичните сили в Русе. Депутат в VII Велико народно събрание (10 юли 1990-2 октомври 1991). Ректор на Висшето техническо училище "Ангел Кънчев" в Русе /дн. Русенски университет "Ангел Кънчев"/ (26 април 1993-2 ноември 1993). Министър на науката и образованието (23 юни 1993-17 октомври 1995). Директор на Центъра за информационно и компютърно обслужване към Русенския университет "Ангел Кънчев" (1997-2003). Ректор на Русенския университет "Ангел Кънчев" (18 ноември 2003-28 ноември 2007).

Иля Велчев, поет, писател, сценарист и режисьор (1947).
Автор е на текстове на песни, сред които "Ако си дал" на Емил Димитров", "Хризантеми" на Лили Иванова, "Осъдени души" на Митко Щерев. Режисьор и сценарист е на филмите "Мандолината", "Дубльорът", "От другата страна на огледалото", "Драма", "Ако те има", "Ново убийство", "Сладко и горчиво" и др. Автор е на повече от 25 книги, сред които е романът "Бай Ганьо, жив ли си?". Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий"  първа степен за изключително големите му заслуги в областта на културата (8 юни 2011).

митрополит Галактион (светско име Георги Любенов Табаков), църковен деец (1949).
На 12 юли 1969 г. приема монашество. Ръкоположен за йеродякон (27 юли 1969) и йеромонах (28 септември 1970). Ефимерий в Мъглижкия манастир "Св. Николай" (1 ноември 1970-30 юни 1976). Протосингел на Врачанска митрополия (1 юли 1981-30 септември 1981). Игумен на Рилския манастир (1 декември 1982-30 юни 1985), игумен на Бачковския манастир (1 юли 1985-16 юли 1986). Хиротонисан в епископски чин с титлата Велички (6 юли 1986). Викарий на Видинския митрополит Филарет (17 юли 1986-5 юни 1987), викарий на Врачанския митрополит Калиник (16 юни-30 декември 1987), викарий на Старозагорския митрополит Панкратий  (1 януари 1988-1993). Депутат в 36-ото Народно събрание (1993-1994). Председател на Църковното настоятелство при патриаршеската катедрала храм-паметник "Св. Александър Невски" (1 юли 1995-февруари 2000). Старозагорски митрополит (20 февруари 2000-28 септември 2016).
 
Искра Йосифова
, актриса, сценарист и режисьор (1954-2005).
Играла е във филмите "АкаТаМус"(1988),  "Мера според мера" (1981) и др. Сценарист е на филмите "Духът и камъните" (2006), "Болградската гимназия" (1992) и др. Режисьор е на филмите "Раздвоено сърце" (1993), "Преселници" (1991), "Жесток и невинен" (1990), "Стената" (1988), "Любовна терапия" (1987), "Три" (1986) и др.

Силва Зурлева, журналистка и преводачка (1958-2020).
Работила е като преводач, редакток в БНТ и "София прес". От 1992 г. е в консултантския и рекламен бизнес.  От 10 май 1999 г. е управител на медийната групировка "Антена България", от м. март 2001 г. е председател на Съвета на директорите на "Нова телевизия", главен консултант на "Нова телевизия" и член на Управителния съвет на "Нова броудкастинг груп" (2009 -април 2019), където от 19 юни 2017 г.  отговаря за новините и актуалните предавания на медийната група.

Нина Димитрова, актриса и режисьорка (1962).
Играла е в Общинския драматичен театър "Драгомир Асенов" в Монтана (1980-1983) и в театър "Сириус" в София (1990-1992). На 6 ноември 1992 г. заедно с Васил Василев-Зуека основават театър "Кредо", в който е била актриса, режисьор и директор.

Петър Хубчев, футболист и треньор (1964).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Осъм" (Ловеч), "Левски" (София), "Хамбургер" (Германия), "Айнтрахт" (Германия) и "Хамбургер" (Германия). За българския национален отбор има изиграни 35 мача и 1 отбелязан гол. Участва на Световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ (17 юни-17 юли 1994), където националният отбор на България печели бронзови медали и 4-ото място в първенството. Носител на орден "Стара планина" първа степен (20 юли 1994). Почетен гражданин на София (1994). Избран е за футболист номер 1 на ХХ век в Ловеч. Почетен гражданин на Стара Загора (26 септември 2013). Треньор на националния отбор на България по футбол за мъже (28 септември 2016 - 14 май 2019).

