В паметта трябва да остане онова, което е важно, но не за конкретния човек, а за по-голям колектив, каза в Шумен доц. Юрий Проданов, при представяне на ноемврийския брой на ЛИК
В паметта трябва да остане онова, което е важно, но не за конкретния човек, а за по-голям колектив, разбиран като като нация, народ, каза доц. Юрий Проданов в пресклуба на БТА в Шумен, при представянето на броя на ЛИК, озаглавен "Литература и памет", посветен на 50-годишнината от основаването на Националния литературен музей.
На въпрос на репортер на БТА какво губим и какво печелим, когато разчитаме литературното през паметта, миналото, актуализирането му и музейното дело, доц. Проданов отговори: "Въпросът за паметта винаги е бил свързан с въпроса за подредбата, за реда, за това кое е важно и кое е маловажно. В паметта трябва да остане онова, което е важно, но не за конкретния човек, а за по-голям колектив, разбиран като като нация, народ. В този смисъл печелим само от това, че запазвайки ценното, не пазейки го като съкровище в сандък, а пазейки го и правейки го действено, тоест разпознаваемо, в случая това означава читаемо, да бъде четено, ние печелим".
"Губим, разбира се, ако влезем в позицията на скъперника архивар, който само събира, фетишизира литературния факт, литературния текст, прави някакви каталози, само с идеята, че нещо трябва да бъде съхранено, но за кого не става ясно", добави той.
На въпрос на репортер на БТА доколко актуализирането на интереса към литературни автори по случай годишнини от тяхното рождение или гибел утвърждава вече съществуващия литературен канон и вече изградената литературна норма, доц. Проданов каза, че годишнината, без значение дали ще бъде годишнина на любим човек или на нелюбим автор, винаги е свързана с припомнянето на това какво е било.
"Годишнините на авторите в определена степен са свързани с литературния канон, а под канон разбираме онези книги, които са толкова важни, че не трябва да бъдат бутани. Именно поради тази причина много често сме свидетели на това как се спори в обществото сега, на този автор трябва ли сега да му честваме годишнината или пък трябва да започнем да честваме годишнина на автор, на когото досега не е била отбелязвана. Тоест, това е спорът за стария литературен канон и за необходимостта от нов литературен канон, въпросът за ценностите, кое трябва да бъде запомнено. В този смисъл имаше в някаква степен ерозия на литературния канон до преди годините на така наречения преход, но съвсем естествено ние нямаме в момента обществена договореност, обществено разбирателство за това какво трябва да стане канонично, тоест кое трябва да бъде разпознаваемо за малки и големи, защото, трябва да припомня, каноничният текст е познат от всички и в този смисъл това е неговата свръхценност, защото той е предмет на общо разбирателство, общ разговор, защото явно всички го познават и могат да разговарят за него. Именно по тази причина литературният канон е важен и именно по тази причина отдавна в нашето общество би трябвало този разговор за новия литературен канон да се институционализира по някакъв начин или поне да бъде започнат такъв разговор. Разбира се, има начала, има разговори, но литературен канон няма", обобщи доц. Проданов.
На въпрос на репортер на БТА към какви публики и теми още може да се обърнат Националният литературен музей, а и всички архиви и музеи в страната, които имат отношение към паметта за литературните хора, жанрове и текстове, доц. Проданов отговори: "Най-хубавото е, когато в един музей влиза млад човек или дете". Той припомни началото на музейното дело в Шумен, свързано по думите му с онази прословута разходка на Сава Доброплодни и неговите ученици, до старините в Преслав. "Те намерили керамични остатъци, камъни и са ги сложили в джобовете, връщайки се в Шумен, малко метафорично и пресилено казвам, това поставило началото на музейното дело в Шумен", допълни доц. Проданов и подчерта, че аудиторията на децата и младежите трябва да бъде търсена, а инициативата трябва да бъде на учителите и на университетските преподаватели.
На въпрос на репортер на БТА дали имат ритуална или смислова функция имат годишнините, свързани с национални поети и прозаици и какво би било добре да ги допълва доц. Проданов отговори, че ритуалите са изключително важни, защото те дават стабилност на обществото. "Тоест ние знаем, че нещо предстои, че ще се случи на тази дата, готвим се за него, отчитаме го в същия ден, тоест ритуалите са жалоните на социалната стабилност, те са важни. В този смисъл е важно и нещо друго - кой определя ритуалите, начините на тяхното провеждане и какви да бъдат тези ритуали. Който владее ритуалите, в него е властта", коментира той.
На въпрос на репортер на БТА доколко успешно медиите, образователните, научните и музейните институции успяват да оспорят литературния канон, да преминат отвъд вече наложените, познатите и утвърдени автори и интерпретации и клишета, доц. Проданов отговори: "Огромното предизвикателство пред всички нас поотделно и пред институциите, които имат отношение към литературата, е онова явление, което бих нарекъл свръхтекстуалност, тоест това море от текстове, което всеки ден нараства и се превръща вече в океан, през който не можем да преплуваме. Тоест ние сме обречени да не знаем нещо за някой писател, който следващата година ще стане нобелов лауреат".
"Сред цялото това множество от текстове трябва по някакъв начин да изберем, да подберем или да вкараме в учебните програми в училищата и в университетите тези най-важни текстове, които трябва да познаваме. Тук е огромният спор с миналото", добави доц. Проданов и подчерта, че университетите и училищата все още не са посегнали към новата българска литература. "Тя остава някак си в книжарниците, сред свърхчетящите хора, които са малко в България, така че това е големият проблем", посочи той.