Николай Желязков, състезател по волейбол и треньор (1970).
Обявен е за блокировач номер 1 за Олимпийските игри през 1996 г. в Атланта, САЩ. През 2007 г. е награден от министъра на спорта на Гърция с Купа за съществен принос за развитието на волейбола в Гърция. През 2015 г. е треньор на националния отбор при мъжете, който печели сребърен медал в първите европейски олимпийски игри в Баку (Азербайджан).

Светослав Витков, рок певец и музикант (1971).
Вокалист на групите "Хиподил" (1988-2006) и "Светльо & The Legends" (2007). С  "Хиподил" издава седем албума, със "Светльо & The Legends" един албум "IBAN" (2011). Общински съветник в Столичния общински съвет от партия "Глас народен" (2015-2019). Основател и председател на партия "Глас народен" от 11 ноември 2012 г.

На този ден са родени и:

Кристофър Марлоу, английски поет и драматург (1564-1593).
Автор е на пиесите "Тамерлан Велики" (1587-1588), "Трагичната история на доктор Фаустус" (1589), "Едуард Втори" (1592) и др.

Франсоа Араго (Доминик Франсоа Араго), френски физик и политик (1786-1853).
Открил е принципа на производството на магнетизма чрез въртенето на немагнитен проводник (1820). Член на Камарата на депутатите (1830-1848). Министър-председател на Франция (9 май 1848-24 юни 1848).

Беноа Пол Емил Клапейрон, френски физик (1799-1864).

Виктор Юго, френски писател (1802-1885).
Теоретик на френския демократически романтизъм. Автор на романите "Парижката св. Богородица", "Клетниците", есета, политически статии, памфлети.

Оноре Домие, френски художник и скулптор (1808-1879).

Никола Камий Фламарион, френски астроном (1842-1925).
Основател на Френското астрономическо дружество (1887). Автор е на редица научни трудове, сред които "Многото обитавани светове" (1861), "Популярна астрономия" (1880), "Звездите и забележителността на небето" (1882) и др.

Бъфало Бил (ист. име Уилям Фредерик Коди), американски ловец на бизони и шоумен (1846-1917).
Получил името си заради майсторството в лова на бизони, необходими за изхранването на строителите на т. нар. Тихоокеанска жп магистрала.

Джон Харви Келог, американски лекар хирург и диетолог (1852-1943).
Заедно с брат си Уил Кейт Келог, експериментирайки с различни хранителни продукти, случайно разточват на тънки кори сварено пшеничено брашно, изпичат леко тестените листове, смилат ги и по този начин откриват хранителния продукт "корн флейкс" (1898).

Фердинанд I Сакс-Кобург-Готски, германски принц, български княз (25 юни 1887-22 септември 1908) и цар (22 септември 1908-3 октомври 1918) на България (1861-1948).
На 25 юни 1887 г. III Велико народно събрание го избира за княз на България. На 22 септември 1908 г. след провъзгласяване на независимостта  на България Фердинанд I е обявен за цар на българите. При сключването на Солунското примирие (29 септември 1918, с него България капитулира и излиза от Първата световна война) Антантата (военно-политически блок между Великобритания, Франция и Русия, оформен през 1904-1907) поставя задължително условие Фердинанд т да се откаже от престола и да напусне България. На 3 октомври 1918 г. подписва манифест, с който се отказва от трона в полза на сина си Борис III.

Костас Варналис, гръцки поет (1884-1974).

Веркор (ист. име Жан Марсел Брюлер), френски писател и художник график (1902-1991).

Николай Старостин, съветски футболист и треньор (1902-1996).
Един от основателите (1935) на футболен клуб "Спартак" - Москва.

Джулио Ната, италиански химик (1903-1979).
Разработва метод за полимеризация на пропилена (1954). Той открива, че новата пластмаса е здрава, има висока температура на топене и превъзхожда полиетилена. Скоро след откритието в Италия, а по-късно и в целия свят, започва промишленото производство на полипропилена. Носител на Нобеловата награда за химия за 1963 г. заедно с немския химик Карл Циглер за откритията им в областта на химията и технологията на висшите полимери.

Ариел Шарон, израелски военен деец и политик (1928-2014).
Участвал е в Първата израелско-арабска война (1948-1949) и в Четвъртата израелско-арабска война "Йом Кипур" (6 октомври-11 ноември 1973). През декември 1973 г. Ариел Шарон е избран за депутат от листата на блока "Ликуд". Специален съветник по въпросите на сигурността на министър-председателя Ицхак Рабин (1975-1976). Министър на селското стопанство (21 юни 1977-4 август 1981). Председател на Комитета по въпросите на израелските селища в окупираните територии (1978-1983). Министър на отбраната на Израел (август 1981-февруари 1983), министър без портфейл (14 февруари 1983-януари 1984), министър на търговията и промишлеността (13 септември 1984-12 февруари 1990). Министър на жилищното строителство и председател на Комитета за емиграция и усвояване (1990-1992). Министър на националната инфраструктура (1996), министър на външните работи на Израел и преговарящ с Палестинската автономна власт (13 октомври 1998-6 юли 1999). Министър-председател на Израел (7 март 2001-14 април 2006). Председател на партия "Ликуд" (19 май 1999-21 ноември 2005). Основател и председател на центристката партия "Кадима" ("Напред") ( 24 ноември 2005-4 януари 2006).

Джони Кеш, американски кънтри певец (1932-2003).
Албумът му "Folsom Prison Blues" излиза през 1956 г. и достига до 4-то място в класациите. Певецът прави тематични албуми за живота на скитниците и Дивия запад. Два от най-популярните му албума са записани на живо в затвори. Първо място в класациите заемат 14 от хитовете му. Той печели 11 награди "Грами", първата през 1967 г., а последната през 2003 г., за най-добро кънтри изпълнение с песента "Give my Love to Rose". Въведен е в Залата на славата на кънтри музиката през 1980 г. и в Залата на славата на рокендрола през 1992 г. От 1969 г. до 1971 г. води собствено телевизионно шоу. По-късно участва в групата "Хайуейман" заедно с Уейлън Дженингс, Уили Нелсън и Крис Кристоферсън. През 90-те години на 20-и век работи с продуцента Рик Рубин, специалист по рап и хард рок. Преустановява концертите през 1997 г., но продължава да работи в студио. Албумът му "American IV: the Man Comes Around" влиза в класациите през 2002 г.

Адем Демачи, косовски писател и правозащитник (1936-2018).
Наричан "Косовския Мандела" той олицетворява съпротивата срещу авторитаризма. Адем Демачи е арестуван три пъти и  прекарва 28 години в затвора за съпротива срещу режима в Югославия. Автор е на романа "Змиите на кръвта" (1958). Председател на Съюза на писателите (2005-2007). Носител на Наградата на Европейския парламент за свобода на мисълта "Сахаров" (1991) и на орден "Герой на Косово" (2010).

Ахмед Зуил, американски химик от египетски произход (1946-2016).
Основоположник е на фемтохимията - метод на наблюдение на протичането на химичните реакции в кратки интервали от време (фемтосекунда). Носител на Нобеловата награда за химия за 1999 г. за доказателството, че е възможно с бързодействаща лазерна техника да се наблюдава движението на атомите в една молекула в процеса на химична реакция.

Реджеп Тайип Ердоган,
турски политик (1954).
Кмет на Истанбул (27 март 1994 -  6 ноември 1998). Министър-председател на Турция (14 март 2003 - 28 август 2014). Сред учредителите на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и неин председател (14 август 2001-27 август 2014; и от 21 май 2017 г. до днес). Президент на Турция от 28 август 2014 г.

Майкъл Болтън, американски певец (1954).
Известен е с песните "Как мога да живея без теб" и "Когато един мъж обича една жена", за които получава две награди "Грами" за най-добро изпълнение на попвокалист (1989, 1991). Носител на награда за ангажираност към хуманитарни каузи (2013).

Педру Мендеш (Педру Мигел да Силва Мендеш), португалски футболист (1979).

Мартин Якубко, словашки футболист (1980).

Пепе (Кеплер Лаверан Лима Ферейра), португалски футболист (1983).
Печели златен медал от Европейското първенство през 2016 г. във Франция с националния отбор по футбол. През 2019 г. в Португалия с националния отбор по футбол печели златните медали в първото издание на турнира - Лига на нациите.

Фернандо Йоренте (Фернандо Хавиер Йоренте Торес), испански футболист (1985).
Със "Севиля" (Испания) печели турнирът Лига Европа (2016). С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2010 г. в Южна Африка и златен медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна.

Хесе (Хесе Родригес Руис), испански футболист (1993).

Това е денят на смъртта на:

Джузепе Тартини, италиански цигулар, композитор и музикален педагог (1692-1770).

Георги Атанасович, български лекар и политик (1821-1892).
От 1849 г. живее в Букурещ, Румъния, където заема административни длъжности - от 1858 г.  е член на Висшата санитарна комисия, а от 1862 г. - на Висшия медицински съвет. От 1857 г. е член на ръководството на Добродетелната дружина, през 1861 г. е сред основателите на българското читалище в Букурещ, участва в издаването на в. "Отечество". Основател и подпредседател на Научното медицинско дружество в Букурещ (1863). По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) е лекар в главната квартира на руската Дунавска армия. След освобождението се връща в България, където заема различни административни длъжности и се включва в Консервативната партия. Министър на народното просвещение (26 юли-24 ноември 1879). Дописен член на Българското книжовно дружество (1881), председател на Медицинския съвет в София (1883-1885). Работи за уреждането на санитарното дело в България. Сред трудовете му са: "Съдебномедицински експертизи", "Детската болница" и др.

Ото Валах, немски химик (1847-1931).
Носител на Нобелова награда за химия за 1910 г. за приноса му в развитието на органичната химия и на химическата промишленост и за пионерската му работа в изучаването на алициклените съединения.

Димитър Петков, български журналист и политик (1858-1907).
Участник в Сръбско-турската война  като доброволец в четата на Панайот Хитов (1876) и като опълченец в Руско-турската война (1877-1878). Награден е с Георгиевски кръст за храброст лично от руския император Александър II. Той е един от ръководните дейци на Народнолибералната партия (стамболовисти). Кмет на София (1887-1893), основоположник на  плановото и модерно изграждане на столицата. Председател на 6-ото Обикновено народно събрание (1890-1893), на IV Велико народно събрание (3 май-17 май 1893) и на 7-ото Обикновено народно събрание (15 октомври 1893-19  ноември 1893;19 май 1894-1 август 1894). Министър на обществените сгради, пътищата и съоръженията (19  ноември 1893-19 май 1894). Депутат в 10-ото и 11-ото Обикновено народно събрание (1899-1901) и в 13-ото Обикновено народно събрание (1903-1908). Основател и един от главните редактори на в. "Нов век" (1899). Министър на вътрешните работи (6 май 1903-22 февруари 1906) и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съоръженията  (23 ноември 1905-22 октомври 1906). Министър-председател, министър на вътрешните работи и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съоръженията (23 октомври 1906-26 февруари 1907). На 26 февруари 1907 г е убит в София.

митрополит Неофит Видински (светско име Никола Митев Караабов), български църковен деец (1868-1971).
Протосингел в Сливен (1900-1902), протосингел във Видин (1902-1905) и протосингел в Светия синод в София (1905-1906). Ректор на Софийската духовна семинария (1906-1912). Духовен инспектор при Българската екзархия в Цариград (1912). Един от редакторите на "Църковен вестник". Видински митрополит (12 октомври 1914-26 февруари 1971). Автор на книгата "Видинска епархия" (1924), на проповеднически сборници и богословски съчинения.

акад. Николай Державин
, руски историк и филолог (1877-1953).
Автор е на трудове по археология, етнография, езикознание, литературознание на славянските народи, българска култура и др. Ректор на Ленинградския университет (дн. Санктпетербургски държавен университет) (1922-1925). Директор на Института по славянознание към Академията на науките на СССР (1931-1934). Председател на Антифашисткия комитет на съветските учени (1942-1947). Носител на Държавна награда на СССР (1948).

акад. Стоян Романски, български езиковед славист, етнограф, литературен историк и библиограф (1882-1959).
От 1907 г. е преподавател  по славянско езикознание и етнография в Софийския университет "Св. Климент Охридски", ръководител на Катедрата по български език и славянска етнография (1922-1947) в университета. Главен уредник на Славянския институт при Софийския университет "СВ. Климент Охридски" (1934-1937). Дописен член на Българската академия на науките (1918). Секретар на Управителния съвет на БАН (1941-1942). Секретар на Историко-филологическия клон на БАН (1934-1944; 1947-1949) и негов председател (1944-1947).Секретар на Отделението за езикознание, литературознание и етнография на БАН (1949-1956). Основател и ръководител на Службата за български речник при Българската академия на науките (1942-1947). Директор на Института за български речник (1947-1951). Основател и ръководител на Института за народонаука (дн. Етнографски институт с музей при БАН) (1947) и директор на института (1949-1958). Главен редактор на първия академичен тълковен речник на български език - "Речник на съвременния български книжовен език " (3 т., 1955-1959). 

Джино Северини, италиански художник модернист (1883-1966).
Представител е на кубизма и футуризма.

Карл Ясперс, немски психиатър и философ екзистенциалист (1883-1969).
Оказва голямо влияние върху модерната теология, психиатрия и философия.

Ото Нерц, немски футболист (1892-1949).

проф. Неделя Балевска
, български лекар дерматолог (1900-1978).
Участвала е като военен лекар в Отечествената война (1941-1945). Работила е в Медицинския факултет в Пловдив (1945-1946), в Кожната клиника на Медицинския  факултет в София (1946-1950), в Института по кожни и венерически болести (1950-1959). Автор е на повече от 120 труда по дерматология, микология и морелечение на кожните болести. Удостоена е със званието "Народен лекар" (1971).

Теодор Шулц, американски икономист (1902-1998).
Носител на Нобелова награда за икономика за 1979 г. заедно с британския икономист от карибски произход  Артър Луис за пионерни изследвания на проблемите на икономическото развитие, особено на проблемите на развиващите се страни.

Фернандел (ист. име Фернан Контанден), френски актьор (1903-1971).
Започва кариерата си в естрадата и операта. През 1931 г. дебютира във филма "Бяло и черно". Участвал е във филмите "Забавлението на ескадрона" (1932), "Анжела" (1934), "Дяволът и десетте заповеди" (1962) и др. Творчеството му е свързана с традициите на фарса, карнавалните представления с т. нар. типажи от френския Прованс.

Нено Атанасов (Нено Атанасов Ненов), български зоолог (1903-1996).
Един от пионерите за проучването на българските пещери (проучва над 50 пещери и картира подробно 12 от тях). Съучредител на Българското пещерно дружество (1928). Старши научен сътрудник II степен (1947) в Института по зоология с музей, заместник-директор (1947) и директор на музея (1948), заместник-директор на  Института (1950-1962). Автор на научнопопулярни статии и очерци.

Йоанна Савойска (Джована Савойска), дъщеря на италианския крал Виктор Емануил III (от Савойската династия) и на черногорската принцеса Елена Нагош и съпруга на цар Борис III (1907-2000).
През 1930 г. Джована Савойска се омъжва за българския цар Борис Трети и става царица на България. Извършва активна благотворителна дейност - посещава болници и санаториуми, отпуска помощи за сиропиталища, по нейна инициатива в София са поставени основите на нова болница, в Трявна е построен детски санаторуим на нейно име. След референдума за премахване на монархията в България на 8 септември 1946 г. и провъзгласяването на страната за народна република на 15 септември 1946 г. Йоанна Савойска напуска България с децата си - Мария-Луиза и Симеон.

Педро Антонио Саад
, еквадорски политик (1909-1982).
Деец на работническото движение в Еквадор и генерален секретар на Централния комитет на Еквадорската комунистическа партия (1952-1981). Един от основателите на Конфедерацията на трудещите се в Еквадор.

Атанас Смирнов
, български поет, преводач и читалищен деец (1909-1976).
Сътрудничи на в. "Глобус", в. "Кормило", в. "Мисъл и воля", в. "Литературен преглед" (1934-1935), в. "Литературни новини" (1941-1944), в. "Сладкодумче" (Търново), на сп. "Обзор" (1928-1930). Участва в редактирането на в. "Светлоструй", на в. "Дряновски глас" (1939-1944) и в. "Пробуда". В продължение на 35 г. е секретар на Народно читалище "Развитие" в Дряново. Автор е на стихосбирките "Кръгозор" (1933), "Колибарски химни" (1964), "Далечно ехо" (1968), "Избрани стихотворения" (1969), "Ранна светлина" (1969). Превежда "Къс от слънцето" на Владимир Немцов (1957), "Ние с Витко" на Олег Бедарев "Ние с Витко" (1960), "На Русия верните синове" на Лев Никулин (1961) и др. Автор е на недовършената поема за Дряновския манастир "Балада за деветте дни в манастира", на спомени и статии. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (1967). От 2012 г. Народно читалище "Развитие-1869" в Дряново организира конкурс за поезия на млади творци "Атанас Смирнов".

Тялинг Купманс, американски икономист (1910-1985).
Автор е на сборниците със статии "Статистически изводи в динамичните икономически модели" (1950) и "Анализ на дейността на производството и разпределението" (1951), на книгата "Три есета върху състоянието на икономическата наука" (1957) и др. През 1960-1970 г. прави важен принос в изучаването на икономическия растеж. Пионер е в развитието на линейното програмиране и приложението му в икономиката. Носител на Нобеловата мемориална награда за икономически науки за 1975 г. заедно с руския математик и икономист Леонид Канторович за техния принос към теорията на оптималното разпределение на ресурсите.

Оскар Сала, немски музикант и композитор (1910-2002).
Автор е на електронна музика. Заедно с инж. Фридрих Траутвайн създават първия електронен музикален инструмент, т. нар. траутониум (20 юни 1930).

Алфредо Варела, аржентински писател (1914-1984).

проф. Елена Генева, българска цигуларка и музикален педагог (1915-2002).
Преподава в Музикалната академия "Панчо Владигеров". Създава школа по проблемите на методиката на изпълненията на цигулка.

Татяна Карпова, руска актриса (1916-2018).
Артистка на Московския академичен театър "Владимир Маяковски" (1938-2018). Изпълнила е около 50 роли в театрални постановки, сред които "Млада гвардия", "Хамлет", "Медея", "Кръг", "Майка Кураж и нейните деца", "Таня", "Котка върху горещ ламаринен покрив", "Децата на Ванюшин", "Банкрут" и др. Участвала е във филмите "Игра без правила" (1965), "Свекърва" (1973) и др. Носителка на Сталинска награда (1947), Народна артистка на СССР (1990).

проф. Витали Таджер, български юрист (1922-1999).
Декан на Юридическия факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски" (1962-1964). Председател на Правния съвет при Индустриалната стопанска асоциация  (1980-1986). Бил е редактор на сп. "Социалистическо право". Основател и главен редактор на списанието на Юридическия факултет на университета "Съвременно право" (1990-1999). Автор е на трудовете "Право на трудово-кооперативните земеделски стопанства"(1964), "Гражданско право. Обща част"(2ч.1971-1973), "Правото на държавна социалистическа  собственост на НРБ" (1975), "Социалистически стопански организации"(1981) и др.

Ян Отченашек, чешки писател и сценарист (1924-1979).

Тодор (Тошко) Козаров, български актьор и цирков артист (1926-2003).
Участва в създаването на първия български тематичен цирков спектакъл. Лауреат на Първия международен фестивал на цирковото изкуство във Варшава, Полша (1956). Носител на Златен медал от Световния фестивал на младежта и студентите в Москва (1957), на Първа награда от Първия фестивал на евроцирковия хумор в София (1965). Заедно със своя партньор Христо Янакиев е носител на втора награда "Сребърната маска на Грок" от Световния фестивал на клоунадата в Кампионе, Италия (1966). Носител на орден "Народна република България" първа степен (8 април 1986), на Наградата за цялостна творческа дейност и принос в българското цирково изкуство (април 1997).

Арнощ Лустиг
, чешки писател и журналист (1926-2011).
Известен е с произведенията си за Холокоста. Автор е на  "Молитва за Катержина Хоровиц", "Дита Саксова" и "Диамантите на нощта". Носител на международната литературна награда "Франц Кафка" (2008).

Иван Маринов, български композитор и диригент (1928-2003).
Началник-отдел "Оперни театри" при Министерството на просветата и културата (1955-1956), музикален ръководител при Българска кинематография (1956-1959). Главен диригент на оперите в Пловдив (1960-1966) и Русе (1966). Диригент на Националния академичен театър за опера и балет (1966-1978) и на операта в Анкара, Турция (1976-1977). Главен художествен ръководител и главен диригент на Варненската филхармония (1978-1988). Секретар на Съюза на българските композитори (1968-1972). Заместник-председател на Комитета за изкуство и култура (1972-1975). Председател на "Център за музика и танци" към Министерството на културата (2000-2003). Носител на 4-а награда за композиция от международния конкурс "Кралица Елизабет" (1956). Лауреат на Световния фестивал на младежта и студентите в Букурещ, Румъния (1953) и в Москва, Русия (1957). Удостоен е с Почетна амфора на миланската опера "Ла Скала" за грамофонни записи (1973). Носител на Голямата награда "Златният Орфей" от Международния фестивал на българската естрадна песен за песента "Едит" (1974), на орден "Народна република България" трета степен (1979).

проф. Димитър Христов, български композитор, музиковед и педагог (1933-2017).
От 1969 г. работи в Института за музика при Българската академия на науките (БАН). Генерален секретар на Изпълнителния комитет на Международния съвет за музика при Организацията на обединените нации по въпросите на образованието, науката и културата /ЮНЕСКО/ (1975-1979). Главен редактор на сп. "Българско музикознание" на БАН (1989-2005). Бил е преподавател в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в Нов български университет. Изнасял е лекции и в университети в Германия, Франция, Швейцария, Швеция, Холандия, САЩ и Канада. Автор е на оперите "Златната рибка"(1984), "Игра" (1978), както и на симфонични и камерни творби. Носител на награда на Международната академия на изкуствата в Париж, Франция (1999). Почетен доктор на Нов български университет (2003). Удостоен е със званието "доктор хонорис кауза" на Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград (2009) и на Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" (25 ноември 2013).

проф. Борислав Борисов, български икономист и политик (1949-2022).
Директор на Издателството на Университета на национално и световно стопанство (1998-2001), заместник-ректор (1999-2001). Депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2004). Ректор на Университета за национално и световно стопанство (12 ноември 2003-19 декември 2011). Бил е председател (от 2022) на Националната асоциация по интелектуална собственост. Председател на Управителния съвет на Спортния тотализатор (2005-2006). Съветник на президента Георги Първанов по проблемите на образованието, науката и икономическото развитие (16 април 2007-22 януари 2012). Председател на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България (25 януари 2008 - февруари 2012). Почетен ректор на УНСС (от 2012). Почетен професор на УНСС (2013). Депутат в 43-ото Народно събрание (2014-2017). Удостоен с Почетния знак на президента на България (2012). Член на Националния съвет (28 юни 2014-2018) и на Изпълнителния съвет на партия "АБВ - Алтернатива за българско възраждане" (28 юни 2014-2017). Има издадени над 200 публикации. Води лекционни курсове по управление и бизнес с интелектуална собственост и за оценка на дълготрайни нематериални активи. Името на проф. Борислав Борисов е вписано под номер "111" в Златната книга на Патентното ведомство на България за изключителни заслуги към образованието и изследванията в областта на интелектуалната собственост (2009).

Борис Трайковски, македонски политик (1956-2004).
Президент на Република Македония (5 декември 1999-26 февруари 2004). Загива при самолетна катастрофа на 26 февруари 2004 г. в Босна и Херцеговина.
/КГ/МГ/









/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 02:16 на 21.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация